В сравнение с Европа: Българите плащаме с до 125% по-високи цени за млечни продукти
Българските консуматори заплащат осезаемо по-високи цени за мляко и млечни артикули в съпоставяне със междинния европейски покупател. Според данни на Института за обществени и синдикални проучвания и образование към КНСБ у нас сиренето, кашкавалът и други млечни артикули се продават с до 125% над европейските равнища. В същото време производителите не престават да работят при ниски изкупни цени на суровото мляко.
В дребна плантация в Габровския Балкан младият собственик Петър Петров отглежда към 90 животни, като почти половината са крави. От добитото мляко той създава сирене, кашкавал и кисело мляко. По негови думи сиренето, което продава непосредствено на клиенти, доближава последна цена от към 9 - 10 евро за кг.
Всеки ден фермерът преработва близо 500 литра мляко, от които получава сред 80 и 100 кг сирене. Той работи с надценка в границите на 30 - 50%, а продукцията му намира реализация главно в региона на Габрово. Тъй като при него процесът е затворен - от суровината до готовия артикул - цената остава по-ниска спрямо тази в огромните търговски вериги.
От сектора обаче означават, че в доста елементи на страната хората нямат достъп до локални производители и на процедура са принудени да купуват млечни артикули само от огромните магазини. Именно там надценките могат да стигнат до към 100%.
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев показва, че неналичието на различни канали за продажба дава опция на комерсиалните вериги да поддържат по-високи цени. Според него първокласен артикул, платен непосредствено от производител, може да коства до два пъти по-малко, в сравнение с в магазинната мрежа.
Като една от вероятните стъпки за решение на казуса представители на бранша показват основаването на кооперативи - модел с дълга история в страни като Франция. Такива обединявания, притежавани от самите животновъди и занимаващи се с преработката на тяхната продукция, биха могли да оферират храните на по-достъпни цени и да развиват разнообразни различни форми на продажба - фермерски пазари, мобилни магазини и онлайн търговия.
Производителите упорстват също за ясна регулация на фермерските пазари. В момента няма точна формулировка какво значи " фермерски " или " домакински " артикул, а това съгласно тях отваря врата за злоупотреби и за присъединяване на прекупвачи.
По думите на фермерите най-лесният вид за потребителите остава, когато имат такава опция, да търсят пряк контакт с дребни ферми и локални производители. Така по едно и също време може да се даде поддръжка на българските стопани и да се обезпечат по-достъпни цени за качествени млечни артикули.
В дребна плантация в Габровския Балкан младият собственик Петър Петров отглежда към 90 животни, като почти половината са крави. От добитото мляко той създава сирене, кашкавал и кисело мляко. По негови думи сиренето, което продава непосредствено на клиенти, доближава последна цена от към 9 - 10 евро за кг.
Всеки ден фермерът преработва близо 500 литра мляко, от които получава сред 80 и 100 кг сирене. Той работи с надценка в границите на 30 - 50%, а продукцията му намира реализация главно в региона на Габрово. Тъй като при него процесът е затворен - от суровината до готовия артикул - цената остава по-ниска спрямо тази в огромните търговски вериги.
От сектора обаче означават, че в доста елементи на страната хората нямат достъп до локални производители и на процедура са принудени да купуват млечни артикули само от огромните магазини. Именно там надценките могат да стигнат до към 100%.
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев показва, че неналичието на различни канали за продажба дава опция на комерсиалните вериги да поддържат по-високи цени. Според него първокласен артикул, платен непосредствено от производител, може да коства до два пъти по-малко, в сравнение с в магазинната мрежа.
Като една от вероятните стъпки за решение на казуса представители на бранша показват основаването на кооперативи - модел с дълга история в страни като Франция. Такива обединявания, притежавани от самите животновъди и занимаващи се с преработката на тяхната продукция, биха могли да оферират храните на по-достъпни цени и да развиват разнообразни различни форми на продажба - фермерски пазари, мобилни магазини и онлайн търговия.
Производителите упорстват също за ясна регулация на фермерските пазари. В момента няма точна формулировка какво значи " фермерски " или " домакински " артикул, а това съгласно тях отваря врата за злоупотреби и за присъединяване на прекупвачи.
По думите на фермерите най-лесният вид за потребителите остава, когато имат такава опция, да търсят пряк контакт с дребни ферми и локални производители. Така по едно и също време може да се даде поддръжка на българските стопани и да се обезпечат по-достъпни цени за качествени млечни артикули.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ