Бизнесът представи два варианта за постигане на нискоемисионна енергетика – чрез ВЕИ технологии, АЕЦ или газови централи
Българския може да доближи задачите на Европейски Съюз за понижаване на въглеродния си отпечатък до 2050 година и бизнесът демонстрира два разновидността, по които това може да се реализира. Единият модел е постигане на задачите посредством създаване на ВЕИ централи и парогазови мощности. А другият вид е още веднъж посредством масирани вложения във ВЕИ и градеж на нови нуклеарни мощности. Това стана ясно по време на полемиката „ Дългосрочна визия за развиването на българската електроенергетика “. При комбинацията от ВЕИ с газова централа инвестицията ще бъде към 11,7 милиарда евро, като по-голямата част от вложенията ще бъдат направени напълно от бизнеса. Според показаните данни частния бранш може да поеме 7,9 милиарда евро от тези инвестиции, стана ясно от презентацията на Румен Радев, заместник-председател Управителния съвет на на Асоциацията на индустриалния капитал в България. " Не чакаме спонсорство от страна на страната, в противен случай - има задоволително интерес от вложители с опит и известност ", сподели Румен Радев от АИКБ. При този вид България ще намали внезапно въглеродния си отпечатък след 2040 година и той ще се понижи до 63 кг/CO2/MWh през 2050 година В същото време цената на електрическата енергия в енергийния микс ще бъде приблизително по 81 евро/MWh през 2030 година, а през 2050 година цената може да бъде 74 евро/MWh. При вторият модел – потребление на ВЕИ и нуклеарна енергетика нужните вложения се чака да бъдат 17 милиарда евро, от които 11,5 милиарда евро ще са вложени от фирмите. При този вид въглеродният отпечатък още веднъж внезапно спада към 2040 година и доближава 38кг/CO2/MWh през 2050 година. При тези сметки прогнозната цена на електрическата енергия ще бъде 76 евро/MWh през 2030 година и 75 евро/MWh през 2050 година При всички модели обаче въглищните централи престават да съществуват в настоящия си тип най-късно през 2035 година Приблизително в този интервал ще стартира и стремително инсталиране на системи за предпазване на сила и полека-лека се лимитира износът на електрическа енергия. В допусканията на моделите се чака растеж на Брутният вътрешен продукт от под 2% след 2030 година, както и инфлацията у нас. В същото време се планува средногодишно оскъпяване на квотите нездравословни излъчвания от 5 евро/т годишно. Със сигурност предприятията ще би трябвало да стартират полека-лека да се отдръпват от фосилната горивна база, изясни още Радев. В региона на " зелената сила " обаче следва да има съответна политика за ценообразуване, упорстват от АИКБ. " Всяка година плащаме по 170 милиона лв. повече за ВЕИ-та поради сбърканите способи на осъществяване на една другояче вярна политика ". Това изясни ръководителят на АИКБ Васил Велев. Причината за тези разходи се вършат поради високите преференциални цени, на които бяха присъединени тези ВЕИ мощности преди години. Според Велев над 25 милиарда лв. е изработил в допълнение българския служащ поради неправилни решения за разнообразни ВЕИ, когенерации или други енергийни планове, които в последна сметка са били платени в последните 20 години от хората и бизнеса, изясни Велев. Много се надявам тази полемика да продължи в действителен публичен спор, от който ще бъдат изведени оптималните решения за развиването на електрическата енергия в България, разгласи първоначално Васил Велев, ръководител на АИКБ. Според него през последните 10 години бизнесът заплаща 750 млн. лева повече поради „ неправилното използване на една вярна политика за пазаруване на електрическа енергия от енергийна борса”. Производство на чист водород От изнесените данни излиза наяве, че при потребление на разновидността ВЕИ + АЕЦ ще има доста съществени остатъци от електрическа енергия в дадени часове. Те ще бъдат употребявани в електролизьори, с цел да може да се създаде чист водород. Той ще бъде употребен след това, когато е належащо, стана ясно по време на презентацията. Безспорно е това, че би трябвало да се развиват възобновимите мощности, безапелационен бе шефът на Енергийния систематичен оператор Ангелин Цачев, който се включи в полемиката на бизнеса. Според него би трябвало да се сложи акцент на нуклеарната енергетика, тъй като тя ще бъде основа за развиване точно на по този начин значимите нови технологии, в това число и при производството на чист водород. Друг основен детайл са системите за предпазване на сила, които ще би трябвало да се развиват и да поддържат базовата сила. Според Цачев съществена част от бъдещата беземисионна сила ще играят и ПАВЕЦ мощностите и електролизьорите. Именно посредством развиване на водородните технологии, една огромна част от страните, даже цяла Европа ще може да понижи доста зависимостта си от изкопаемите горива, в това число и за природния газ. Въпрос на диалози и политически решения е това по какъв път ще тръгнем в идващите 20 година Но да не пропуснем шанса да понижим зависимостта от фосилните горива, изясни Цачев. Енергийният регулатор ще бъде мотор на смяната в енергетиката, даде обещание от своя страна новият ръководител на регулатора Станислав Тодоров. " Има доста провокации, първото от които е, че до 5 - най-много 10 години, би трябвало да преминем към нисковъглеродна стопанска система. Другото такова е, че би трябвало да се разделим с комфорта, който ни дават големите генериращи мощности, които имаме сега. Производството на сила към този момент е доста по-разпръснато, без значение, демократично даже ", изясни новият началник на КЕВР. Той даде обещание поддръжка за бизнеса в този преход към беземисионна стопанска система. За тази цел КЕВР възнамерява в границите на идващите 2 месеца да изготвят своя визия за развиване на бранша. " Няма да я постановяваме, а ще я покажем на всички, с цел да стартираме да мислим накъде ще развива пазарът и бизнеса “, изясни Тодоров.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ