Съдът на ЕС оправда БЕХ по старо дело на „Овергаз“
Българският енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните сдружения „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “ бяха оправдани по обвиняванията в корист с господстващото си състояние на пазара за доставка на газ. Това се случва след решение на Общия съд на Европейския съюз от през днешния ден, с което се анулира санкцията на Европейската комисия от 2018 година
В края на 2018 година Брюксел санкции със 150 млн. лева БЕХ, „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “ (част от „ групата БЕХ “) за блокиране на достъпа на съперници до основна газова инфраструктура в България в нарушаване на антитръстовите правила на Европейски Съюз.
Тогава Европейската комисия реши, че държавните компании са нарушили разпоредбите на Европейски Съюз, като са отказали достъп на трети страни до доставките на съветски газ по тръбопроводи и до единственото оборудване за предпазване на природен газ в България.
През 2010 година компанията „ Овергаз “, снабдител на газ в България, сезира Европейска комисия с тъжба против БЕХ и двете му дъщерни сдружения, в които се твърди, че са нарушили разпоредбите на Европейски Съюз за конкуренцията.
През това време „ Булгаргаз “ беше извънреден ползвател на газопровода, който се управляваше от „ Булгартрансгаз “ във време, когато доставките на газ за България зависеха съвсем напълно от вноса от Русия.
Нарушението се показва в отвод за даване на достъп на трети страни, в това число „ Овергаз “, до румънския директен водопровод.
Между България и Румъния обаче има подписано междуправителствено съглашение още от 1974 година, което подсигурява изискванията за употреба на румънския газопровод. През 2005 година, според ново съглашение, " Булгаргаз " получи изключителното право за прилагане на този водопровод до края на 2011 година Споразумението е удължено до 2016 година
След своите следствия Комисията откри с решение от 17 декември 2018 година, че държанието на тези компании съставлява корист с господстващо състояние на пазара за доставка на газ в България.
Общият съд обаче в този момент сподели, че до момента в който „ Булгаргаз “ е имал господстващо състояние като извънреден ползвател на газопровода, Комисията не е съумяла да потвърди, че това е предизвикало компликациите, които са имали трети страни, когато са поискали достъп.
Според Съда румънският водопровод е бил главно оборудване за превозването на съветски газ за България заради безалтернативност.
Въпреки това Общият съд открива, че Комисията не е потвърдила, че държанието на „ Булгаргаз “ във връзка с достъпа до румънския водопровод е повода за компликациите, които трети страни срещнаха, когато желаят да получат достъп до посочения газопровод, с цел да доставят газ от Русия до България.
Така всяка неправда, която на доктрина би могла да бъде осъществена от „ Булгартрансгаз “ по отношение на газопреносната мрежа и оборудването за предпазване „ Чирен “, не може да съставлява нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз за конкуренция, защото никоя компания не би могла да го направи без достъп до румънския газопровод.
При тези условия Общият съд взема решение, че Комисията не е открила съответно, че групата БЕХ е злоупотребила с господстващото си състояние на пазара за доставка на газ в България.
Страните могат да апелират решението на Съда в границите на 70 дни, само че единствено по правни въпроси, се споделя още в решението.
В края на 2018 година Брюксел санкции със 150 млн. лева БЕХ, „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “ (част от „ групата БЕХ “) за блокиране на достъпа на съперници до основна газова инфраструктура в България в нарушаване на антитръстовите правила на Европейски Съюз.
Тогава Европейската комисия реши, че държавните компании са нарушили разпоредбите на Европейски Съюз, като са отказали достъп на трети страни до доставките на съветски газ по тръбопроводи и до единственото оборудване за предпазване на природен газ в България.
През 2010 година компанията „ Овергаз “, снабдител на газ в България, сезира Европейска комисия с тъжба против БЕХ и двете му дъщерни сдружения, в които се твърди, че са нарушили разпоредбите на Европейски Съюз за конкуренцията.
През това време „ Булгаргаз “ беше извънреден ползвател на газопровода, който се управляваше от „ Булгартрансгаз “ във време, когато доставките на газ за България зависеха съвсем напълно от вноса от Русия.
Нарушението се показва в отвод за даване на достъп на трети страни, в това число „ Овергаз “, до румънския директен водопровод.
Между България и Румъния обаче има подписано междуправителствено съглашение още от 1974 година, което подсигурява изискванията за употреба на румънския газопровод. През 2005 година, според ново съглашение, " Булгаргаз " получи изключителното право за прилагане на този водопровод до края на 2011 година Споразумението е удължено до 2016 година
След своите следствия Комисията откри с решение от 17 декември 2018 година, че държанието на тези компании съставлява корист с господстващо състояние на пазара за доставка на газ в България.
Общият съд обаче в този момент сподели, че до момента в който „ Булгаргаз “ е имал господстващо състояние като извънреден ползвател на газопровода, Комисията не е съумяла да потвърди, че това е предизвикало компликациите, които са имали трети страни, когато са поискали достъп.
Според Съда румънският водопровод е бил главно оборудване за превозването на съветски газ за България заради безалтернативност.
Въпреки това Общият съд открива, че Комисията не е потвърдила, че държанието на „ Булгаргаз “ във връзка с достъпа до румънския водопровод е повода за компликациите, които трети страни срещнаха, когато желаят да получат достъп до посочения газопровод, с цел да доставят газ от Русия до България.
Така всяка неправда, която на доктрина би могла да бъде осъществена от „ Булгартрансгаз “ по отношение на газопреносната мрежа и оборудването за предпазване „ Чирен “, не може да съставлява нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз за конкуренция, защото никоя компания не би могла да го направи без достъп до румънския газопровод.
При тези условия Общият съд взема решение, че Комисията не е открила съответно, че групата БЕХ е злоупотребила с господстващото си състояние на пазара за доставка на газ в България.
Страните могат да апелират решението на Съда в границите на 70 дни, само че единствено по правни въпроси, се споделя още в решението.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ