Внимавайте: Как да различим истинското сирене от ментето?
Българските консуматори все по-често попадат на артикули, които се продават като „ сирене “, само че нямат доста общо с обичайния млечен артикул. Причината е в опитите на някои производители да понижат себестойността на производството си, заменяйки млякото с растителни мазнини, нишесте и добавки.
Това основава освен риск за здравето, само че и заблуждава купувачите, които заплащат за нещо, което не е същинско сирене.
Данните на Министерството на земеделието и храните показват, че сме изяли съвсем 6000 тона подправено сирене единствено в границите на половин година.
Най-големи количества мандрите са произвели през март - 1095 тона, и юни - 1049 тона. Все отново производството на имитиращи артикули понижава, като за половината на предходната година са продадени 6391 тона имитиращо сирене.
Какво споделя законът?
По българския държавен стандарт (БДС) „ сиренето “ е млечен артикул, създаден напълно от мляко и закваска, със наличие на мазнини и протеини, особено за съответния тип (краве, овче, козе или биволско).
Всички други артикули с растителни мазнини би трябвало да бъдат обозначени ясно като „ имитиращ артикул “ или „ артикул с растителни мазнини “.
На какво да обърнем внимание при покупка?
Експертите поучават потребителите да внимават за следните признаци:
Етикетът: Истинското сирене би трябвало да съдържа единствено мляко, закваска, квас и сол. Ако има упоменати „ растителни мазнини “, „ палмово масло “, „ нишесте “ или „ емулатори “, продуктът не е сирене, а реплика.
Цената: Традиционното сирене има себестойност. Ако видите оферта за „ бяло саламурено сирене “ на цена доста под 10 лева./кг, съвсем несъмнено става дума за имитиращ артикул.
Вид и консистенция: Истинското сирене е компактно, може да се троши, само че не се рони като тебешир и не е гумено. При нарязване би трябвало да има лека мокрота от саламурата, само че не и лоен филм по ножа.
Вкусът: Натуралното сирене има леко кисел усет поради закваската. Ако усетът е прекомерно безпристрастен, лоен или изкуствено солен, това е сигнал за реплика.
Топенето: При печене или нагряване сиренето би трябвало да се топи и да покафенява. Имитиращите артикули постоянно се разтичат на мазни петна или въобще не се топят.
Здравословни опасности
Диетолози предизвестяват, че систематичната консумация на имитиращи артикули с растителни мазнини, изключително с палмово масло и хидрогенирани мазнини, може да увеличи риска от сърдечносъдови болести и затлъстяване. Освен това потребителят остава с чувството, че приема млечни протеини и калций, а в реалност организмът му не получава тези скъпи хранителни субстанции.
Как да се предпазим?
Четете деликатно етикетите.
Избирайте марки, които ясно афишират, че са по БДС.
Проверявайте документи и обозначения.
Купувайте от магазини с добра известност, а не от съмнителни обекти.
Истинското сирене е част от българската софра и традиция. Но с цел да сме сигурни какво слагаме на масата си, би трябвало да бъдем деликатни консуматори. Етикетът, усетът, цената и консистенцията могат да ни подскажат дали пред нас стои достоверен млечен артикул или следващата реплика.
Това основава освен риск за здравето, само че и заблуждава купувачите, които заплащат за нещо, което не е същинско сирене.
Данните на Министерството на земеделието и храните показват, че сме изяли съвсем 6000 тона подправено сирене единствено в границите на половин година.
Най-големи количества мандрите са произвели през март - 1095 тона, и юни - 1049 тона. Все отново производството на имитиращи артикули понижава, като за половината на предходната година са продадени 6391 тона имитиращо сирене.
Какво споделя законът?
По българския държавен стандарт (БДС) „ сиренето “ е млечен артикул, създаден напълно от мляко и закваска, със наличие на мазнини и протеини, особено за съответния тип (краве, овче, козе или биволско).
Всички други артикули с растителни мазнини би трябвало да бъдат обозначени ясно като „ имитиращ артикул “ или „ артикул с растителни мазнини “.
На какво да обърнем внимание при покупка?
Експертите поучават потребителите да внимават за следните признаци:
Етикетът: Истинското сирене би трябвало да съдържа единствено мляко, закваска, квас и сол. Ако има упоменати „ растителни мазнини “, „ палмово масло “, „ нишесте “ или „ емулатори “, продуктът не е сирене, а реплика.
Цената: Традиционното сирене има себестойност. Ако видите оферта за „ бяло саламурено сирене “ на цена доста под 10 лева./кг, съвсем несъмнено става дума за имитиращ артикул.
Вид и консистенция: Истинското сирене е компактно, може да се троши, само че не се рони като тебешир и не е гумено. При нарязване би трябвало да има лека мокрота от саламурата, само че не и лоен филм по ножа.
Вкусът: Натуралното сирене има леко кисел усет поради закваската. Ако усетът е прекомерно безпристрастен, лоен или изкуствено солен, това е сигнал за реплика.
Топенето: При печене или нагряване сиренето би трябвало да се топи и да покафенява. Имитиращите артикули постоянно се разтичат на мазни петна или въобще не се топят.
Здравословни опасности
Диетолози предизвестяват, че систематичната консумация на имитиращи артикули с растителни мазнини, изключително с палмово масло и хидрогенирани мазнини, може да увеличи риска от сърдечносъдови болести и затлъстяване. Освен това потребителят остава с чувството, че приема млечни протеини и калций, а в реалност организмът му не получава тези скъпи хранителни субстанции.
Как да се предпазим?
Четете деликатно етикетите.
Избирайте марки, които ясно афишират, че са по БДС.
Проверявайте документи и обозначения.
Купувайте от магазини с добра известност, а не от съмнителни обекти.
Истинското сирене е част от българската софра и традиция. Но с цел да сме сигурни какво слагаме на масата си, би трябвало да бъдем деликатни консуматори. Етикетът, усетът, цената и консистенцията могат да ни подскажат дали пред нас стои достоверен млечен артикул или следващата реплика.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ