Анализ: Регулаторите не са независими и струват 500 млн. лв. годишно
Българските регулатори на практика не са самостоятелни и костват скъпо на бюджета - по 500 млн. лева годишно или по към 40 млн. лева на месец. Това излиза наяве от, показан във вторник пред политици, специалисти и членове на " самостоятелните " институции и органи.
" Мога с едно изречение да изведа каква е есенцията от проучването - тези 19 институции, които ние сме анализирали, които Народното събрание избира напълно или отчасти, от по този начин наречените регулатори, не са самостоятелни, не са транспарантни, не са ефикасни и ни костват скъпо ", съобщи пред БНР Теодор Славев, старши откривател в БИПИ.
" Народното събрание е в дълг към българските жители, защото нашият разбор откри, че от 130 доклада на държавни институции, единствено 34 са прегледани в отрасловите комисии, а от тях единствено 13 са влезнали в пленарната зала, като 10 са признати, от които половината са на Българската телеграфна организация (БТА) ", съобщи при представянето на отчета Цветан Цветков, някогашен ръководител на Сметната палата.
Още по тематиката
21 февруари 2025 13:22
В разбора на БИПИ се търси отговор на въпросите до каква степен самостоятелни са 19 държавни институции, избирани от Народното събрание, по какъв начин действат съгласно правилата на положителното ръководство и какъв брой костват на данъкоплатците. Сред рекомендациите в проучването са осъществяването на целенасочена институционална промяна за подсилване на независимостта на държавните органи, избирани от Народното събрание, плуралистичен модел за номиниране на техните ръководители, както и да се направи обединен информативен портал, на който да се разгласяват годишните отчети за активността на тези институции.
Българският парламент беше в дълг към жителите, тъй като години наред не бяха подновявани мандатите на органите, избирани напълно или отчасти от Народното събрание. 51-вият парламент стартира последователно обновяването им и тази неточност към този момент значително е поправена, съобщи Наталия Киселова във видеопослание. Тя означи, че за първи път се прави оценка на независимостта на органите въз основа на интернационалните стандарти.
Настоящият разбор е индиректна оценка и на работата на Народното събрание, уточни Биляна Гяурова-Вегертседер, шеф на Българския институт за правни начинания. Всъщност Народното събрание е в дълг на жителите във връзка с избора на регулатори, защото към момента има основни институции, които остават непопълнени, сподели тя и даде образец с омбудсмана.
Гяурова-Вегертседер сложи въпроса и дали всички тези 19 институции са нужни, или има такива, които могат да бъдат усъвършенствани. Според нея така наречен Комисия по досиетата може да стане дирекция в Държавна организация " Архиви ". " Тези институции ни костват по наши калкулации 38 млн. лева на месец и би трябвало да забележим какво стои против тези пари ", коментира Биляна Гяурова-Вегертседер.
По думите на Цветан Цветков официално по закон тези 19 институции са самостоятелни, само че на процедура не могат да бъдат оповестени като такива. Той изясни какво значи да са самостоятелни - да правят пълномощията си въз основа на закона и професионалната подготвеност, без боязън от политически напън и външно вмешателство.
Относно избора на ръководители на тези органи, специалистът уточни, че нормално кандидатурата е единствено една, препоръчана от политически сили или от Министерския съвет, липсва конкуренция и в огромна степен гражданските организации са изолирани от опцията да предлагат претенденти.
Законодателят даже се е погрижил, в случай че вероятно попаднат експерти като ръководители на тези институции, той да може да предприеме ограничения те да бъдат освободени без право на правосъдна отбрана, означи Цветков. По думите му единствената отбрана е по самодейност на народни представители или на президента пред Конституционния съд. Затова в разбора се предлага нормативно регламентиране на процедура за отбрана против случайно или политическо стимулирано предварително преустановяване на пълномощията на ръководителите на тези държавни институции.
Нито един от тези органи няма независим бюджет, той се дефинира от изпълнителната власт. Два от тези органа – Икономическият и обществен съвет и Фискалният съвет, даже нямат бюджет, средствата за тяхната прехрана са част от бюджета на Народно събрание, уточни още Цветков. Освен това доста дребна част от тези държавни организации имат тактики и оперативни проекти.
Цветков уточни, че тези институции за 2024 година костват половин милиард лв. на бюджета, като 85% са за заплати. По думите му няма някакъв аршин, по който да се дефинира числеността на тези органи.
Затова измежду рекомендациите в разбора на БИПИ е правенето на единна методология за установяване на възнагражденията на ръководителите на тези органи, обезпечаване на независим бюджет и условие за правене на тактики за развиване.
" Мога с едно изречение да изведа каква е есенцията от проучването - тези 19 институции, които ние сме анализирали, които Народното събрание избира напълно или отчасти, от по този начин наречените регулатори, не са самостоятелни, не са транспарантни, не са ефикасни и ни костват скъпо ", съобщи пред БНР Теодор Славев, старши откривател в БИПИ.
" Народното събрание е в дълг към българските жители, защото нашият разбор откри, че от 130 доклада на държавни институции, единствено 34 са прегледани в отрасловите комисии, а от тях единствено 13 са влезнали в пленарната зала, като 10 са признати, от които половината са на Българската телеграфна организация (БТА) ", съобщи при представянето на отчета Цветан Цветков, някогашен ръководител на Сметната палата.
Още по тематиката
21 февруари 2025 13:22
В разбора на БИПИ се търси отговор на въпросите до каква степен самостоятелни са 19 държавни институции, избирани от Народното събрание, по какъв начин действат съгласно правилата на положителното ръководство и какъв брой костват на данъкоплатците. Сред рекомендациите в проучването са осъществяването на целенасочена институционална промяна за подсилване на независимостта на държавните органи, избирани от Народното събрание, плуралистичен модел за номиниране на техните ръководители, както и да се направи обединен информативен портал, на който да се разгласяват годишните отчети за активността на тези институции.
Българският парламент беше в дълг към жителите, тъй като години наред не бяха подновявани мандатите на органите, избирани напълно или отчасти от Народното събрание. 51-вият парламент стартира последователно обновяването им и тази неточност към този момент значително е поправена, съобщи Наталия Киселова във видеопослание. Тя означи, че за първи път се прави оценка на независимостта на органите въз основа на интернационалните стандарти.
Настоящият разбор е индиректна оценка и на работата на Народното събрание, уточни Биляна Гяурова-Вегертседер, шеф на Българския институт за правни начинания. Всъщност Народното събрание е в дълг на жителите във връзка с избора на регулатори, защото към момента има основни институции, които остават непопълнени, сподели тя и даде образец с омбудсмана.
Гяурова-Вегертседер сложи въпроса и дали всички тези 19 институции са нужни, или има такива, които могат да бъдат усъвършенствани. Според нея така наречен Комисия по досиетата може да стане дирекция в Държавна организация " Архиви ". " Тези институции ни костват по наши калкулации 38 млн. лева на месец и би трябвало да забележим какво стои против тези пари ", коментира Биляна Гяурова-Вегертседер.
По думите на Цветан Цветков официално по закон тези 19 институции са самостоятелни, само че на процедура не могат да бъдат оповестени като такива. Той изясни какво значи да са самостоятелни - да правят пълномощията си въз основа на закона и професионалната подготвеност, без боязън от политически напън и външно вмешателство.
Относно избора на ръководители на тези органи, специалистът уточни, че нормално кандидатурата е единствено една, препоръчана от политически сили или от Министерския съвет, липсва конкуренция и в огромна степен гражданските организации са изолирани от опцията да предлагат претенденти.
Законодателят даже се е погрижил, в случай че вероятно попаднат експерти като ръководители на тези институции, той да може да предприеме ограничения те да бъдат освободени без право на правосъдна отбрана, означи Цветков. По думите му единствената отбрана е по самодейност на народни представители или на президента пред Конституционния съд. Затова в разбора се предлага нормативно регламентиране на процедура за отбрана против случайно или политическо стимулирано предварително преустановяване на пълномощията на ръководителите на тези държавни институции.
Нито един от тези органи няма независим бюджет, той се дефинира от изпълнителната власт. Два от тези органа – Икономическият и обществен съвет и Фискалният съвет, даже нямат бюджет, средствата за тяхната прехрана са част от бюджета на Народно събрание, уточни още Цветков. Освен това доста дребна част от тези държавни организации имат тактики и оперативни проекти.
Цветков уточни, че тези институции за 2024 година костват половин милиард лв. на бюджета, като 85% са за заплати. По думите му няма някакъв аршин, по който да се дефинира числеността на тези органи.
Затова измежду рекомендациите в разбора на БИПИ е правенето на единна методология за установяване на възнагражденията на ръководителите на тези органи, обезпечаване на независим бюджет и условие за правене на тактики за развиване.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ