Никола Минчев: Радев знае как да успокоява проруския си електорат
Българският евродепутат Никола Минчев разгласи, че Радев се пробва да приказва разнообразни неща пред разнообразни аудитории в България и Европа, само че това не е добра тактика, тъй като ще породи подозрения измежду европейските сътрудници на България.
" Изглежда, че Радев е абониран за изявления, с които да успокоява проруския си електорат, само че когато приказва в Брюксел, заема по-мека позиция и се пробва да угоди на разнообразни места ", сподели Минчев в ефира на Българска национална телевизия.
Според него това няма да бъде потребна тактика за България, тъй като ни слага в неприятна обстановка и европейските ни сътрудници ще се питат коя е същинската позиция на страната.
По думите на Минчев в Европа Радев излага тези, които няма да се харесат на проруския му електорат, само че когато е в България приказва други неща.
" Би ми било забавно дали фактически за българското държавно управление би било задоволително да наложи несъгласие на новия пакет наказания против Русия поради съветския патриарх. Това би било доста неприятен сигнал. Ако България стартира да заема мястото, което до момента заемаше Виктор Орбан, това ще ни сложи в една доста неприятна група страни в Европейския съюз ", сподели Минчев.
Преди седмица стана ясно, че българското държавното управление може да наложи несъгласие върху възможни наказания против съветския патриарх Кирил. Освен това министър председателят Румен Радев, разгласи, че България няма да разреши да бъдат наложи европейски наказания и на най-големия акционер в " Лукойл " Вагит Алекперов.
Тези позиции на кабинета провокираха остри рецензии измежду опозицията в Народното събрание. От " Демократична България " и " Продължаваме промяната " заговориха за " стратегическа неточност ", уединяване на България в Европейски Съюз, стопански вреди и вдишване по пътя на " Орбанова Унгария ".
Бившият министър председател Бойко Борисов пък видя в това димка за отклонение на вниманието, тъй като огромният триумф в Брюксел е бил постигането на единодушие – в това число на България - секторните наказания да се удължават към този момент на 1 година, а не на 6 месеца.
Българският евродепутат счита, че е един държавен бюджет без значение дали е временен, или не, би трябвало да загатва за промените, които ръководещите ще създадат. Според него обаче в оповестения от кабинета на Румен Радев проектобюджет за 2026 година няма заложени промени.
" Дори и да приемем, че това е временен бюджет, той би трябвало да загатва за промените, които ръководещите имат намерение да създадат. Този бюджет не демонстрира такива. Ако приказваме за промяна в държавната администрация, която от години е приет проблем, то в този бюджет разноските за администрацията се усилват с милиард и половина. Това не е поръчка за промяна – тъкмо противоположното ", сподели Минчев.
Според него процедурата по свръхдефицит, която Европейската комисия разгласи, че ще наложи на България, демонстрира, че в България има систематичен риск разноските да изпреварват приходите.
" Не става въпрос за това, че до момента сме нарушавали правилото за 3% недостиг. До момента България успяваше да покрива критериите, в това число след допустимите корекции за разноските за защита. Проблемът е, че Европейската комисия към този момент вижда систематичен риск – разноските трайно изпреварват приходите. Това изисква промени ”, изясни той.
Според него до момента не е имало огромно разминаване, само че в случай че актуалната бюджетна политика бъде непокътната, излизането от процедурата няма да стане бързо.
" Европейската комисия вижда риск дефицитът да е до 4.1%, което е много по-ниско от тези 5.7%, планувани от ръководещите. Тази година би била първата, в която да не осъществим настояването за 3% недостиг ”, сподели той.
Според него бюджетът не насочва към нужните за страната промени. По думите му има потребност от последователно усъвършенстване на администрацията, изключително на фона на намаляващото население.
" Има импортиран законопроект от сътрудници от " Демократична България " за поетапно редуциране на държавната администрация. Това е по-непопулярна промяна измежду необятния кръг гласоподаватели. Дори имаме обстановка, в която опозицията протяга ръка към ръководещите, с цел да показа отговорността от по-тежки промени, само че няма такива поръчки от ръководещите ”, сподели той.
На въпрос за какво рецензиите на ПП-ДБ към бюджета съответстват с тези на ГЕРБ, Минчев означи, че и двете обединения са в съпротива и е естествено да подлагат на критика, само че това не значи, че сред тях има обща политическа линия.
Евродепутатът е на мнение, че е значимо с кого ще решат да работят ръководещите при промяната в правосъдната система и избора на нов Висш правосъден съвет.
В петък ръководещите дадоха краен период нов Висш правосъден съвет да бъде определен доникъде на октомври. За избора обаче е нужно квалифицирано болшинство в Народното събрание от 160 гласа, което значи, че “Прогресивна България ” ще би трябвало да търси поддръжката и на друга групировка. ГЕРБ към този момент дадоха поръчки за сходен ход.
" Ще бъде доста забавно да забележим по какъв начин " Прогресивна България " ще изясни, в случай че реши да разгражда модела ГЕРБ – Движение за права и свободи с поддръжката точно на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Да разрушаваш зависимости, изграждани с години, със съдействието на хората, които са ги основали, е мъчно обяснимо ", сподели Минчев.
Според него актуалното държавно управление е първото от пет години насам, което има дълъг небосвод на ръководство и опция да направи всички значими промени.
Минчев разяснява и появилите се през последните седмици информации, че Андрей Гюров може да бъде претендент за президент на идните през есента избори.
" Не става дума за разграничаване от Андрей Гюров. Аз го познавам още от работата ни в Народното събрание и считам, че е човек с безспорни качества. Просто все още няма взето решение, няма предприемчив комитет и няма какво да бъде публично обявявано ”, сподели той.
Според него в президентството би трябвало да има човек, който може да бъде сериозна институционална съпротива на изпълнителната власт.
" Изглежда, че Радев е абониран за изявления, с които да успокоява проруския си електорат, само че когато приказва в Брюксел, заема по-мека позиция и се пробва да угоди на разнообразни места ", сподели Минчев в ефира на Българска национална телевизия.
Според него това няма да бъде потребна тактика за България, тъй като ни слага в неприятна обстановка и европейските ни сътрудници ще се питат коя е същинската позиция на страната.
По думите на Минчев в Европа Радев излага тези, които няма да се харесат на проруския му електорат, само че когато е в България приказва други неща.
" Би ми било забавно дали фактически за българското държавно управление би било задоволително да наложи несъгласие на новия пакет наказания против Русия поради съветския патриарх. Това би било доста неприятен сигнал. Ако България стартира да заема мястото, което до момента заемаше Виктор Орбан, това ще ни сложи в една доста неприятна група страни в Европейския съюз ", сподели Минчев.
Преди седмица стана ясно, че българското държавното управление може да наложи несъгласие върху възможни наказания против съветския патриарх Кирил. Освен това министър председателят Румен Радев, разгласи, че България няма да разреши да бъдат наложи европейски наказания и на най-големия акционер в " Лукойл " Вагит Алекперов.
Тези позиции на кабинета провокираха остри рецензии измежду опозицията в Народното събрание. От " Демократична България " и " Продължаваме промяната " заговориха за " стратегическа неточност ", уединяване на България в Европейски Съюз, стопански вреди и вдишване по пътя на " Орбанова Унгария ".
Бившият министър председател Бойко Борисов пък видя в това димка за отклонение на вниманието, тъй като огромният триумф в Брюксел е бил постигането на единодушие – в това число на България - секторните наказания да се удължават към този момент на 1 година, а не на 6 месеца.
Българският евродепутат счита, че е един държавен бюджет без значение дали е временен, или не, би трябвало да загатва за промените, които ръководещите ще създадат. Според него обаче в оповестения от кабинета на Румен Радев проектобюджет за 2026 година няма заложени промени.
" Дори и да приемем, че това е временен бюджет, той би трябвало да загатва за промените, които ръководещите имат намерение да създадат. Този бюджет не демонстрира такива. Ако приказваме за промяна в държавната администрация, която от години е приет проблем, то в този бюджет разноските за администрацията се усилват с милиард и половина. Това не е поръчка за промяна – тъкмо противоположното ", сподели Минчев.
Според него процедурата по свръхдефицит, която Европейската комисия разгласи, че ще наложи на България, демонстрира, че в България има систематичен риск разноските да изпреварват приходите.
" Не става въпрос за това, че до момента сме нарушавали правилото за 3% недостиг. До момента България успяваше да покрива критериите, в това число след допустимите корекции за разноските за защита. Проблемът е, че Европейската комисия към този момент вижда систематичен риск – разноските трайно изпреварват приходите. Това изисква промени ”, изясни той.
Според него до момента не е имало огромно разминаване, само че в случай че актуалната бюджетна политика бъде непокътната, излизането от процедурата няма да стане бързо.
" Европейската комисия вижда риск дефицитът да е до 4.1%, което е много по-ниско от тези 5.7%, планувани от ръководещите. Тази година би била първата, в която да не осъществим настояването за 3% недостиг ”, сподели той.
Според него бюджетът не насочва към нужните за страната промени. По думите му има потребност от последователно усъвършенстване на администрацията, изключително на фона на намаляващото население.
" Има импортиран законопроект от сътрудници от " Демократична България " за поетапно редуциране на държавната администрация. Това е по-непопулярна промяна измежду необятния кръг гласоподаватели. Дори имаме обстановка, в която опозицията протяга ръка към ръководещите, с цел да показа отговорността от по-тежки промени, само че няма такива поръчки от ръководещите ”, сподели той.
На въпрос за какво рецензиите на ПП-ДБ към бюджета съответстват с тези на ГЕРБ, Минчев означи, че и двете обединения са в съпротива и е естествено да подлагат на критика, само че това не значи, че сред тях има обща политическа линия.
Евродепутатът е на мнение, че е значимо с кого ще решат да работят ръководещите при промяната в правосъдната система и избора на нов Висш правосъден съвет.
В петък ръководещите дадоха краен период нов Висш правосъден съвет да бъде определен доникъде на октомври. За избора обаче е нужно квалифицирано болшинство в Народното събрание от 160 гласа, което значи, че “Прогресивна България ” ще би трябвало да търси поддръжката и на друга групировка. ГЕРБ към този момент дадоха поръчки за сходен ход.
" Ще бъде доста забавно да забележим по какъв начин " Прогресивна България " ще изясни, в случай че реши да разгражда модела ГЕРБ – Движение за права и свободи с поддръжката точно на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Да разрушаваш зависимости, изграждани с години, със съдействието на хората, които са ги основали, е мъчно обяснимо ", сподели Минчев.
Според него актуалното държавно управление е първото от пет години насам, което има дълъг небосвод на ръководство и опция да направи всички значими промени.
Минчев разяснява и появилите се през последните седмици информации, че Андрей Гюров може да бъде претендент за президент на идните през есента избори.
" Не става дума за разграничаване от Андрей Гюров. Аз го познавам още от работата ни в Народното събрание и считам, че е човек с безспорни качества. Просто все още няма взето решение, няма предприемчив комитет и няма какво да бъде публично обявявано ”, сподели той.
Според него в президентството би трябвало да има човек, който може да бъде сериозна институционална съпротива на изпълнителната власт.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ