Ударно внасят работници у нас
Българските работодатели доста са нараснали вноса на работна ръка от страни отвън Европейски Съюз, само че все пак броят на гастролиращите у нас служащи е прекомерно дребен на фона на декларираните потребности от десетки хиляди души. Само през 2024 година в България за краткосрочна претовареност са влезнали 15 560 чужденци - с над 35% повече в сравнение с през 2023 година
Най-много служащи са влезнали от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път предходната година по-видимо е наличието на непалците, които са на трето място по сезонна претовареност.
Това демонстрира статистика на Агенцията по заетостта за сезонната претовареност и някои други форми на работа за хора от трети страни, предоставена на " Сега ". В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното позволение за престояване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от Министерство на вътрешните работи.
Агенцията по заетостта съгласува работата на сезонни служащи до 90 дни, лица от български генезис, командировани до 90 дни. Сезонната претовареност до 90 дни е най-облекчената процедура и заради това е най-популярна. През 2024 година позволение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с пристигнали у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. Тези хора идват главно за работа в хотели и заведения за хранене, и в селското стопанство.
Къде в Европейски Съюз младежите желаят да живеят и да работят
По-малко хора идват по процедурата за краткосрочна претовареност до 90 дни, само че тя е желана от турските служащи - за 2024 година по тази линия у нас са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Турските служащи обаче работят главно в строителството, а не в хотелиерство и ресторантьорство.
1550 чужденци са влезнали с позволение за работа - трети тип процедура, която минава през Агенцията по заетостта. Тук също доминират турските служащи, а секторите най-често са строителство и ИТ.
istock
Вносът на работна ръка, както проличава и по покачвания интерес, набра скорост в последните две години, като предходната година бележи нарастване в пъти спрямо това, което беше всекидневно преди 2023 година Ако в този момент сме съумели да внесем над 15 000 служащи, то през 2022 година броят им беше 6150 души. Интересът на самите служащи към България също се усили с влизането ни в Шенген, а незабавно се появиха и проблеми с изчезнали чужденци, които отпътуват за по-добре платена работа в други европейски страни.
Бизнесът обаче надали съумява да попълни потребностите си със сегашните темпове на импорт. В края на годината да вземем за пример - от октомври до декември, са утвърдени за сезонна работа 1537 чужденци от трети страни, а това е доста под нужното за зимните курорти. Само за последните три месеца на годината страната с най-вече регистрации на служащи още веднъж е Турция, само че Узбекистан изпреварва Киргизстан.
Най-много служащи са влезнали от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път предходната година по-видимо е наличието на непалците, които са на трето място по сезонна претовареност.
Това демонстрира статистика на Агенцията по заетостта за сезонната претовареност и някои други форми на работа за хора от трети страни, предоставена на " Сега ". В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното позволение за престояване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от Министерство на вътрешните работи.
Агенцията по заетостта съгласува работата на сезонни служащи до 90 дни, лица от български генезис, командировани до 90 дни. Сезонната претовареност до 90 дни е най-облекчената процедура и заради това е най-популярна. През 2024 година позволение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с пристигнали у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. Тези хора идват главно за работа в хотели и заведения за хранене, и в селското стопанство.
Къде в Европейски Съюз младежите желаят да живеят и да работят
По-малко хора идват по процедурата за краткосрочна претовареност до 90 дни, само че тя е желана от турските служащи - за 2024 година по тази линия у нас са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Турските служащи обаче работят главно в строителството, а не в хотелиерство и ресторантьорство.
1550 чужденци са влезнали с позволение за работа - трети тип процедура, която минава през Агенцията по заетостта. Тук също доминират турските служащи, а секторите най-често са строителство и ИТ.
istock Вносът на работна ръка, както проличава и по покачвания интерес, набра скорост в последните две години, като предходната година бележи нарастване в пъти спрямо това, което беше всекидневно преди 2023 година Ако в този момент сме съумели да внесем над 15 000 служащи, то през 2022 година броят им беше 6150 души. Интересът на самите служащи към България също се усили с влизането ни в Шенген, а незабавно се появиха и проблеми с изчезнали чужденци, които отпътуват за по-добре платена работа в други европейски страни.
Бизнесът обаче надали съумява да попълни потребностите си със сегашните темпове на импорт. В края на годината да вземем за пример - от октомври до декември, са утвърдени за сезонна работа 1537 чужденци от трети страни, а това е доста под нужното за зимните курорти. Само за последните три месеца на годината страната с най-вече регистрации на служащи още веднъж е Турция, само че Узбекистан изпреварва Киргизстан.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ