Българските страхове, че новата студена война може да прерасне в

Българските страхове, че новата студена война може да прерасне в гореща, се изострят. Над половината (55%) от пълнолетните жители са на мнение, че напрежението сред Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства, демонстрират данните от последното национално представително проучване на Агенция " АФИС ". На противоположното мнение – че ще спадне, са едвам 17%. Още 30% считат, че градусът на напрежението ще се резервира на настоящето равнище. Изследването е направено в интервала 13-17 април 2018 година Интервюирани директно " лице в лице " в техните домове са 1021 пълнолетни български жители. Изводите са представителни за мнението на популацията с изборни права.

Периодът на осъществяване на проучването съответства с американските ракетни удари над Сирия, които сътвориха риск спорът сред Съединени американски щати и Русия да навлезе в неуправляема серпантина на " нахлуване – отговор на нападението – отговор на отговора ". В този смисъл водачите на двете суперсили си размениха остри закани. Русия заплаши, че ще прихваща американските ракети и ще унищожи платформите, от които са изстреляни, а реакцията на Съединени американски щати беше не по-малко твърда – " Готви се, Русия, тъй като ще долетят нови ракети – хубави и умни ". Мнозина наблюдаващи съпоставиха протичащото се с Кубинската ракетна рецесия от 1962 година, когато светът бе на ръба на нуклеарно самоизтребление.

Няма народ по света, който да не изтръпне при сходна замяна на закани за въоръжен конфликт. Не прави изключение и публичното мнение в България. На въпроса " Кой, спаред Вас, се стреми към сходен спор? ", 44% дават отговор, че " основно Западът " желае утежняване на ситуацията. Само 5% дават противоположния отговор – " основно Русия ".

Необичайно високият дял на хора, затруднени да избират всред три логичен разновидността, може да се изясни единствено с тревожна комплицираност.

В медиите тече политически спор за това, би трябвало ли България да вземе страна в противоборството на международните сили и в случай че да, чия страна и какъв брой уверено да го направи. Какво мислят жителите на България? Картината е: на въпроса, " Ако сходно напрежение се резервира или нарасне, каква би трябвало да бъде позицията на България? ", изрично преобладаващият отговор на 64% от хората е – " Възможно най-неутрална ". Общо 11% считат, че България би трябвало да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.

Трябва да се подчертае, че България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на опасност за мира. От години насам реномирани организации, да вземем за пример американската Pew Research, демонстрират следното (цитираме обява от 2017 г.): 38% от интервюираните в 30 страни считат " силата и въздействието на Съединени американски щати " за " водеща опасност " за личната си страна, а 24% – за " дребна опасност ". Сред 21 страни, в които това чувство пораства, попадат европейски страни като Испания, Германия, Франция и Англия ( http://www.pewresearch.org/fact-tank/2017/08/01/u-s-power-and-influence-increasingly-seen-as-threat-in-other-countries/). Последните две са директни участници в сегашния боен спор.

Що се отнася до България, тук спецификата е следната: политическият и медийният спор протичат само в правата сред изцяло безрезервна или по-въздържана поддръжка на Запада. Той обгръща паниките на едвам 11% от българските жители и не се приближава даже и на половин крачка до преобладаващите публични страхове и настроения.