Таня Христова: Диалогът с общините и финансовата децентрализация са в интерес на местните инвестиции
Българските общини сега не са в положително състояние – не поради несъбирането на налози, а поради нереализирането на вложения.
Това съобщи кметът на община Габрово Таня Христова по време на присъединяване си в конференцията – първата от серия полемики в границите на самодейността „ Инвестиции и райони “. Тя се организира през вчерашния ден в столичния „ София Тех Парк “. Целта на събитието бе да запознае представителите на локалната власт, бизнеса и банките с опциите за финансиране на планове за развиване на районите, внедряване на нововъведения и прекосяване към въглеродно неутрална стопанска система.
„ Говори се по тематиката какво следва, а никой не разяснява какво е сегашното. Защото, да инвестираш не е елементарно. Необходимо е първо хората да са разбрали вложенията, след това да са ги подкрепили и най-после да са подготвени да се включат по пътя на реализацията им. Основната ни цел е елементарните хора да бъдат задоволени. Много от вложенията са в застой поради рецесиите, които усложниха работата на бизнеса, само че ще е пагубно да изтървем още един строителен сезон. “, сподели Таня Христова, като подчертава върху потребността от повишение на доверието и диалогичността сред институциите. Тя обърна внимание, че локалната власт има опит, хрумвания и решения, само че и потребност от по-голямата финансова децентрализация.
Като началник на българската делегация в Европейския комитет на районите Таня Христова акцентира, че средствата по европейските стратегии би трябвало да се влагат рационално, на база солидна подготовка и с добър екип. „ На 9 май чествахме Деня на Европа. Иска ми се това, което ни сплотява, да бъдат полезностите на Европа, даващи ни мир и опция да се развиваме. Европа е мощна точно тъй като постоянно съумява да сложи извънредно значими политики, засягащи и бъдещото потомство. “, съобщи кметът на Габрово и добави, че опитът на Европа сочи, че сполучливите политики се случват на място.
В полемиката по отношение на опциите за вложения със средства от Плана за възобновяване и резистентност и процедурите от новия програмен интервал се включиха още вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, заместник-министърът на нововъведенията и растежа Десислава Бонева, ръководителят на Комисията по районна политика в Народното събрание Настимир Ананиев, изпълнителният шеф на Българската организация за вложения Богдан Богданов, евродепутатът Цветелина Пенкова и ръководителят на Надзорния съвет на „ ПроКредит Банк “ Петър Славов.
По думите на министър-председателя на Република България Кирил Петков, който откри конференцията, всяка рецесия е опция и страната ни би трябвало да употребява опциите, които се отварят пред нея. „ Новата карта на Европа прави българските инфраструктурни планове изключително перспективни – съобщи Петков. – На Балканите сме 65 милиона души – колкото Франция. Ако успеем да обединим енергийните си и инфраструктурните си планове, би трябвало да станем най-бързо растящият район в Европа. “, означи министър председателят.
„ 25 милиарда лв. е предстоящото обществено финансиране за страната ни в идващите години, а когато се прибавят и финансовите принадлежности, фактически в българската стопанска система ще се влеят доста пари. “, това сподели министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Той изясни, че климатичните политики са съществена част от тематиката за вложенията и че над 40% от планувания запас ще отиде за въглеродно неутрална стопанска система. „ Националният проект за възобновяване и резистентност дава опция за енергийна самостоятелност и енергиен преход. Този вид икономическа промяна може да докара до децентрализация посредством вложения във възобновими енергийни източници. “, означи още Сандов.
Според районния министър Гроздан Караджов тематиката за политиката по доближаване и справедливия преход слага казуса за съществуването на трайно недофинансирани общини, както и райони, изоставащи от темповете на развиване. „ Идеята за основаване на фонд за районно развиване с бюджет от 1 милиарда лв. национално финансиране има за цел тъкмо превъзмогването на това предизвикателство. “, съобщи министър Караджов. Той разгласи, че следва даване на 250 млн. лв. от бюджета на Министерство на регионалното развитие за ремонт на общински пътни сектори, които се намират в най-тежко положение и за които локалните администрации имат цялостна планова подготвеност.
По време на форума вицeпpeзидeнтът нa Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa Лилянa Πaвлoвa показа новата „ Кохезионна тактика 2021 – 2027 година “ на финансовата институция. Изказвания направиха също eвpoĸoмиcapят пo доближаване и peфopми Eлизa Фepeйpa, ръководителят на Управителния съвет на Сдружението на общините и кмет на Велико Търново Даниел Панов, евродепутати, пpeдcтaвитeли на нeпpaвитeлcтвeния ceĸтop и вoдeщи ĸoмпaнии. Събитието бе проведено от „ Бpaнд Meдия Бългapия “, издaтeл нa и.
Това съобщи кметът на община Габрово Таня Христова по време на присъединяване си в конференцията – първата от серия полемики в границите на самодейността „ Инвестиции и райони “. Тя се организира през вчерашния ден в столичния „ София Тех Парк “. Целта на събитието бе да запознае представителите на локалната власт, бизнеса и банките с опциите за финансиране на планове за развиване на районите, внедряване на нововъведения и прекосяване към въглеродно неутрална стопанска система.
„ Говори се по тематиката какво следва, а никой не разяснява какво е сегашното. Защото, да инвестираш не е елементарно. Необходимо е първо хората да са разбрали вложенията, след това да са ги подкрепили и най-после да са подготвени да се включат по пътя на реализацията им. Основната ни цел е елементарните хора да бъдат задоволени. Много от вложенията са в застой поради рецесиите, които усложниха работата на бизнеса, само че ще е пагубно да изтървем още един строителен сезон. “, сподели Таня Христова, като подчертава върху потребността от повишение на доверието и диалогичността сред институциите. Тя обърна внимание, че локалната власт има опит, хрумвания и решения, само че и потребност от по-голямата финансова децентрализация.
Като началник на българската делегация в Европейския комитет на районите Таня Христова акцентира, че средствата по европейските стратегии би трябвало да се влагат рационално, на база солидна подготовка и с добър екип. „ На 9 май чествахме Деня на Европа. Иска ми се това, което ни сплотява, да бъдат полезностите на Европа, даващи ни мир и опция да се развиваме. Европа е мощна точно тъй като постоянно съумява да сложи извънредно значими политики, засягащи и бъдещото потомство. “, съобщи кметът на Габрово и добави, че опитът на Европа сочи, че сполучливите политики се случват на място.
В полемиката по отношение на опциите за вложения със средства от Плана за възобновяване и резистентност и процедурите от новия програмен интервал се включиха още вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, заместник-министърът на нововъведенията и растежа Десислава Бонева, ръководителят на Комисията по районна политика в Народното събрание Настимир Ананиев, изпълнителният шеф на Българската организация за вложения Богдан Богданов, евродепутатът Цветелина Пенкова и ръководителят на Надзорния съвет на „ ПроКредит Банк “ Петър Славов.
По думите на министър-председателя на Република България Кирил Петков, който откри конференцията, всяка рецесия е опция и страната ни би трябвало да употребява опциите, които се отварят пред нея. „ Новата карта на Европа прави българските инфраструктурни планове изключително перспективни – съобщи Петков. – На Балканите сме 65 милиона души – колкото Франция. Ако успеем да обединим енергийните си и инфраструктурните си планове, би трябвало да станем най-бързо растящият район в Европа. “, означи министър председателят.
„ 25 милиарда лв. е предстоящото обществено финансиране за страната ни в идващите години, а когато се прибавят и финансовите принадлежности, фактически в българската стопанска система ще се влеят доста пари. “, това сподели министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Той изясни, че климатичните политики са съществена част от тематиката за вложенията и че над 40% от планувания запас ще отиде за въглеродно неутрална стопанска система. „ Националният проект за възобновяване и резистентност дава опция за енергийна самостоятелност и енергиен преход. Този вид икономическа промяна може да докара до децентрализация посредством вложения във възобновими енергийни източници. “, означи още Сандов.
Според районния министър Гроздан Караджов тематиката за политиката по доближаване и справедливия преход слага казуса за съществуването на трайно недофинансирани общини, както и райони, изоставащи от темповете на развиване. „ Идеята за основаване на фонд за районно развиване с бюджет от 1 милиарда лв. национално финансиране има за цел тъкмо превъзмогването на това предизвикателство. “, съобщи министър Караджов. Той разгласи, че следва даване на 250 млн. лв. от бюджета на Министерство на регионалното развитие за ремонт на общински пътни сектори, които се намират в най-тежко положение и за които локалните администрации имат цялостна планова подготвеност.
По време на форума вицeпpeзидeнтът нa Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa Лилянa Πaвлoвa показа новата „ Кохезионна тактика 2021 – 2027 година “ на финансовата институция. Изказвания направиха също eвpoĸoмиcapят пo доближаване и peфopми Eлизa Фepeйpa, ръководителят на Управителния съвет на Сдружението на общините и кмет на Велико Търново Даниел Панов, евродепутати, пpeдcтaвитeли на нeпpaвитeлcтвeния ceĸтop и вoдeщи ĸoмпaнии. Събитието бе проведено от „ Бpaнд Meдия Бългapия “, издaтeл нa и.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ