Училищата не са пригодени за по-ранно начало на учебната година
Българските учебни заведения не са настроени и не са пригодени да стартират при започване на образователната година. Те са пригодени за отопляване, а не за изстудяване, нямат климатични съоръжения, по-търсено е било южното ревю на образователните стаи. Това съобщи пред news.bg някогашният учебен министър и сегашен народен представител от ГЕРБ Красимир Вълчев.
Затова и предишното просветително управление се е въздържало да удължава образователната година - от позиция да не се влиза в юли месец и да има повече дни септември месец, когато към момента е топло.
Именно това предложи през миналата седмица Министерство на образованието с три разновидността.
По думите му факт е, че в България традиционно още, когато страната е била земеделска, образователната година стартира по-късно - огромна част от децата са помагали за земеделската работа през лятото. В огромна част от европейските страни образователната година стартира в края на август или началото на септември, само в няколко южни страни образователната година стартира по-късно, изясни Вълчев.
Вълчев подсети, че това, което е правено през последните години е да бъдат увеличени заниманията през юни месец и по този метод да се удължи образователното време. Учебното време е било удължавано през образователния ден и по линия на заниманията по ползи. В съпоставяне с другите европейски страни при нас часовете по образователния проект са приблизително 10% по-малко за 12-те години учебно обучение.
Реалното образователно време било увеличено и това, че няма грипни ваканции. Ние удължихме образователното време, макар аз съм уверен, че има разнообразни отзиви, съобщи Вълчев.
В момента обаче има още по-голямо разделяне по тематиката за започване на образователната година по-рано. Предложението да стартира по-рано образователната година и да има повече междусрочни ваканции има своята логичност, но и запазването на 15 септември като дата за започване на образователната година също си има освен своята историческа, само че и своята образователна логичност, сподели Вълчев.
Той уточни, че през актуалната година децата учат повече време присъствено, в сравнение с през предходните години. Вълчев приветства позиция на МОН да задържи най-много присъственото образование. Според него обаче е време да се премислят тестванията като вход в учебните заведения, при изискване, че пада зеленият документ, релативно ниската успеваемост на тестванията и най-много поради това, че е анулиран правилото на задължителност.
През 2017 година е създаден специфичен механизъм, който да накара децата да вървят постоянно на учебно заведение, това е едно от главните посоки поради ниските просветителни резултати, с ранното отпадане - има над 20% възпитаници от фамилии, в които липсва отговорност към образованието. Има деца, които не са подкрепяни от родителите, които не съблюдават ежедневната им посещаемост на учебно заведение, а една част от тях ги стопират. Държавата би трябвало да се намеси с всички си принадлежности и политика това да не се случва. Реално обстановката беше такава, че с тестванията не им позволяваме да не вървят на учебно заведение, посочи Вълчев. Тестовете могат да останат за децата и учениците със признаци. Очевидно епидемиологичната обстановка се усъвършенства, само че въпреки всичко и другите страни това, което създали като разбори видели, че колкото и да е рисков вирусът, той въпреки всичко по-малко визира децата, означи Вълчев.
" Най-доброто образование е присъственото образование. Факт е, че преди 2 години ние реагирахме извънредно, само че това го направиха всички страни. Тогава нямахме визия какъв е вирусът, нямахме здравни протоколи, нямахме медикаменти, една година нямахме и ваксини.
Той все пак призна, че няма по какъв начин образованието да не минало без вреди, поради пандемията във връзка с преждевременното отпадане от учебно заведение и за ниските просветителни резултати даже външното оценяване да го регистрира. За страдание децата, които отпадат прибързано от просветителната система са непригодни за пазар на труда. Много е значимо МОН да задейства механизма за взаимна работа на институциите за включване и гарантиране на ежедневна посещаемост на всяко едно дете в просветителната система, прикани Вълчев.
Той посочи, че децата, които са обхванати от ранната детска градина, изключително от тези фамилии, в които липсва отношение към образованието - не се приказва български език, липсват книжки - тези деца е значимо да бъдат обхванати от ранна детска градина. Една от най-важните задания пред образованието да е бъдат обхванати ранно отпадащите, с цел да могат да бъдат пригодни за пазара на труда, настоя още Красимир Вълчев.
Затова и предишното просветително управление се е въздържало да удължава образователната година - от позиция да не се влиза в юли месец и да има повече дни септември месец, когато към момента е топло.
Именно това предложи през миналата седмица Министерство на образованието с три разновидността.
По думите му факт е, че в България традиционно още, когато страната е била земеделска, образователната година стартира по-късно - огромна част от децата са помагали за земеделската работа през лятото. В огромна част от европейските страни образователната година стартира в края на август или началото на септември, само в няколко южни страни образователната година стартира по-късно, изясни Вълчев.
Вълчев подсети, че това, което е правено през последните години е да бъдат увеличени заниманията през юни месец и по този метод да се удължи образователното време. Учебното време е било удължавано през образователния ден и по линия на заниманията по ползи. В съпоставяне с другите европейски страни при нас часовете по образователния проект са приблизително 10% по-малко за 12-те години учебно обучение.
Реалното образователно време било увеличено и това, че няма грипни ваканции. Ние удължихме образователното време, макар аз съм уверен, че има разнообразни отзиви, съобщи Вълчев.
В момента обаче има още по-голямо разделяне по тематиката за започване на образователната година по-рано. Предложението да стартира по-рано образователната година и да има повече междусрочни ваканции има своята логичност, но и запазването на 15 септември като дата за започване на образователната година също си има освен своята историческа, само че и своята образователна логичност, сподели Вълчев.
Той уточни, че през актуалната година децата учат повече време присъствено, в сравнение с през предходните години. Вълчев приветства позиция на МОН да задържи най-много присъственото образование. Според него обаче е време да се премислят тестванията като вход в учебните заведения, при изискване, че пада зеленият документ, релативно ниската успеваемост на тестванията и най-много поради това, че е анулиран правилото на задължителност.
През 2017 година е създаден специфичен механизъм, който да накара децата да вървят постоянно на учебно заведение, това е едно от главните посоки поради ниските просветителни резултати, с ранното отпадане - има над 20% възпитаници от фамилии, в които липсва отговорност към образованието. Има деца, които не са подкрепяни от родителите, които не съблюдават ежедневната им посещаемост на учебно заведение, а една част от тях ги стопират. Държавата би трябвало да се намеси с всички си принадлежности и политика това да не се случва. Реално обстановката беше такава, че с тестванията не им позволяваме да не вървят на учебно заведение, посочи Вълчев. Тестовете могат да останат за децата и учениците със признаци. Очевидно епидемиологичната обстановка се усъвършенства, само че въпреки всичко и другите страни това, което създали като разбори видели, че колкото и да е рисков вирусът, той въпреки всичко по-малко визира децата, означи Вълчев.
" Най-доброто образование е присъственото образование. Факт е, че преди 2 години ние реагирахме извънредно, само че това го направиха всички страни. Тогава нямахме визия какъв е вирусът, нямахме здравни протоколи, нямахме медикаменти, една година нямахме и ваксини.
Той все пак призна, че няма по какъв начин образованието да не минало без вреди, поради пандемията във връзка с преждевременното отпадане от учебно заведение и за ниските просветителни резултати даже външното оценяване да го регистрира. За страдание децата, които отпадат прибързано от просветителната система са непригодни за пазар на труда. Много е значимо МОН да задейства механизма за взаимна работа на институциите за включване и гарантиране на ежедневна посещаемост на всяко едно дете в просветителната система, прикани Вълчев.
Той посочи, че децата, които са обхванати от ранната детска градина, изключително от тези фамилии, в които липсва отношение към образованието - не се приказва български език, липсват книжки - тези деца е значимо да бъдат обхванати от ранна детска градина. Една от най-важните задания пред образованието да е бъдат обхванати ранно отпадащите, с цел да могат да бъдат пригодни за пазара на труда, настоя още Красимир Вълчев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ