`Ръст на даренията от компании, фондации и индивидуални дарители за 2023 г.
Българският дарителски конгрес регистрира 10-11% растеж на даренията от компании, фондации и самостоятелни донори за 2023 година по отношение на миналата 2022-ра.
За първи път за последните 10 години има растеж в размера дарени средства за година, в която няма мощно изразени рецесии, сочи годишният разбор на дарителството.
„ Очаквахме лек спад в дарителската интензивност, изключително след пикови години, само че бяхме опровергани “, сподели пред БНР Теодора Бакърджиева, изпълнителен шеф на БДФ.
Обикновено пиковете в даренията са свързани с бедствия или филантропична рецесия , посочи тя.
Дарителството и филантропията се разпознават все по-често. Хората не чакат някой да се обърне към тях с зов за поддръжка, разяснява Теодора Бакърджиева в предаването „ Преди всички “. По думите ѝ, дарителството е част от всекидневието ни и от ден на ден хора избират дела, които да поддържат .
Индивидуалният донор най-често е човек в дейна трудова възраст, гражданин на огромен регионален град . Започва леко да нараства делът и на малко по-възрастните донори. Типичният самостоятелен донор поддържа от време на време с дребни суми значими за него дела , с които се усеща прочувствено обвързван, изясни тя.
Най-често се дават финансови средства , като все по-честа е практиката да се подарява повече от един път в границите на една календарна година , гласят данните на БДФ.
Компаниите предпочитано поддържат дела, свързани с обучение, просвета, детско и младежко развиване. Индивидуалните донори залагат на обществени дела, подкрепяне на хора в неволя, както и на здравни дела.
„ В европейски мащаб не сме измежду най-щедро даряващите народи . Там са доста мощни традициите във връзка с филантропията и дарителството “, означи Бакърджиева. Според нея е обикновено в Източна Европа размерът на даренията да е в унисон с икономическото развиване на тези страни по отношение на западните.
Дарителите не се възползват от данъчните облекчения , тъй като част от тях го считат за прекомерно бюрократично , уточни още Теодора Бакърджиева.
„ Това не е водещият претекст, когато избират да дарят средства . Въпреки това има смисъл да се основат и други политики, които да предизвикват частното дарителство в страната. От друга страна, да не се разрешава приемането на законопроекти, които назад – целят да стигматизират работата на гражданските организации , а оттова – да лимитират дарителството и филантропията. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
За първи път за последните 10 години има растеж в размера дарени средства за година, в която няма мощно изразени рецесии, сочи годишният разбор на дарителството.
„ Очаквахме лек спад в дарителската интензивност, изключително след пикови години, само че бяхме опровергани “, сподели пред БНР Теодора Бакърджиева, изпълнителен шеф на БДФ.
Обикновено пиковете в даренията са свързани с бедствия или филантропична рецесия , посочи тя.
Дарителството и филантропията се разпознават все по-често. Хората не чакат някой да се обърне към тях с зов за поддръжка, разяснява Теодора Бакърджиева в предаването „ Преди всички “. По думите ѝ, дарителството е част от всекидневието ни и от ден на ден хора избират дела, които да поддържат . Индивидуалният донор най-често е човек в дейна трудова възраст, гражданин на огромен регионален град . Започва леко да нараства делът и на малко по-възрастните донори. Типичният самостоятелен донор поддържа от време на време с дребни суми значими за него дела , с които се усеща прочувствено обвързван, изясни тя.
Най-често се дават финансови средства , като все по-честа е практиката да се подарява повече от един път в границите на една календарна година , гласят данните на БДФ.
Компаниите предпочитано поддържат дела, свързани с обучение, просвета, детско и младежко развиване. Индивидуалните донори залагат на обществени дела, подкрепяне на хора в неволя, както и на здравни дела.
„ В европейски мащаб не сме измежду най-щедро даряващите народи . Там са доста мощни традициите във връзка с филантропията и дарителството “, означи Бакърджиева. Според нея е обикновено в Източна Европа размерът на даренията да е в унисон с икономическото развиване на тези страни по отношение на западните.
Дарителите не се възползват от данъчните облекчения , тъй като част от тях го считат за прекомерно бюрократично , уточни още Теодора Бакърджиева.
„ Това не е водещият претекст, когато избират да дарят средства . Въпреки това има смисъл да се основат и други политики, които да предизвикват частното дарителство в страната. От друга страна, да не се разрешава приемането на законопроекти, които назад – целят да стигматизират работата на гражданските организации , а оттова – да лимитират дарителството и филантропията. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ