Българските магии - ритуали за щастие, любов и красота!
Българските вълшебства още от древността са правени за да донесат благополучие и с цел да защищават от злото. През годините тяхната загадъчност е защитавана от баячки, врачки и магьосници.
Тайнството е забулено в мистерии, като знанието за него е излъчено от потомство на потомство, като доста рядко е допускан непознат на семейството човек в него. Това ставало единствено при неналичието на правоприемник.
Ежедневните вярвания и традиции, считани за свещенодействията, са били общоизвестни. Получавали се дружно с образованието, обвързвано с религията, домакинската, кърската или занаятчийската работа. Предавани са от потомство на потомство през многовековната ни история. Били са изключително значим детайл от всекидневния живот и са спазвани от всички.
Всички български вълшебства , традиции и вярвания обаче са се запазили доста мъчно през вековната ни, изпълнена с тегоби история. По времето на социализма да вземем за пример, заради принудително налагания атеизъм, се е предписание всичко допустимо те да бъдат заличени. За практикуването на каквито и да било от изброените, човек бил наказван посредством административни и политически санкции.
Всеки бит в България е претрупан с мистична и магическа мощ. В днешни времена обаче много от тях са забравени и не се практикуват. Почти всички традиции са били считани за магични и са носили подобен позитивен заряд, че хората са вярвали, че с избрани дейности и ритуали ще реализиран желанията си.
Една огромна част от ритуали те са били свързани с хубостта. Може би точно заради това в българският фолклор е залегнала визията за красивата българска госпожица, с бяло лице и шия, черни очи и гъсти руси коси, с тънка снага и алени устни.
В практикуването на българските вълшебства главен детайл била косата. Има даже формиран вълшебен календар, който, в случай че се съблюдава от дадена мома, то тя ще има хубав, дълги и буйни коси.
Така да вземем за пример в този календар се споделя, че на първи март девойката би трябвало да среше косите си, с цел да са красиви; на Нова година да ги измие с вода, в която е потопено дряново стръкче, за здраве и блясък; на девети март косата се “засява ” с жито и вода, с цел да е дълга и гъста.
Засяването става, като девойката събира 39 зърна ръж и ги пуска на главата си, след което ги залива с вода. Друг значим ден за косата е Тодоровден, защото конската опашка и косата на дамата са идентични по смисъл. В този ден косата се мие със специфична вода.
В нея би трябвало да има сено, босилек, малина, сребърни пари и кобилешко мляко. Преди изгрев на Гергьовден пък момата трябвало да застане с другарките си под топола, с цел да израснат косите им дълги като дървото. На Еньовден косата се мие с еньовска трева, а за искра се мажела със змийска мехлем.
Пламен Младенов,
Тайнството е забулено в мистерии, като знанието за него е излъчено от потомство на потомство, като доста рядко е допускан непознат на семейството човек в него. Това ставало единствено при неналичието на правоприемник.
Ежедневните вярвания и традиции, считани за свещенодействията, са били общоизвестни. Получавали се дружно с образованието, обвързвано с религията, домакинската, кърската или занаятчийската работа. Предавани са от потомство на потомство през многовековната ни история. Били са изключително значим детайл от всекидневния живот и са спазвани от всички.
Всички български вълшебства , традиции и вярвания обаче са се запазили доста мъчно през вековната ни, изпълнена с тегоби история. По времето на социализма да вземем за пример, заради принудително налагания атеизъм, се е предписание всичко допустимо те да бъдат заличени. За практикуването на каквито и да било от изброените, човек бил наказван посредством административни и политически санкции.
Всеки бит в България е претрупан с мистична и магическа мощ. В днешни времена обаче много от тях са забравени и не се практикуват. Почти всички традиции са били считани за магични и са носили подобен позитивен заряд, че хората са вярвали, че с избрани дейности и ритуали ще реализиран желанията си.
Една огромна част от ритуали те са били свързани с хубостта. Може би точно заради това в българският фолклор е залегнала визията за красивата българска госпожица, с бяло лице и шия, черни очи и гъсти руси коси, с тънка снага и алени устни.
В практикуването на българските вълшебства главен детайл била косата. Има даже формиран вълшебен календар, който, в случай че се съблюдава от дадена мома, то тя ще има хубав, дълги и буйни коси.
Така да вземем за пример в този календар се споделя, че на първи март девойката би трябвало да среше косите си, с цел да са красиви; на Нова година да ги измие с вода, в която е потопено дряново стръкче, за здраве и блясък; на девети март косата се “засява ” с жито и вода, с цел да е дълга и гъста.
Засяването става, като девойката събира 39 зърна ръж и ги пуска на главата си, след което ги залива с вода. Друг значим ден за косата е Тодоровден, защото конската опашка и косата на дамата са идентични по смисъл. В този ден косата се мие със специфична вода.
В нея би трябвало да има сено, босилек, малина, сребърни пари и кобилешко мляко. Преди изгрев на Гергьовден пък момата трябвало да застане с другарките си под топола, с цел да израснат косите им дълги като дървото. На Еньовден косата се мие с еньовска трева, а за искра се мажела със змийска мехлем.
Пламен Младенов,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ