Галин Георгиев: Бесарабските българи не са „руски българи“
Българските студенти от Бесарабия имат право на образование в България, само че мъчно се приспособяват. Преселването им назад би трябвало да е обвързано с дейна държавна политика, те да имат работа и учебно заведение за децата си.
Това разяснява пред БГНЕС Галин Георгиев, основен помощник в Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките и съпредседател на Дружеството за другарство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „ Родолюбец “.
Той напомни, че българите в Бесарабия живеят там повече от 200 години. Те се заселват в района вследствие на всеобщите преселения по време на руско-турските войни.
„ За това време те са построили, запазили и пренесли през към този момент 7-8 генерации бита, езика, традициите и културата си. Разбира се, са сменили доста политически режими. Най-напред отиват в Руската империя, тя ги приема, дава им земя, освобождава ги от налози, с цел да могат да работят. След това минават през румънската власт, през Съюз на съветските социалистически републики и сега са в рамките на актуалните страни Украйна и Молдова. Разбира се те имат своите обществени, стопански и културни проблеми, само че за разлика от всички наши общности зад граница, българите в Бесарабия и Таврия имат своите културни права и привилегии, имат правата да се сдружават и да учат своя език “, разяснява специалистът и посочи, че българите от Бесарабия могат да идват в страната ни и да се образоват тук, само че не постоянно са добре признати.
„ Условията в общежитията не са напълно положителни. Българите от там идват с един построен „ сантиментален “ облик на България, а се сблъскват с редица обществени проблеми. Освен това, когато тукашните българи се срещат с българите от Бесарабия в първия миг някои ги назовават „ руснаци “ или „ съветски българи “ и несъвсем припознават българското в тях, което от време на време ги наскърбява “, акцентира Галин Георгиев и означи, че тази акомодация е по-трудна.
„ Същия проблем се следи и при гагаузите, които също са българи, само че са приели турския език по време на османското господство. Те също имат право да се образоват тук, само че като дойдат още веднъж срещат езикови проблеми. Преди МОН организираше курсове за привикване с книжовния език, само че в този момент за жалост такива няма, тъй че би било добре висшите учебни заведения и МОН да измислят метод по какъв начин тези хора да бъдат обучавани и да се приспособяват “, съобщи специалистът.
Той изясни, че преселването на българите от Бесарабия към България би било мъчно, защото те са мощно привързани към средата си там.
„ Въпреки това обаче посредством обезпечаването на доходоносна работа и жилище, в случай че би трябвало, всеки би могъл да се възползва от това. КНСБ предложи стратегия на държавно равнище, с присъединяване на властта, а не просто самодейност да си приберем бесарабските българи. Ние хубаво ще ги приберем, само че без работа и установяването им тук дружно с техните фамилии, какво ще вършат те тук “, уточни Георгиев.
„ Преди години искахме да внесем в Народното събрание закон, с който да се отпусне до 10% земя точно за тези българи, които желаят да се върнат в страната ни, тъй като за тях земята е нещо неприкосновено. Те споделят, че българинът без земя е като „ птица без хриля, “ и като „ къртик без ноктя “. Те постоянно са търсили земя и метод да работят, по тази причина и Руската империя ги притегля към нейните земи, с цел да работят “, изясни още специалистът.
„ Винаги, когато българи от нашата страна са ги посещавали, те са били доста щастливи, че това е дълъг „ пътьом “, както споделят те, въобще извънредно щастливи са, че някой се интересува от тяхната просвета. Те имат необикновено непокътнат език, диалект, съхранен от преди 200 години, фолклор, песни, традиции “, добави още Галин Георгиев.
На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Празненствата тази година ще се проведат от 18.30 часа в Централния боен клуб в столицата.
Това разяснява пред БГНЕС Галин Георгиев, основен помощник в Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките и съпредседател на Дружеството за другарство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „ Родолюбец “.
Той напомни, че българите в Бесарабия живеят там повече от 200 години. Те се заселват в района вследствие на всеобщите преселения по време на руско-турските войни.
„ За това време те са построили, запазили и пренесли през към този момент 7-8 генерации бита, езика, традициите и културата си. Разбира се, са сменили доста политически режими. Най-напред отиват в Руската империя, тя ги приема, дава им земя, освобождава ги от налози, с цел да могат да работят. След това минават през румънската власт, през Съюз на съветските социалистически републики и сега са в рамките на актуалните страни Украйна и Молдова. Разбира се те имат своите обществени, стопански и културни проблеми, само че за разлика от всички наши общности зад граница, българите в Бесарабия и Таврия имат своите културни права и привилегии, имат правата да се сдружават и да учат своя език “, разяснява специалистът и посочи, че българите от Бесарабия могат да идват в страната ни и да се образоват тук, само че не постоянно са добре признати.
„ Условията в общежитията не са напълно положителни. Българите от там идват с един построен „ сантиментален “ облик на България, а се сблъскват с редица обществени проблеми. Освен това, когато тукашните българи се срещат с българите от Бесарабия в първия миг някои ги назовават „ руснаци “ или „ съветски българи “ и несъвсем припознават българското в тях, което от време на време ги наскърбява “, акцентира Галин Георгиев и означи, че тази акомодация е по-трудна.
„ Същия проблем се следи и при гагаузите, които също са българи, само че са приели турския език по време на османското господство. Те също имат право да се образоват тук, само че като дойдат още веднъж срещат езикови проблеми. Преди МОН организираше курсове за привикване с книжовния език, само че в този момент за жалост такива няма, тъй че би било добре висшите учебни заведения и МОН да измислят метод по какъв начин тези хора да бъдат обучавани и да се приспособяват “, съобщи специалистът.
Той изясни, че преселването на българите от Бесарабия към България би било мъчно, защото те са мощно привързани към средата си там.
„ Въпреки това обаче посредством обезпечаването на доходоносна работа и жилище, в случай че би трябвало, всеки би могъл да се възползва от това. КНСБ предложи стратегия на държавно равнище, с присъединяване на властта, а не просто самодейност да си приберем бесарабските българи. Ние хубаво ще ги приберем, само че без работа и установяването им тук дружно с техните фамилии, какво ще вършат те тук “, уточни Георгиев.
„ Преди години искахме да внесем в Народното събрание закон, с който да се отпусне до 10% земя точно за тези българи, които желаят да се върнат в страната ни, тъй като за тях земята е нещо неприкосновено. Те споделят, че българинът без земя е като „ птица без хриля, “ и като „ къртик без ноктя “. Те постоянно са търсили земя и метод да работят, по тази причина и Руската империя ги притегля към нейните земи, с цел да работят “, изясни още специалистът.
„ Винаги, когато българи от нашата страна са ги посещавали, те са били доста щастливи, че това е дълъг „ пътьом “, както споделят те, въобще извънредно щастливи са, че някой се интересува от тяхната просвета. Те имат необикновено непокътнат език, диалект, съхранен от преди 200 години, фолклор, песни, традиции “, добави още Галин Георгиев.
На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Празненствата тази година ще се проведат от 18.30 часа в Централния боен клуб в столицата.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ