Какво стои зад казуса с българските рибари, които бяха задържани в Румъния?
Българските риболовци освен са без обвинявания, само че по последна информация след няколко дни ги викат в Румъния, с цел да им запорират публично корабите. В същото време Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури отхвърля да вземе отношение по проблема, че нямат мнение от Румъния. Въпреки че са взели участие в инспекцията дружно с румънските управляващи и са наясно и с европейското законодателство, което диктува разпоредбите. Не са потърсили контакт и с риболовците, с цел да чуят тяхната версия, нито да ги попитат имат ли потребност от подпомагане. Резултатът - девет дни риболовците ни са без кораби, без прехранване, без поддръжка от отрасловата им организация и без изясненост за бъдещето си.
Доц. Ваня Стаматова, изп. шеф на ИАРА: " Това, което мога да кажа, арестувани са за нерегламентиран улов на акула. В момента в морските пространства на Румъния има възбрана едномесечна за улов на акула. И това, което знаем, е, че на нашите кораби е имало акула ".
Емил Милев, ръководител на Рибарско съдружие „ Черноморски изгрев “: " Нормално е организацията да е най-запозната с европейските регламенти и законите, които работят в нашия бранш. Първата реакция от комплициране ли, от неведение ли по-скоро, дано някои други да го разясняват, беше неточна ".
Красимир Петров, капитан на рибарски транспортен съд: " Искаме оставката на шефа на ИАРА, която се изрича некадърно по медиите и щом е толкоз некомпетентна тази дама, няма работа там. Каква е некомпетентността ѝ? Некомпетентно е изявлението ѝ, че сме бракониери и сме риболували в румънски води. Това е изцяло некадърно, откакто ние имаме мнение и те имат мнение от Европейската комисия, че това са общо европейски води ".
Ако това беше първият случай на задържани български кораби, непознаването на европейското законодателство можеше и да тежи като някакво пояснение. Но респектирането на нашите рибари е систематично, с повтарящи се учредения на фона на предизвестия от страна на Европейската комисия, че нарушават общностното законодателство.
Случаят става още по-фрапиращ с изключение на поради намесването на български контролни органи в тази акция, само че и поради обстоятелството, че задържането на трите кораба става няколко дни откакто излезе решението на съда в Страсбург по различен сходен проблем. И настояването за оставка на управлението на отрасловата организация, от която риболовците чакат да отбрани ползите им е разумна.
Късно вечерта на 23 март българските риболовни кораби са спрени за инспекция на 55 благи източно от Констанца от граничните служби на Румъния. Операцията е взаимна, с изключение на Гранична полиция е имало чиновници на българската Агенция по риболовство и аквакултури и техни сътрудници от Румъния. Проверката открива, че на борда на нашите риболовни кораби има акула, която е неразрешена за улов в акваторията на Румъния от 15 март до 15 април. Това дава съображение на румънските управляващи да смятат българските риболовци за извършители. Обяснението на капитаните, че не се намират в румънски териториални води и не нарушават европейското законодателство води до напрежение и последвало задържане на екипажите и корабите.
Красимир Петров, капитан на рибарски транспортен съд: " Да се считаме за арестувани, в случай че желаеме, щели да ми сложат и белезниците и да сложат техен екипаж да кара кораба. След като споделиха, че сме задържани, и аз се подчиних и тръгнахме за Констанца ".
В Констанца следват дълги разпити на българските риболовци и обстойни инспекции на корабите, в това число и с водолази. Два дни, в които риболовците ни нямат изясненост в какво тъкмо са упрекнати. Казват, че отношение на румънските управляващи към тях не е било съответно.
Красимир Петров, капитан на рибарски транспортен съд: " Беше съдействано от консула ни да ни носят храна и така нататък Иначе те желаеха да ни закарат на един магазин да си купим. Пари от кое място в морето, нито карти, нито нищо. Ама вие нямате ли? За какво са ми в морето пари и карти? Русалки ли ще си взимам? ".
В последна сметка риболовците ни бяха освободени два дни след задържането им. Завърнаха се в България без обвинявания, само че и без кораби. А това значи апетит за 10 български фамилии.
Емил Милев, ръководител на Рибарско съдружие “Черноморски изгрев ”: " В обществен проект е цялостна покруса. Това е единственото прехранване на сътрудниците. Единият сътрудник е с два риболовни кораба, единият е чартърен и заплаща наем, не се знае там какви ще бъдат следствията. На другия сътрудник му е единственият рибарски транспортен съд, на който работи фамилията му, той и синът му работят на кораба. В момента остават без приходи и освен те. 10 фамилии са заангажирани. На всеки му е ясно, че вървят осигуровки, в края на юни са налозите. Много е мъчно. Фалит ги чака сътрудниците ".
Красимир Петров, капитан на рибарски транспортен съд: " Къщите ни са заложени, заеми в банки, разноски бол, осигуровки... Всичко е неуспех ".
Защо обаче се стигна дотук и имат ли съображение румънските управляващи да задържат нашите риболовци? Вярно е, че съгласно интернационалното морско право, българите са в нарушаване, тъй като са ловили риба в изключителната икономическа зона на Румъния и те би трябвало да се преценяват със възбраната в тази ситуация за улов на акула. Но Европейския правилник за лов на риба обаче постанова друго предписание, което важи за всички членове на евросъюза. Той вкарва еднакъв достъп до ресурсите на тези акватории и понятието води на общността, където работи единствено европейското законодателство и локалните забрани губят мощ.
Димитър Димитров, юрист на рибарско съдружие " Черноморски изгрев ": " Ако има изобщо несъгласие, в тази ситуация би трябвало да използван правото на Европейския съюз, само че разтварям скоба – такова несъгласие сред правото на Европейския съюз и Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право няма. Двете страни, Румъния и България, са членове по тази спогодба, само че Европейският съюз също е подписал въпросната спогодба и несъгласие няма. Това, което е отредено по силата на конвенцията, а точно дванадесет милната зона, прилежащата зона и изключителната икономическа зона, по никакъв метод не пречи на двете страни. Затова причините, че нашите кораби са в изключителната икономическа зона, т.е. след дванадесетата миля, оттатък територията на Румъния, в тази ситуация нямат отношение и няма несъгласие. Въпросът е до каква степен нашите риболовни кораби следва да съблюдават националните разпореждания на Република Румъния. В случая тази национална наредба на Румъния във връзка с акулата е неприложима към българските риболовни кораби ".
Т.е. възбраната за улов на акула важи единствено в 12-милната зона, където са териториалните води на Румъния. Освен това, отново съгласно европейските наставления, европейска възбрана за улов на акула сега няма. Има единствено квоти за улов на калкан и цаца, само че те все още не са изчерпани и уловът им в Черно море е позволен. Според учените в този момент е размножителния интервал на акулите и в възбраната за улов има логичност. Но черноморската акула не е заплашен тип съгласно Европейската комисия, макар, че се вижда понижаване на популацията ѝ през последните години.
Доц. Виолин Райков, Институт по океанология, Българска академия на науките: " Ние по контракт с ИАРА сме задължени като институт да правим мониторинг на разтоварванията от акула, при улова с уреди, които не са целеви. Моите наблюдения и на екипа ни, че най-малко от 15 години следим и акулата, както и останалите типове, има доста понижение ".
Не е ясно за какво е наложена възбрана за улов на акула в Румъния и има ли научно съображение, обвързвано с опазването на този тип. И в случай че има, известена ли е Европейската комисия за това.
Румънските управляващи сигурно са наясно с европейските тези около делото на различен българин. Преди 12 години Христо Спасов е арестуван и съден поради това, че ловувал без тяхно позволение, една година държат и кораба му. Оправдан е два пъти от румънски съд точно поради това, че обвиняването не подхожда на европейския правилник за еднакъв достъп.
Спорът се реалокира в Страсбург, откакто въпреки всичко апелативния съд го осъжда на трета инстанция. По този случай Европейската комисия стартира и наказателна процедура на Румъния, че не дава еднакъв достъп на други страни във водите на общността. Производството е прекъснато, откакто преди 6 години Румъния позволява свободен достъп. Решението в Страсбург по делото на Христо Спасов в този момент би трябвало да им подсети още веднъж за тези задължения.
Но за в този момент е ясно единствено, че българските риболовни кораби не са мечтани в морските зони на север от България и инспекциите и арестите са част от тази проява.
Емил Милев, ръководител на рибарско съдружие “Черноморски изгрев ”: " Защо го вършат аз не мога да отговоря. По-скоро са стопански ползи, уязвимост от нашата страна да отбрани ползите на своите жители. Ние по този начин го разбираме. През всичките години сме имали проблеми. Имаме право да риболуваме със самото ни присъединение към Европейския съюз към този момент 16 години. Но всяко едно влизане е с терзание. Идват тормозят ни, вършат маневри на 15 метра от нашите бордове, минават пред носа ни, пускат Зодиак, качват се на борда, инспекция един час, пускат ни. Всяко едно е акция “Респект ”. Докато не се махнем от там, терзанията не престават ".
Димитър Димитров, юрист на рибарско съдружие " Черноморски изгрев ": " Румънците мога да допускам за какво постъпват по този начин. Единият вид е, че ние към момента живеем със съзнанието преди присъединението към Европейския съюз. За благополучие и на двете страни, ние сме част от Европейския съюз и Европейският съюз не е единствено асимилиране на европейски фондове. Другата причина е, че те знаят, че имаме право, само че с други ограничения биха, желаят да покажат на българските риболовни кораби, че не са мечтани там. Вярвам, че не е това ".
Към момента България има 96 лицензирани риболовни кораба, които дават отговор на европейските условия. Това са плавателни съдове, които имат над 60 работни дни в морето. По данни на рибарския отрасъл у нас, в Румъния бизнесът е разпределен сред няколко притежателя, които оперират десетина риболовни кораба. Но и двете страни са членки на Европейския съюз и имат право на еднакъв достъп до водите на Съюза.
Димитър Димитров, юрист на рибарско съдружие " Черноморски изгрев ": " Румънските риболовни кораби могат свободно да идват в българските морски пространства, да риболовстват на база разрешителното им, издадено от Румъния, само че те нямат интерес, не зная каква е повода да не идват в България ".
Повече от седмица няма публично мнение от румънските управляващи какви са обвиняванията към нашите риболовци. През последните няколко дни обаче в румънските медии се твърди, че сънародниците ни са употребявали непозволени уреди за лов на риба.
Димитър Димитров, юрист на рибарско съдружие " Черноморски изгрев ": " Нашето мнение, моето персонално мнение е, че уредите, с които българските риболовни кораби са риболовствали на 55 благи източно от Констанца, не опонират на правото на Европейския съюз ".
Все още няма и ясна позиция на нашата организация за какво не са защитили правата на българските рибари на място. Те най-добре би трябвало да знаят какви са европейските регламенти. И за в този момент риболовците не престават борбата си сами.
Емил Милев, ръководител на рибарско съдружие “Черноморски изгрев ”: " Борбата ще бъде да бъдат освободени корабите. Щом съблюдаваме европейски правила и европейски правила, риболуваме по европейските правила, съблюдаваме забрани, съблюдаваме всички неща, дано в този момент ни покажат и къде са европейските закони ".
Автор: Нивелина Няголова
Доц. Ваня Стаматова, изп. шеф на ИАРА: " Това, което мога да кажа, арестувани са за нерегламентиран улов на акула. В момента в морските пространства на Румъния има възбрана едномесечна за улов на акула. И това, което знаем, е, че на нашите кораби е имало акула ".
Емил Милев, ръководител на Рибарско съдружие „ Черноморски изгрев “: " Нормално е организацията да е най-запозната с европейските регламенти и законите, които работят в нашия бранш. Първата реакция от комплициране ли, от неведение ли по-скоро, дано някои други да го разясняват, беше неточна ".
Красимир Петров, капитан на рибарски транспортен съд: " Искаме оставката на шефа на ИАРА, която се изрича некадърно по медиите и щом е толкоз некомпетентна тази дама, няма работа там. Каква е некомпетентността ѝ? Некомпетентно е изявлението ѝ, че сме бракониери и сме риболували в румънски води. Това е изцяло некадърно, откакто ние имаме мнение и те имат мнение от Европейската комисия, че това са общо европейски води ".
Ако това беше първият случай на задържани български кораби, непознаването на европейското законодателство можеше и да тежи като някакво пояснение. Но респектирането на нашите рибари е систематично, с повтарящи се учредения на фона на предизвестия от страна на Европейската комисия, че нарушават общностното законодателство.
Случаят става още по-фрапиращ с изключение на поради намесването на български контролни органи в тази акция, само че и поради обстоятелството, че задържането на трите кораба става няколко дни откакто излезе решението на съда в Страсбург по различен сходен проблем. И настояването за оставка на управлението на отрасловата организация, от която риболовците чакат да отбрани ползите им е разумна.
Късно вечерта на 23 март българските риболовни кораби са спрени за инспекция на 55 благи източно от Констанца от граничните служби на Румъния. Операцията е взаимна, с изключение на Гранична полиция е имало чиновници на българската Агенция по риболовство и аквакултури и техни сътрудници от Румъния. Проверката открива, че на борда на нашите риболовни кораби има акула, която е неразрешена за улов в акваторията на Румъния от 15 март до 15 април. Това дава съображение на румънските управляващи да смятат българските риболовци за извършители. Обяснението на капитаните, че не се намират в румънски териториални води и не нарушават европейското законодателство води до напрежение и последвало задържане на екипажите и корабите.
Красимир Петров, капитан на рибарски транспортен съд: " Да се считаме за арестувани, в случай че желаеме, щели да ми сложат и белезниците и да сложат техен екипаж да кара кораба. След като споделиха, че сме задържани, и аз се подчиних и тръгнахме за Констанца ".
В Констанца следват дълги разпити на българските риболовци и обстойни инспекции на корабите, в това число и с водолази. Два дни, в които риболовците ни нямат изясненост в какво тъкмо са упрекнати. Казват, че отношение на румънските управляващи към тях не е било съответно.
Красимир Петров, капитан на рибарски транспортен съд: " Беше съдействано от консула ни да ни носят храна и така нататък Иначе те желаеха да ни закарат на един магазин да си купим. Пари от кое място в морето, нито карти, нито нищо. Ама вие нямате ли? За какво са ми в морето пари и карти? Русалки ли ще си взимам? ".
В последна сметка риболовците ни бяха освободени два дни след задържането им. Завърнаха се в България без обвинявания, само че и без кораби. А това значи апетит за 10 български фамилии.
Емил Милев, ръководител на Рибарско съдружие “Черноморски изгрев ”: " В обществен проект е цялостна покруса. Това е единственото прехранване на сътрудниците. Единият сътрудник е с два риболовни кораба, единият е чартърен и заплаща наем, не се знае там какви ще бъдат следствията. На другия сътрудник му е единственият рибарски транспортен съд, на който работи фамилията му, той и синът му работят на кораба. В момента остават без приходи и освен те. 10 фамилии са заангажирани. На всеки му е ясно, че вървят осигуровки, в края на юни са налозите. Много е мъчно. Фалит ги чака сътрудниците ".
Красимир Петров, капитан на рибарски транспортен съд: " Къщите ни са заложени, заеми в банки, разноски бол, осигуровки... Всичко е неуспех ".
Защо обаче се стигна дотук и имат ли съображение румънските управляващи да задържат нашите риболовци? Вярно е, че съгласно интернационалното морско право, българите са в нарушаване, тъй като са ловили риба в изключителната икономическа зона на Румъния и те би трябвало да се преценяват със възбраната в тази ситуация за улов на акула. Но Европейския правилник за лов на риба обаче постанова друго предписание, което важи за всички членове на евросъюза. Той вкарва еднакъв достъп до ресурсите на тези акватории и понятието води на общността, където работи единствено европейското законодателство и локалните забрани губят мощ.
Димитър Димитров, юрист на рибарско съдружие " Черноморски изгрев ": " Ако има изобщо несъгласие, в тази ситуация би трябвало да използван правото на Европейския съюз, само че разтварям скоба – такова несъгласие сред правото на Европейския съюз и Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право няма. Двете страни, Румъния и България, са членове по тази спогодба, само че Европейският съюз също е подписал въпросната спогодба и несъгласие няма. Това, което е отредено по силата на конвенцията, а точно дванадесет милната зона, прилежащата зона и изключителната икономическа зона, по никакъв метод не пречи на двете страни. Затова причините, че нашите кораби са в изключителната икономическа зона, т.е. след дванадесетата миля, оттатък територията на Румъния, в тази ситуация нямат отношение и няма несъгласие. Въпросът е до каква степен нашите риболовни кораби следва да съблюдават националните разпореждания на Република Румъния. В случая тази национална наредба на Румъния във връзка с акулата е неприложима към българските риболовни кораби ".
Т.е. възбраната за улов на акула важи единствено в 12-милната зона, където са териториалните води на Румъния. Освен това, отново съгласно европейските наставления, европейска възбрана за улов на акула сега няма. Има единствено квоти за улов на калкан и цаца, само че те все още не са изчерпани и уловът им в Черно море е позволен. Според учените в този момент е размножителния интервал на акулите и в възбраната за улов има логичност. Но черноморската акула не е заплашен тип съгласно Европейската комисия, макар, че се вижда понижаване на популацията ѝ през последните години.
Доц. Виолин Райков, Институт по океанология, Българска академия на науките: " Ние по контракт с ИАРА сме задължени като институт да правим мониторинг на разтоварванията от акула, при улова с уреди, които не са целеви. Моите наблюдения и на екипа ни, че най-малко от 15 години следим и акулата, както и останалите типове, има доста понижение ".
Не е ясно за какво е наложена възбрана за улов на акула в Румъния и има ли научно съображение, обвързвано с опазването на този тип. И в случай че има, известена ли е Европейската комисия за това.
Румънските управляващи сигурно са наясно с европейските тези около делото на различен българин. Преди 12 години Христо Спасов е арестуван и съден поради това, че ловувал без тяхно позволение, една година държат и кораба му. Оправдан е два пъти от румънски съд точно поради това, че обвиняването не подхожда на европейския правилник за еднакъв достъп.
Спорът се реалокира в Страсбург, откакто въпреки всичко апелативния съд го осъжда на трета инстанция. По този случай Европейската комисия стартира и наказателна процедура на Румъния, че не дава еднакъв достъп на други страни във водите на общността. Производството е прекъснато, откакто преди 6 години Румъния позволява свободен достъп. Решението в Страсбург по делото на Христо Спасов в този момент би трябвало да им подсети още веднъж за тези задължения.
Но за в този момент е ясно единствено, че българските риболовни кораби не са мечтани в морските зони на север от България и инспекциите и арестите са част от тази проява.
Емил Милев, ръководител на рибарско съдружие “Черноморски изгрев ”: " Защо го вършат аз не мога да отговоря. По-скоро са стопански ползи, уязвимост от нашата страна да отбрани ползите на своите жители. Ние по този начин го разбираме. През всичките години сме имали проблеми. Имаме право да риболуваме със самото ни присъединение към Европейския съюз към този момент 16 години. Но всяко едно влизане е с терзание. Идват тормозят ни, вършат маневри на 15 метра от нашите бордове, минават пред носа ни, пускат Зодиак, качват се на борда, инспекция един час, пускат ни. Всяко едно е акция “Респект ”. Докато не се махнем от там, терзанията не престават ".
Димитър Димитров, юрист на рибарско съдружие " Черноморски изгрев ": " Румънците мога да допускам за какво постъпват по този начин. Единият вид е, че ние към момента живеем със съзнанието преди присъединението към Европейския съюз. За благополучие и на двете страни, ние сме част от Европейския съюз и Европейският съюз не е единствено асимилиране на европейски фондове. Другата причина е, че те знаят, че имаме право, само че с други ограничения биха, желаят да покажат на българските риболовни кораби, че не са мечтани там. Вярвам, че не е това ".
Към момента България има 96 лицензирани риболовни кораба, които дават отговор на европейските условия. Това са плавателни съдове, които имат над 60 работни дни в морето. По данни на рибарския отрасъл у нас, в Румъния бизнесът е разпределен сред няколко притежателя, които оперират десетина риболовни кораба. Но и двете страни са членки на Европейския съюз и имат право на еднакъв достъп до водите на Съюза.
Димитър Димитров, юрист на рибарско съдружие " Черноморски изгрев ": " Румънските риболовни кораби могат свободно да идват в българските морски пространства, да риболовстват на база разрешителното им, издадено от Румъния, само че те нямат интерес, не зная каква е повода да не идват в България ".
Повече от седмица няма публично мнение от румънските управляващи какви са обвиняванията към нашите риболовци. През последните няколко дни обаче в румънските медии се твърди, че сънародниците ни са употребявали непозволени уреди за лов на риба.
Димитър Димитров, юрист на рибарско съдружие " Черноморски изгрев ": " Нашето мнение, моето персонално мнение е, че уредите, с които българските риболовни кораби са риболовствали на 55 благи източно от Констанца, не опонират на правото на Европейския съюз ".
Все още няма и ясна позиция на нашата организация за какво не са защитили правата на българските рибари на място. Те най-добре би трябвало да знаят какви са европейските регламенти. И за в този момент риболовците не престават борбата си сами.
Емил Милев, ръководител на рибарско съдружие “Черноморски изгрев ”: " Борбата ще бъде да бъдат освободени корабите. Щом съблюдаваме европейски правила и европейски правила, риболуваме по европейските правила, съблюдаваме забрани, съблюдаваме всички неща, дано в този момент ни покажат и къде са европейските закони ".
Автор: Нивелина Няголова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ