Българският бизнес все още не изпитва нужда да се дигитализира
Българският бизнес към момента не изпитва потребност да се цифровизира и страната ни е на едно от последните места съгласно индикаторите на интернационалния показател по цифрова стопанска система. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Галина Момчева, ръководител на ИКТ клъстер - Варна и началник на катедра в един от университетите в крайморския град. По думите й в международен мащаб за тази година водещите тематики в областта на IT технологиите са развиването на изкуствения разсъдък и блокчейна и подготовката им за потребление за бизнес цели. За нея пред нашата страна огромните въпроси са по какъв начин да се работи с възрастните хора, на които им следва да се пенсионират през идващите 10-ина години и с малчуганите, които в този момент влизат в учебно заведение.
Текущата оценка за дигитализацията на бизнеса в България не е оптимистична, без значение от всички фойерверки по тази тематика, споделя Момчева. Обяснява, че компаниите към момента разчитат на това, че един служащ " коства " работната заплата плюс осигуровките, което е надалеч по-малка сума от тази, нужна, с цел да се автоматизира производството. Голяма част от огромните бизнеси в страната ни нямат нужда от цифровизация, счита Момчева. Допълва, че неотдавна в университета, където работи, се е провела конференция с присъединяване на международни специалисти в региона на изкуствения разсъдък, които са автоматизирали основни химически промишлености в Съединени американски щати. Българските бизнесмени не пристигнаха даже да чуят какво може да иновират, показва специалистът.
Момчева отхвърля терзанията, че при автоматизиране на процесите, доста хора ще останат на улицата без прехранване. Представата за зали, цялостни с компютри и двама-трима души в целия цех, не са правилни, е нейната позиция. Допълва, че единствено живите хора могат да търсят и намират цифрови решения, да поддържат връзка с други живи хора. " Само че нужно ли е да записват какво вършат на хартиени листя и да предават писмени доклади?! ", реторично пита специалистът.
Съвременното схващане за потребление на технологиите е цифровата просветеност, споделя Момчева. С оскърбление прибавя, че родните компании, които правят оценка хората си по цифровата им подготвеност, към момента се броят на пръсти. Много решения може да се усъвършенстват, само че фирмите не желаят да рискуват, тъй като са в зоната си на комфорт, споделя Момчева. Според нея бизнесмените ще бъдат " разтърсени ", единствено в случай че съперниците им стартират да работят по различен метод.
Във Варна да вземем за пример един от главните браншове е туризмът, само че всеобщото отношение към дигитализацията е неглижиране на тематиката, показва Момчева. Според нея обяснението за това държание на бизнесмените е, че те не се усещат застрашени и по тази причина към момента мерят успеваемостта на активността си с брой кревати и осъществени нощувки.
На въпроса кои от бизнесите ще бъдат " разтърсени " и принудени да се цифровизират през идващите няколко години, Момчева изрично показва ръководството на водните запаси и енергетиката. Според нея ВиК-секторът ще се развива по-иновативно, защото навлизат разнообразни екодирективи, които постановат нови условия. Като цяло кръговата стопанска система също ще претърпи развиване, защото е обвързвана с оптималното потребление на ресурсите, споделя още специалистът.
В момента едно от новаторските неща от бизнесорганизационна позиция е основаването на виртуални офиси и ръководството на виртуални екипи, споделя Момчева. По думите й от ден на ден IT компании регистрират, че няма потребност индивидът да е навръх несъмнено място и той може да работи за тях и от разстояние. Така че младежите към този момент би трябвало да учат и по какъв начин да работят във виртуален екип, по какъв начин да бъдат етични, да се оправят с проблемите и напрежението на работното място, разяснява специалистът. Посочва като доста сериозен проблем фактът, че 20-годишни хора към този момент изпитват синдрома на бърнаут, изключително в случай че работят у дома. " Това е отрицателно събитие в международен мащаб и в нашия университет работим със студентите по тези тематики - ръководство на времето, превъзмогване на напрежението, по какъв начин да не се стигне до " прегаряне ", споделя Момчева.
Отдавна се твърди, че в България имаме прелестно развъртян IT бизнес, че той изкарва огромен % от Брутният вътрешен продукт и в действителност се заблуждаваме, че всички българи са положителни с технологиите, добавя още специалистът. Според нея в действителност у нас има две групи хора - експертите в тази област и всички останали. Първите са доста малко, отбелязва Момчева и прецизира, че нейната отрицателна оценка е подкрепена и от интернационалния показател по цифрова стопанска система.
" За жал ние сме с ниска съгласуваност, с ниска приложимост на цифровизация, с ниска просветеност ", показва специалистът. По думите й показателят се разгласява всяка година и българите постоянно сме на дъното дружно с румънците. " А в страната ни битува мит, че сме огън... огън, но единствено някои ", показва Момчева.
Според нея е мит и това, че интернетът у нас е супер. По думите й услугата в действителност е качествена, обаче единствено в огромните градове, не и по селата. За да се издигнем на по-горни позиции съгласно интернационалния показател, свързаността на всички места би трябвало да е идентична и достъпът до интернет би трябвало да е по-евтин, показва специалистът. И прецизира, че този индикатор - цената на услугата, също ни " дърпа " надолу. После добавя, че за наслада в показателя не се регистрира свързаността сред институциите, другояче страната ни може и тотално да отпадне от класацията.
За България все по-голям става въпросът какво да вършим с подрастващите и с тези, които през идващите 10-ина години би трябвало да оцелеят, с цел да могат да се пенсионират, показва специалистът. Според нея възрастните би трябвало да преглътнат горчивия хап, да се трансформират и да учат нови неща. Така както знаят по какъв начин да приказват с децата си по скайп-а, по този начин е належащо да се научат да употребяват технологиите и в работата си, отбелязва Момчева. Според нея е нужно изпитание и смяна в мисленето. Възрастните доста разясняват, че в този момент липсвал живият контакт, че младите не можели да поддържат връзка, единствено че това е разликата в поколенията, е позицията на Момчева. И добавя, че без значение от " търканията " времето изисква по-скоро възрастните да се приближат до младите, в сравнение с противоположното.
На въпрос за нужни промени в образованието Момчева показва, че съгласно нея е наложително в учебно заведение безусловно всички да имат достъп до актуалните хрумвания, които се създават в компютърните науки, без да е наложително да се употребяват най-сложните принадлежности, с които те се осъществят. " Преди 20 години, когато някой трябваше да учи някакъв логаритъм, той наложително пишеше стратегия. Само че това го можеха дребна част от хората. В момента процесът за писането на стратегия е демократизиран и има образни принадлежности, с които дете от първи-втори клас може да се оправи ", показва Момчева. Нейната позиция е, че през днешния ден децата би трябвало да получават шанса да опитват, да се състезават, та даже и с хора доста по-големи от тях. Всъщност, дребните могат да предложат по-бързи и по-качествени решения, споделя Момчева.
Тя прави оценка доста високо обстоятелството, че наесен у нас най-сетне стартира образованието по компютърно моделиране. Това е извънредно уместно за младото потомство, тъй като по този предмет децата ще видят хрумвания от компютърните науки, свалени на тяхното равнище, споделя Момчева. Допълва, че човек във всяко равнище от своето развиване би трябвало да схваща концепциите на технологиите, тъй като на следващия ден те ще бъдат на работното му място, а по-късно ще навлязат други и в случай че не се образова в сегашното, в бъдеще към този момент ще му е доста мъчно. Признава, че чака в началото да има земетресения към новия образователен предмет. Вероятно не всички учители са задоволително готови, изключително като се има поради, че децата са доста дейни в региона на технологиите, споделя Момчева. Допълва, че е прекомерно евентуално хлапетата да напредват доста бързо по предмета, без да се преценяват кое е по образователна стратегия и кое не, което в допълнение ще затруднява преподавателите им.
По тематиката с учебното заведение Момчева е безапелационна, че в класните стаи би трябвало да влязат и гост-преподаватели - хора от бизнеса, специалисти, даже академични експерти. Допълва, че с цел да стане това обаче, тези хора първо би трябвало да бъдат готови методически по какъв начин се работи с деца. Разказва, че самата тя се е занимавала с подготовката на възпитаници, явяващи се на олимпиади по информатика. С годините и развиването на технологиите обаче схванала, че познания за технологиите би трябвало да имат всички. Издигането равнището на всички българи в тази сфера е доста по-важно от подготовката на един или двама, които са надарени, умни, схващат материята и по този начин или другояче ще си намерят пътя в живота, обобщ
Текущата оценка за дигитализацията на бизнеса в България не е оптимистична, без значение от всички фойерверки по тази тематика, споделя Момчева. Обяснява, че компаниите към момента разчитат на това, че един служащ " коства " работната заплата плюс осигуровките, което е надалеч по-малка сума от тази, нужна, с цел да се автоматизира производството. Голяма част от огромните бизнеси в страната ни нямат нужда от цифровизация, счита Момчева. Допълва, че неотдавна в университета, където работи, се е провела конференция с присъединяване на международни специалисти в региона на изкуствения разсъдък, които са автоматизирали основни химически промишлености в Съединени американски щати. Българските бизнесмени не пристигнаха даже да чуят какво може да иновират, показва специалистът.
Момчева отхвърля терзанията, че при автоматизиране на процесите, доста хора ще останат на улицата без прехранване. Представата за зали, цялостни с компютри и двама-трима души в целия цех, не са правилни, е нейната позиция. Допълва, че единствено живите хора могат да търсят и намират цифрови решения, да поддържат връзка с други живи хора. " Само че нужно ли е да записват какво вършат на хартиени листя и да предават писмени доклади?! ", реторично пита специалистът.
Съвременното схващане за потребление на технологиите е цифровата просветеност, споделя Момчева. С оскърбление прибавя, че родните компании, които правят оценка хората си по цифровата им подготвеност, към момента се броят на пръсти. Много решения може да се усъвършенстват, само че фирмите не желаят да рискуват, тъй като са в зоната си на комфорт, споделя Момчева. Според нея бизнесмените ще бъдат " разтърсени ", единствено в случай че съперниците им стартират да работят по различен метод.
Във Варна да вземем за пример един от главните браншове е туризмът, само че всеобщото отношение към дигитализацията е неглижиране на тематиката, показва Момчева. Според нея обяснението за това държание на бизнесмените е, че те не се усещат застрашени и по тази причина към момента мерят успеваемостта на активността си с брой кревати и осъществени нощувки.
На въпроса кои от бизнесите ще бъдат " разтърсени " и принудени да се цифровизират през идващите няколко години, Момчева изрично показва ръководството на водните запаси и енергетиката. Според нея ВиК-секторът ще се развива по-иновативно, защото навлизат разнообразни екодирективи, които постановат нови условия. Като цяло кръговата стопанска система също ще претърпи развиване, защото е обвързвана с оптималното потребление на ресурсите, споделя още специалистът.
В момента едно от новаторските неща от бизнесорганизационна позиция е основаването на виртуални офиси и ръководството на виртуални екипи, споделя Момчева. По думите й от ден на ден IT компании регистрират, че няма потребност индивидът да е навръх несъмнено място и той може да работи за тях и от разстояние. Така че младежите към този момент би трябвало да учат и по какъв начин да работят във виртуален екип, по какъв начин да бъдат етични, да се оправят с проблемите и напрежението на работното място, разяснява специалистът. Посочва като доста сериозен проблем фактът, че 20-годишни хора към този момент изпитват синдрома на бърнаут, изключително в случай че работят у дома. " Това е отрицателно събитие в международен мащаб и в нашия университет работим със студентите по тези тематики - ръководство на времето, превъзмогване на напрежението, по какъв начин да не се стигне до " прегаряне ", споделя Момчева.
Отдавна се твърди, че в България имаме прелестно развъртян IT бизнес, че той изкарва огромен % от Брутният вътрешен продукт и в действителност се заблуждаваме, че всички българи са положителни с технологиите, добавя още специалистът. Според нея в действителност у нас има две групи хора - експертите в тази област и всички останали. Първите са доста малко, отбелязва Момчева и прецизира, че нейната отрицателна оценка е подкрепена и от интернационалния показател по цифрова стопанска система.
" За жал ние сме с ниска съгласуваност, с ниска приложимост на цифровизация, с ниска просветеност ", показва специалистът. По думите й показателят се разгласява всяка година и българите постоянно сме на дъното дружно с румънците. " А в страната ни битува мит, че сме огън... огън, но единствено някои ", показва Момчева.
Според нея е мит и това, че интернетът у нас е супер. По думите й услугата в действителност е качествена, обаче единствено в огромните градове, не и по селата. За да се издигнем на по-горни позиции съгласно интернационалния показател, свързаността на всички места би трябвало да е идентична и достъпът до интернет би трябвало да е по-евтин, показва специалистът. И прецизира, че този индикатор - цената на услугата, също ни " дърпа " надолу. После добавя, че за наслада в показателя не се регистрира свързаността сред институциите, другояче страната ни може и тотално да отпадне от класацията.
За България все по-голям става въпросът какво да вършим с подрастващите и с тези, които през идващите 10-ина години би трябвало да оцелеят, с цел да могат да се пенсионират, показва специалистът. Според нея възрастните би трябвало да преглътнат горчивия хап, да се трансформират и да учат нови неща. Така както знаят по какъв начин да приказват с децата си по скайп-а, по този начин е належащо да се научат да употребяват технологиите и в работата си, отбелязва Момчева. Според нея е нужно изпитание и смяна в мисленето. Възрастните доста разясняват, че в този момент липсвал живият контакт, че младите не можели да поддържат връзка, единствено че това е разликата в поколенията, е позицията на Момчева. И добавя, че без значение от " търканията " времето изисква по-скоро възрастните да се приближат до младите, в сравнение с противоположното.
На въпрос за нужни промени в образованието Момчева показва, че съгласно нея е наложително в учебно заведение безусловно всички да имат достъп до актуалните хрумвания, които се създават в компютърните науки, без да е наложително да се употребяват най-сложните принадлежности, с които те се осъществят. " Преди 20 години, когато някой трябваше да учи някакъв логаритъм, той наложително пишеше стратегия. Само че това го можеха дребна част от хората. В момента процесът за писането на стратегия е демократизиран и има образни принадлежности, с които дете от първи-втори клас може да се оправи ", показва Момчева. Нейната позиция е, че през днешния ден децата би трябвало да получават шанса да опитват, да се състезават, та даже и с хора доста по-големи от тях. Всъщност, дребните могат да предложат по-бързи и по-качествени решения, споделя Момчева.
Тя прави оценка доста високо обстоятелството, че наесен у нас най-сетне стартира образованието по компютърно моделиране. Това е извънредно уместно за младото потомство, тъй като по този предмет децата ще видят хрумвания от компютърните науки, свалени на тяхното равнище, споделя Момчева. Допълва, че човек във всяко равнище от своето развиване би трябвало да схваща концепциите на технологиите, тъй като на следващия ден те ще бъдат на работното му място, а по-късно ще навлязат други и в случай че не се образова в сегашното, в бъдеще към този момент ще му е доста мъчно. Признава, че чака в началото да има земетресения към новия образователен предмет. Вероятно не всички учители са задоволително готови, изключително като се има поради, че децата са доста дейни в региона на технологиите, споделя Момчева. Допълва, че е прекомерно евентуално хлапетата да напредват доста бързо по предмета, без да се преценяват кое е по образователна стратегия и кое не, което в допълнение ще затруднява преподавателите им.
По тематиката с учебното заведение Момчева е безапелационна, че в класните стаи би трябвало да влязат и гост-преподаватели - хора от бизнеса, специалисти, даже академични експерти. Допълва, че с цел да стане това обаче, тези хора първо би трябвало да бъдат готови методически по какъв начин се работи с деца. Разказва, че самата тя се е занимавала с подготовката на възпитаници, явяващи се на олимпиади по информатика. С годините и развиването на технологиите обаче схванала, че познания за технологиите би трябвало да имат всички. Издигането равнището на всички българи в тази сфера е доста по-важно от подготовката на един или двама, които са надарени, умни, схващат материята и по този начин или другояче ще си намерят пътя в живота, обобщ
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ