Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) работи по проект за

Българският енергиен и минен конгрес (БЕМФ) работи по план за енергийна визия. Това заяви Любомир Димитров в границите на форума „ ВЕИ и енергийна сигурност: преимущества против опасности “. Сред насоките, на които залагат специалистите са: повишение на успеваемостта на производството на силата на съществуващите енергийни мощности; усъвършенстване на потреблението и понижаване на енергийните загуби; усъвършенстване на енергийно преносната и дистрибуторска система; дииверсификация на енергийните източници за понижаване на зависимостта от избрани енергоносители с въвеждане на нови енергийни технологии с обезпечаване на резистентност на енергийните системи за обикновено индустриално и битово потребление; минимизиране отрицателното влияние на енергопроизводството  и потреблението върху природата. От БЕМФ залагат за реализиране на тези насоки в унисон с развиването на технологиите. За взаимозависимост на технологии и политика По думите на Димитров „ Тези насоки могат да се добавят,  но позитивното им решение може да се реализира единствено с развиването на технологиите. Много рядко се признава една доста мощна взаимозависимост и тя е – взаимозависимост сред технологиите и политиката.  Технологията може да реши нещо, което с политически диалози наподобява нерешимо. Както Европейски Съюз, по този начин и доста страни поставят доста старания за стимулиране развиването на технологиите посредством потребление на публичния финансов запас от една страна и с нормативни регулации от друга. В изискванията на пазарната стопанска система ролята на частната самодейност в развиването на технологиите се оказва от решаващо значение. Важно е синергията на бизнеса с научните организации “, уточни Димитров като акцентира на нуждата от сериозен разбор и прагматичен метод. Той даде образец за технологията за производството на синтезен газ, от който може да се добиват  водород, химически артикули и други, в това число фосилни горива, биомаса, биогаз,. „ В момента обсъждаме горещия въпрос за въглищната енергетика, а някак се заобикаля опцията за разискване на технологиите. Има технологии, които могат да подкрепят потреблението на родните енергоносители “. Димитров се спря и на образец с Китай, където по думите му има  над 175 газификатора на въглища, от които 95 % създават химикали – етанол, метанол, карбамид и мн. други, които другояче се създават от нефт, а те си ги създават от личните въглища. „ Само 6 от тези газификатора създават електрическа сила. Причината е чисто икономическа. При производството на електрическа сила облагата, която остава за предприятието, за ТЕЦ-а е 4 пъти по-малка от тази, която остава при производството на метанол. Когато обаче една национална стопанска система има потребност от непоклатимост и електропроизводство, тя може да направи баланс и от съответните фосилни горива да се създава толкоз електрическа енергия, колкото е належащо за баланс на системата, а от останалото количество фосилни горива да се създават химикали, които са потребни в търсенето на интернационалния пазар, както и от българските предприятия, което е безспорна опция за увеличение на производството на въглища. На някои това може да им звучи фантастично, само че има задоволително информация за газификация, за произвеждане на синтезен газ. На няколко срещи с министерство на енергетиката е повдиган въпроса. Въпросът е за какво министерство на енергетиката не дефинира експертни екипи, които да прегледат интернационалния опит, има и български подобен “, сложи въпрос специалистът. Електромобилността ще е драйверът на самостоятелните енергийни системи От Камарата на енергийните общности от своя страна считат, че бъдещето е на самостоятелните енергийни системи. В основата на развиването им ще бъде електрическата подвижност, разяснява от своя страна ръководителят на Камарата на енергийните общности Стефан Абаджиев. „ България има прелестен зелен потенциал. България е слънчева страна. България има прелестен потенциал за геотермална сила, която ние не използваме. Освен това няма да се спирам на обстоятелството, че смарт енергетиката, дребната енергетика в действителност има четири стълба за развиване. Това са известни неща  - това е зелената сила, това са енергийните общности, системите за енергийна успеваемост “, съобщи специалистът. Той обърна внимание, че не става въпрос единствено за производството на зелена сила, само че за ефикасното й потребление. Именно електромобилността по думите на Стефан Абаджиев ще е драйверът за развиване на самостоятелните енергийни системи. „ И четирите бранша по този начин или другояче съществуват у нас. Правят се системи в четирите области. В България към този момент се създават доста детайли  и въпреки всичко този бранш е  в спящо положение. Въпросът е, че през 2023 година ние още нямаме бизнес бранш на самостоятелните енергийни системи. Има обособени запалянковци, които са взели европейски пари на първо място и са вложили в обособени предприятия, които са имали опция “, уточни той. Експертът не подмина и бранша на геотермалната енергетика. Според него, страната ни, в която има забележителен брой геотермални извори няма образувани геотоплинни енергийни общности. „ Правя разлика сред геотермални и геотоплинни. Когато стане въпрос за термопомпи и за това, че в Западна Европа изключително в швейцарско-австрийския свят те се ползват интензивно, ние би трябвало да се засрамим, тъй като имаме опцията и сме задоволително енергийно лимитирана страна, с цел да създадем всичко допустимо да използваме геотоплинната сила, с цел да си отопляваме домовете. Но сега ние нямаме бранш на геотоплинните мощности “, сподели Абаджиев, като обърна внимание че секторът, касаещ енергоинтензивността е „ в зачатъчно положение “. „ В същото време балансирането на енергийната система, изключително на енергийната система от смарт електрическите автомобили е бъдещето “, сподели той. По думите на Абаджиев, през 2023 година следва да се отговори на четири значими въпроса и първият е, че „ откакто няма бранш на смарт енергетиката, бранш на самостоятелните енергийни системи, кой ще е основният пазарен драйвер за този бранш? “ „ Втори въпрос – този бранш, по какъв начин би трябвало да се провежда? Тоест, разчитаме на ЕРП-та да го провеждат, разчитаме на ЕСО или чакаме Европейски Съюз? Кой чакаме за този бранш? Като приказваме за бранш на самостоятелните енергийни системи, той с какво се разграничава от просто топлинни системи, просто екологични системи и просто системи за кръговрат на силата и каква разликата сред този бранш и тези системи. И в действителност има ли технология, която липсва и, която не разрешава секторът да се започва. Коя е основната технология, която сплотява всички, с които ние към този момент разполагаме в България? “, съобщи той.  В отговора на въпроса кой е основният драйвер на бранша на самостоятелните енергийни системи, специалистът бе безапелационен, че това ще бъде електрическата подвижност. „ Може би ще ви учуди, само че това електромобилността “, безапелационен бе той. В отбрана на тезата си, Абаджиев съобщи, че „ когато броя на електрическите транспортни средства стане сериозна и хората в Западна Европа стартират всеобщо да минават към електрически автомобили, когато се окаже, че нашите камиони на дизел заплащат спомагателна екотакса на западните страни в Европейски Съюз, то тогава ще се наложи ние да вкарваме електромобилност “. В същото време той  изясни, че „ силата, която влиза в енергийния превоз през горивата не може да мине през последната миля на разпределителните мрежи “. „ Електроразпределителните мрежи би трябвало толкоз да вложат, толкоз да разкопават през годините, че това просто е стопански недействителен сюжет “, уточни той, като беше безапелационен, че няма по какъв начин да може да се вземе ток от мрежата.  „ Тоест ток има, само че не можем да го докараме до крайния клиент по домовете, а желаеме да имаме електрически автомобили. Тогава решението са самостоятелните енергийни системи. Всъщност, слънчевата сила е безусловно задоволителна, с цел да зарежда станции за електрически автомобили в обособен квартал. Но би трябвало да се изградят фотоволтаици по покривите. Трябва се свържат с директни електропроводи с местни станции за зареждане. Това към този момент е икономическа нужда. Тя към този момент поражда “, съобщи специалистът. Той посочи, че към този момент се работи интензивно по много планове, които сплотяват сила от слънцето със зарядни станции. „ Пак споделям най-шокиращото е, че драйверът на зелената сила е новаторският метод към електрическата подвижност. Защото, в случай че видите цените за зареждане сега на комерсиалните станции, те са от порядъка на 1 лев или 90 стотинки. Ако имате доста, доста дълготраен контракт, цената за зареждане е 70 стотинки. За да бъде един електрически автомобил стопански ефикасен цената на зареждане би трябвало да е 35 стотинки. Това може да се реализира обикновено с енергиен микс, в който 40 – 45 % е сила от слънцето – местна “, сподели Абаджиев. Той секторът на самостоятелните енергийни системи  трябва да се провежда през енергийни общности, за което има законови предпоставки, само че просто би трябвало национална тактика. Експертът изясни също, че  дадена новаторска енергийна система би трябвало да базира  на умни мрежи, които разрешават 100 % потребление на силата. Това точно може да се реализира в рамката на енергийни общности – при остатък и неизползване силата не е належащо да вземем за пример да се съхранява, а  „ да бъде продадена в същия квартал за зареждане, или на обект на квартала “.   Абаджиев беше също по този начин безапелационен, че основната технология, която прави тези енергийни системи ефикасни (индивидуалните енергийни системи) е тази  на умните мрежи. „ Те разрешават целият поток на силата се управлява, тъй че няма никакви загуби на сила. Енергията се трансформира от един тип до различен, тъй че 100 % се усвоява “, съобщи той. „ Ако аз бях министър, щях да приема енергийна тактика и да приложа енергийна тактика, която ползва някои доста елементарни неща, в които няма лозунги. Например до 2040 година да сме построили по 5 киловата фотоволтаик на всеки покрив, което е безусловно постижима, да има най-малко 350 хиляди електрическия автомобил, което  поне 15 % и значи да се изградят съответните местни мощности за тяхното зареждане. Всички станции за зареждане да са двупосочни, тъй че електрическите коли да се употребяват като балансьор и сторидж в самостоятелните системи, и най-после да имаме законодателство до 2040 година, което да позволява построяването единствено на 100 % ефикасни  енергийни системи, т.е. без загуби “, съобщи той. Защо не поточни акумулатори? Експертът Димитър Куюмджиев от своя страна се спря на развиването на системите за предпазване на сила, базирайки се на разработка на австралийския народен оператор. „ Преди да се разрасне слънчевата сила те са разполагали с 30 въглищни електроцентрали. 18 от тях към този момент са спрени и остава въпросът по какъв начин с разрастването на слънчевите централи да се балансира енергийната система и по какъв начин да се поддържа честотата и напреженията в системата непрекъснато. Целия свят се стреми за произвеждане и прилагане на зелена сила, само че би трябвало да се мисли и за енергийната сигурност. Въпросът е по какъв начин да се резервира динамичната и статичната резистентност на системата “, уточни той, напомняйки мощната колебливост на слънчевата е вятърната сила. От позиция на разрастването на ВЕИ, Куюмджиев разяснява и развиването на пазара на оборудванията за предпазване. Базирайки се на изследвания, той уточни, че световният пазар за предпазване на сила се прави оценка ва три трилиона $ до 2040 година  В същото време специалистът направи разлика сред литиево-йонните акумулатори и точно, базирайки се на цитираната от него разработка сложи въпрос за  балансиране на енергийната система с поточни акумулатори. „ Те са доста публикувани в Северна Америка, Азиатско-тихоокеанския район.  Европа е изостанала “, разяснява той. По думите му, те имат доста огромно бъдеще и „ се допуска, че пазарният им дял ще доближи 850 млн. $ през 2028 година “, сподели специалистът, като се спря и на софтуерните им особености и предимства В рамките на полемиката специалистите сложиха въпроси за нуждата от свързване на стопанската система на страната ни с енергетиката, тъй че да бъде ясно кои ще са секторите на развиване, на които да се стъпи.