Българските обичаи са носители на национална идентичност, а корените им

Българските традиции са носители на национална еднаквост, а корените им търсим в далечното минало, крепко преплетени с историята и християнската вяра. През годините наследените обичаи се пазят и обогатяват, като доказателството за това през днешния ден е богатият културен календар, който включва десетки интернационалните и национални фестивали и събори.

А къде, с изключение на на обичаен събор, можеш да усетиш тръпката и атмосферата на обичайна просвета и да се насладиш на същински празник. Опиянен от песни, свирни, танци и подплатен от задоволително количество домашни вино и ракия (не е задължително), осезаемо усещаш и се насищаш с достоверен български фолклор.

Събори (или сборове) и празници на обитаемото място има всяко село и град в България, само че огромните и известни фестивали на националното творчество, с годините се трансформират в привлекателен център и за доста чужденци.

За популяризирането на едно такова събитие медийната поддръжка е от извънредно значение, а за съхранението и социализирането му е нужна целенасочена държавна културна политика. Ето 10 от по-големите и известни събори и фестивали на националното творчество, определени от пъстрата национална палитра.

1. Национален събор на българското национално творчество „ Копривщица “

Съборът води началото си от 1965 година и разпространява българския национален фолклор, като събира на едно място певчески и танцови ансамбли от цялата страна. Фестивалът се организира през пет години в местността Войводенец и има конкурсен темперамент. Всички участващи би трябвало да показват стратегии, учредени на фолклора от региона, от която идват. В събора вземат участие още свирачи, разказвачи на национални предания, групи за национални традиции и други Интересен факт е, че измежду участниците има и задгранични групи, пресъздаващи български национални танци и традиции. Организатори на националния събор са Министерството на културата и община Копривщица.

2. Национален фолклорен събор „ Рожен “

Съборът се организира през август на всеки четири години и с времето се е утвърдил като най-голямата сцена на родопската ария. Роженският събор има над стогодишна традиция, а първият събор е проведен през 1898 година Именно тук през 1961 година Валя Балканска изпява галактическата „ Излел е Дельо бунтовник “. Днес знак на събора е самобитният гайдарски оркестър „ Сто каба гайди “. Съборът продължава два дни. Открива се с химна на Родопите „ Бела съм, бела, юначе “ под съпровода на „ Стоте гайди “. Кулминацията на надпяването е галаспектакълът „ Звезден Рожен “ във вечерта на първия ден.

3. Международен фестивал на маскарадните игри „ Сурва “ – Перник

Събитието e най-авторитетната в България и на Балканите изява на обичайни национални игри и традиции с маски. Той разпространява достигнали до през днешния ден разновидности на антична ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си стратегия фестивалът е среща и конкуренция на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари “ и “кукери “. Фестивалът се провежда от Община Перник от 1966 година, a oт 1985 година има статут на интернационален. През 1995 година Перник е признат за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а от 2008 година Международният фестивал на маскарадните игри се организира годишно. Най-зрелищният и атрактивен елемент е двудневното спортно дефиле на маскарадни групи от страната и чужбина. Традиционно във фестивалната конкуренция вземат участие към 5 000 души в над 90 маскарадни групи от всички етнографски региони на България и посетители от Европа, Азия и Африка.

4. Традиционен събор „ Пирин пее “

Организира се от 1962 година и с помощта на него, през годините известност получават неповторимите мъжки песни от Банско, женските песни „ на високо “ от село Долен и Сатовча, традициите на зурната и тъпана и така нататък Концертите на фолклорните реализатори и състави  се организират на всяка четна година в живописната разложка околност „ Предела “. Според уредниците съборът „ Пирин пее “ не е фестивал, а придвижване за търсене, предпазване и разпространение на изворни национални песни и обичаи. На събитието се демонстрират и могат да се видят мостри на националната ария, танц, обреди, занаяти, национален инструментариум, удивителните костюми и украшения, везмо и шевици, религиозно-езическите вярвания и ритуали, цялата календарно-обредна система. Организатор на Събора на националното творчество „ Пирин пее “ е Община Разлог и Областна администрация – Благоевград.

5. Международно гайдарско надсвирване село Гела

Първото гайдарско надсвирване започва през 2002 година на Илинденските поляни в смолянското село Гела. Целта на фестивала е да разпространява достоверния родопски фолклор. Надсвирването се организира в три възрастови групи, като наложително изискване за българските участници е осъществяванията да са на каба гайда. Постепенно събитието добива задоволително огромна известност и прераства в интернационален конгрес. Регистрирани са задгранични реализатори от Япония, Нидерлания, Унгария, Франция, Англия и Шотландия. Броят на участниците варира от 40 до 60 реализатори на година. Най-малкият гайдар, взел участие в надсвирването, е на 5 години, а най-възрастният – на 85 години.

6. Международен фолклорен фестивал Бургас

Фестивалът е снован през 1965 година, организира се всяка година през август и е с интернационален статут. Организира се от Община Бургас под патронажа на кмета на града и под надпис „ Да съхраним завещаното от нашите предшественици и го предадем на своите деца “. Обикновено събитието няма конкурсен темперамент и включва концерти на сцената на Летен спектакъл Бургас, на открити естради (сцени), концерти в района, празнични дефилета, научна сесия по проблемите на фолклора, изложба-базар на обичайни сувенири, проява на национални занаяти.

7. Национален събор „ Петрова равнища “

На Петрова равнища, в землището на с. Стоилово, през 1903 година се е провело събранието, на което е решено да се вдигне въстание за присъединение на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към България. Община Малко Търново е уредник на обичайния събор отдаден на Илинденско-Преображенското въстание, където „ Странджа пее “ и уважава паметта на хората, които са дали живота си, с цел да се обединят.

8. Фестивалът на фолклорната носия Жеравна

Фондация “Българе “ взаимно с община Котел, кметство село Жеравна, “Сдружение за Жеравна “ и „ Бона фиде “ сплотиха напъните си и провеждат неповторим фестивал, който може да се съпостави единствено с машина на времето. По традиция събитието се организира в седмицата след Голямa Богородица, в парк Добромерица край Жеравна и събира хиляди хора от всички краища на България, с цел да се веселят, пеят, свирят и танцуват. По време на фестивала може да видите български танци показани от професионални ансамбли, пристигнали от всички етнографски области на България. Единственото изискване за искащите да участват е наложително да са облечени с фолклорна носия (автентична, театрална или стилизирана). А за тези, които не разполагат с такава, на входа на фестивала се продават и отдават носии чартърен.

9. Фолклорен събор „ Златна гъдулка “ – Русе

Съборът e един от най-старите у нас конгреси за обичайната просвета и се провежда от Община Русе. Провежда се в покрайнините на Русе, в местността към хижа „ Приста “ на естествена амфитеатрална тераса и показва обичайното завещание на Русенския край, а напоследък и на цялата фолклорна област Средна Северна и Североизточна България. Фестивалът е с конкурсен темперамент и се организира в два раздела: обработен фолклор (танцови сформира, вокални групи, оркестри) и изворен фолклор (обичаи, свързани с годишния календар и фамилията, певчески и инструментални групи, танцьори, артисти, свирачи, разказвачи).

10. Международен фолклорен фестивал на инструменталните и танцови групи – Раднево

Провежда се през септември в градския парк на Раднево. Първото издание на фестивала датира от 1998 година под името Международен фестивал на инструменталните групи. През годините на своето битие, той се оформя като фестивал на инструменталното и танцово изкуство. На неговата сцена са гостували инструментални групи и танцови ансамбли от Русия, Украйна, Турция, Полша, Швеция, Франция, Сърбия, Германия, Унгария, Грузия, Румъния, Гърция, Македония и други

За повече информация за останалите събори, които се организират на територията на България: www.sabori.bg