Българският електроенергиен пазар през 2019 г. все още е разделен

Българският електроенергиен пазар през 2019 година към момента е разграничен на два сегмента – контролиран и свободен. Според формалните данни на КЕВР, свободният пазар към началото на 2019 година пораства до 62 %, а контролираният понижава до 38 %. на база извънредно ползване, или консумация. Същият индикатор изчислен на база брой крайни клиенти, включително битови, е доста по-нисък – от порядъка на няколко %.Ангажиментът, стихотворец от страната ни по отношение на осъществяването на европейските условия, е за реализиране на цялостна либерализация на електроенергийния пазар след две години.

Доминиране на държавните сдружения

Дейността на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) от стартът й през 2016 година се усъвършенства. Такова е мнението в последно време на някои от участниците в борсовия пазар.

В същото време БНЕБ продължава да работи при условия, които са много по-различни от тези на западните пазари, защото главните производители на електрическа енергия, предоставящи количествата за търговия на борсата, са държавни сдружения. Националната електрическа компания /НЕК/, АЕЦ „ Козлодуй “ и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ са главните снабдители на електрическа енергия на борсовия пазар. Тази специфичност е дискутирана и подлагана на рецензия нееднократно, тъй като не обезпечава предстоящата ликвидност на борсата - най-малко по този начин беше до края на предходната година..

Намесата на Европейска комисия по делото БЕХ/електричество докара до компромисният вид, който предопределя една от характерните особености на българския електроенергиен пазар и в частност на борсата, макар че деликатният прочит на отчета на Европейска комисия от 10 декември 2015 година дава опция за по-голяма еластичност. Все отново отчетът е явен – постигнатите съглашения по делото ще важат за период от 5 години.

Съгласно уговорките по делото " БЕХ Електричество " " Национална електрическа компания " ЕАД, Топлоелектрическа централа " Марица-Изток 2 " ЕАД и АЕЦ " Козлодуй " ЕАД би трябвало да обезпечават по 690 МВт електрическа енергия на всеки час за търговия през платформата „ ден напред “ на борсата. От 19-ти януари това количество, съгласно задължения, поети от енергийния министър, се усилва над 700 МВт. Осигуряването на спомагателни количества за пазара " ден напред " се прави за повишение на ликвидността и гарантиране на по-голяма предсказуемост, при борсовата търговия.

Сегментът на пазарните участници отвън държавните дружество е стеснен. С поправките в Закона за енергетиката от 2018 година на борсата бяха позволени като пазарни участници производителите на електрическа енергия от ВЕИ и когенерации на и над 4 MW. За задачата обаче договорите им за преференциални цени бяха сменени с награда. Предоставена им бе опция и за отлагателен интервал от 6 месеца, вследствие на което част от създаваната електрическа енергия се появи на борсата след 1 януари 2019 година и едвам тогава се почувства известно възстановяване на ликвидността на БНЕБ.

„ Изкарването на борсата на производителите на 4 и над 4 MW не би трябвало да се преглежда като казус. По-скоро това обрисува логиката на свободния пазар и е като продължение на стратегическата линия, която би трябвало да следваме при отварянето на пазара “, разяснява по време на полемика шефът на дирекция „ Електроенергетика и топлоенергетика “ към КЕВР Пламен Младеновски. Той посочи, че тази стъпка не е за ощетяване на производителите и регистрира дейно ръководство.

Не всички са обаче на това мнение. Според Габриела Тодорова от Асоциацията за вятърна енергетика първо интервалът от първи януари доникъде на месец март, откогато производителите на 4 и над 4 MW са на борсата, е прекомерно къс, с цел да могат да се създадат систематизирания. „ Пазарът се въздейства повече от огромните снабдители на електрическа енергия и надлежно и другите производители са повлияни от тяхното държание “, разяснява тя в границите на полемиката.

За разлика от производителите на сила от вятърни мощности, фотоволтаичната асоциация се усеща на този стадий добре на борсата.

Тези разминавания обаче сами по себе си приказват, че към момента има какво да се доизкусури в търсенето на баланс, защото цялостното държание въздейства върху ценовите равнища. Да си напомним прекомерно високите цени през декември 2018 година и прекомерно ниските през март 2019 година Като цяло това се отразява и в ликвидността на самата борса.

С поправките в Закона за енергетиката от юли 2018 година на енергийните сдружения бе въведено обвързване за пазаруване на електрическа енергия за покриване на софтуерните загуби от БНЕБ. Осигурена бе централизирана търговия посредством проведен борсов пазар.

През тази година следва да бъдат направени нови ремонти в Закона за енергетиката, само че евентуално те няма да са последните преди цялостното отваряне на пазара през 2021 година Това е годината, в която отварянето би трябвало да се реализира дефинитивно.

Липса на стандартизирани артикули и дълготрайно предложение на форуърд пазара

Липсата на опция за пазаруване избрани артикули на борсата, да вземем за пример пикова сила, или нощна електрическа енергия, или артикули с отклонения, за по-дълъг интервал от време (6-36 месеца), е измежду най-често посочените дефекти. Такъв вид мярка за стабилизиране на пазара, за основаване на нови стандартизирани артикули за търговия на борсата, към този момент е разисквана, само че резултат към момента липсва.

Като цяло това оказва въздействие върху работата на енергийната борса. От една страна се следи позитивен резултат от стартирането на повече количества електрическа енергия на БНЕБ, само че от друга обстоятелствата са притеснителни. Става въпрос за излизане на търговци от пазара, банкрути на снабдители и преориентиране на търговци към пазар на едро и износ. В своя презентация наскоро ръководителят на АТЕБ Мартин Георгиев уточни, че отдръпналите се от пазара търговци са 17, а 15 хиляди клиенти са се върнали към контролирания пазар.

Ето какво сочи в собствен отчет, въпреки и по различен мотив (Правила за премерване на количеството електрическа енергия) Пламен Младеновски: „ Тези трендове са извънредно рискови, защото водят до липса на доверие на клиентите в свободния пазар. На процедура все още на пазара на дребно се конкурират не повече от 5-6 доставчика, допълнени от още толкоз „ бутикови “ търговци, снабдяващи с електрическа сила предприятия на свързани с тях лица, което е сериозен знак, че протичащите процеси има заплаха да доведат до липса на конкуренция и картелиране на търговците “.

Разбира се по-горното има разумно пояснение в резултат на въвеждането на наложителна търговия през БНЕБ за производителите и слагане на високи прагове за финансово поръчителство на активността през търговците. Моделът на търговия и достъпът до сила е по този начин построен, че допуска уедряване на играчите, преструктуриране и сливания в бъдеще.

Следващите стъпки, които се чака да окажат въздействие върху подобряването на активността на БНЕБ, към този момент са в ход. Едната от тях е обвързвана с желанието за изваждането на пазара на производителите на сила от 1 и над 1 MW. Като количество това няма да повлияе значително, само че в някаква степен ще усъвършенства конкуренцията. По-важната стъпка, която би трябвало да бъде подхваната, е обвързвана с реализирането на плановете за обединяване на пазарите.

Проекти за обединяване

Ускоряването на обединяванията с други пазари в региона на Югоизточна Европа е дълготрайна мярка за разширение на опциите за търговия и стабилизиране на цените. По данни на изпълнителния шеф на " Българска самостоятелна енергийна борса " ЕАД Константин Константинов най-напреднали са диалозите за обединяване с македонската и румънската борса. До няколко месеца този развой ще има съответни резултати, ангажира се той. Едно от основните провокации е нарастване на преносните потенциали с Румъния за реализиране на стабилизиране на цената и по-големи обменни потоци за сила.

За началото на 2020 година по думите на мениджъра от БНЕБ Никола Габровски е плануван план за обединяване на пазарите – България, Сърбия, Хърватска.

„ Интеграцията сама по себе си е един от методите да бъдат ръководени или да бъдат избегнати ценовите флуктуации на „ Пазар Ден напред “. Сама по себе си една интеграция, едно пазарно обединяване дава по-ефективен метод на разпределение на потенциал. Тук в действителност би трябвало да приказваме за размера за самата съгласуваност сред страните. Защото ние може да имаме съгласуваност с Румъния, само че в случай че тази пазарна интеграция с Румъния е учредена и се базира на една преносна дарба от 200 МВт, тогава ние не чакаме огромен резултат върху българската пазарна зона “, означи Габровски по време на конгрес на БФИЕК. В поддръжка на думите си той даде и образец за четиристранното пазарно обединяване на Румъния, Унгария, Чехия и Словакия. Капацитетът, който се разпределя сред Румъния и Унгария сега е към 450 МВт. „ Вие също по този начин знаете, следейки информацията за цените, че има много дни, много часове, в които цените в Румъния и Унгария се разграничават. Причината е тъкмо в това, че потенциалът който се разпределя сред тях, е много стеснен в границите на пазарното обединяване “, сподели той. В противоположна посока е обединяването сред Хърватска и Словения с потенциал от 1600 МВт.

Освен обезпечаването на трансграничен потенциал би трябвало да се върви и към освобождение на износа от таксите за транспорт и достъп. Това към този момент е заложено в новите промени в Закона за енергетиката и ще влезе в действие още от 1 юли 2019 година Според Габровски от една страна това е техническо условие, от друга - единственото средство, с цел да може в композиция със самата интеграция да има по-голяма конкурентност на пазара в България.

Клирингова къща

Хеджиране на риска. За това приканва нееднократно БНЕБ в презентациите си по тематиката ръководителят на КЕВР Иван Иванов. Многократно в позиции на търговците на електрическа енергия също се слага въпросът за клирингова къща, като опция за ръководство на риска. От прегледа на съвещанията на Борсовия съвет към БНЕБ излиза наяве, че тази опция към момента се проучва. Според данните решение по този въпрос е трябвало да има към края на 2018 година Засега обаче няма данни за подхванати стъпки в тази посока.