Българските пациенти чакат средно 750 дни за достъп до ново

Българските пациенти чакат приблизително 750 дни за достъп до ново лекарство след европейско утвърждение. Това е доста повече от междинното за Европа, а обстановката може да се утежни. Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), предизвестява за възходящ недостиг в бюджета на НЗОК за медикаменти и опасности за наличността на лечения.

За 2025 година предстоящата стойност на рецептите е към 3,1 милиарда лв. с Данък добавена стойност, до момента в който бюджетът е 2,2 милиарда лв.. Това основава прикрит недостиг от близо 900 милиона лв., който НЗОК изисква от фармацевтичните компании. Денев акцентира, че този механизъм, прочут като „ възобновяване “, е обезщетителна мярка, целяща да предотврати недостиг в бюджета за медикаменти.

Въпреки това, методът, по който работи механизмът, е спорен. НЗОК пресмята разликата сред общата стойност на регистрираните лечения и годишния бюджет за медикаменти. Превишението се фактурира на фармацевтичните компании. За 2025 година сумата за възобновяване от 900 милиона лв. съставлява към 40% от бюджета, което е стряскащо.

Това понижава сериозно мотивацията на фармацевтичните компании да доставят модерно лекарствено лекуване на българския пазар.

Деян Денев отбелязва, че най-голямото „ наказване “ е за фирмите, чиито артикули лекарите изписват най-вече, постоянно заради тяхната успеваемост. Тази нелогична обстановка може да докара до евакуиране на нови лечения от българския пазар. През последните години към този момент има случаи, в които фармацевтични компании приключват наличието си в страната. Ранният достъп до новаторско лекуване е основен за пациентите.

Експертът акцентира, че България е единствената страна в Европейски Съюз с социална здравноосигурителна система, която постанова 20% Данък добавена стойност върху реимбурсираните медикаменти. Повечето страни ползват диференцирана ставка. Това усилва разноските и основава усещане за висок дял на медикаментите в бюджета, който в действителност е към средноевропейските равнища, в случай че се изключи Данък добавена стойност.

За да стане обезщетителният механизъм по-устойчив, Денев предлага две съществени промени. Първо, да се вкара обединяване на групите медикаменти, тъй че доставките на една компания да попадат в единствено една група. Второ, формулата да се базира на цената на лекуването, а не на повишаването му, като се сложи таван на възобновяванията. Това ще обезпечи предвидимост за фирмите.

В подтекста на европейските трендове, където се върви към усъвършенстване на оценката на здравните технологии, въвеждането на единна взаимна клинична оценка на равнище Европейски Съюз може да форсира достъпа до нови медикаменти. Това би помогнало на българските пациенти да не чакат 750 дни. Денев подчертава и върху договорите за риск и резултат, които обвързват възобновяване на средства с постигнатия лечебен резултат, само че изискват доста прецизни данни.

Като най-важна промяна, Денев показва инвестицията в ранното разкриване и прецизната диагностика на болесттите. Държавата би трябвало да насочи спомагателен запас към профилактика, с цел да се намерят рисковите групи в точния момент и да им се даде модерно лекуване. Това може да понижи потребността от скъпи хоспитализации и да трансформира онкологични болести в хронични. В България обществените разноски за опазване на здравето са малко над 5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европа са към 8%, което демонстрира потребността от спомагателен запас.

Денев неотдавна акцентира, че опазването на здравето в България се задъхва, а упованията към него се усилват. Той предизвести, че близо 40 нови медикаменти, утвърдени в Европейски Съюз, не се заплащат в България, което в допълнение може да отблъсне актуалните лечения от пазара. Той е част от надпартиен консенсус за ускорено развиване на опазването на здравето до 2025 година, като подчертава върху ниските обществени вложения. Проф. Асена Сербезова от Българския фармацевтичен съюз добавя, че ниските разноски водят до по-лоши здравни резултати и високо доплащане от страна на пациентите (около 37% у нас, по отношение на 5% в огромните страни от ЕС).

Въпреки напъните на управляващите за разговор с фармацевтичната промишленост, опциите за решение на казуса в съществуващия модел са лимитирани. Необходими са промени, които да обезпечат по-устойчиво финансиране и предвидимост за фармацевтичните компании, с цел да се подсигурява достъпът до новаторски медикаменти за българските пациенти.