Лошо: Свършиха българските картофи, яжте до Нова година
Българските картофи изчезват. Освен че няма кой да работи на полето, липсват и съответни ограничения против климатичните промени. И сега магазините са залети от импорт, само че след Нова година българските артикули ще се търсят под лупа, безапелационни са специалисти.
" Бяха предоставени над 20 милиарда за вложения в земеделието ни. Но липсват съответни цели, липсват на политики, с които да ги реализираме, липсва надзор. През 2006 година, когато бяхме в навечерието на приемането ни в Европейски Съюз, е имало 260 000 декара с картофопроизводствени площи с към 13 хиляди картофопроизводители. Днешната обстановка е 55 000 декара и не повече от 2500 картофопроизводители, които са като изчезващ тип ", сподели някогашният зам.-министър на земеделието Тодор Джиков в тв ефира.
Той изясни, че изключително тежка е обстановката в планинските и полупланинските региони.
" Там са и най-вкусните картофи - Копривщица, Самоков, Смолян. Като част от служебния кабинет, ние извадихме на показ извънредно съществени проблеми. Те са в основата на възобновяване на едно произвеждане, съществени артикули, с които може да се изхранва българинът и е задължен да ги създава, като не приказваме за цитруси. Говорим за самун, царевица, зеленчуци ", добави Джиков.
Джиков напомня, че през 2007 година България получи много сериозен финансов запас за земеделието, само че все пак, обстановката е сериозна.
Ето и част от хронологията - през 2007 година започнахме с неналичието на достъп до пазари, неналичието на кооперативи, неналичието на законодателни начинания. Оттам пристигна казусът с неналичието на работна ръка, неналичието на съответно компенсиране при неподходящи климатични условия. Дойде и казусът с неналичието на съответни пазарни тактики и неспособност да планираме вложения в напояването ", разяснява някогашният зам.-министър на земеделието.
На годишна база българинът употребява към 220-235 хиляди тона картофи.
" На процедура произвеждаме сред 130 и 160 хиляди тона. Данните демонстрират, че за предходната година сме внесли от трети страни и Европейски Съюз към 60 000 тона. Картофите, създадени от българи, стигат до Нова година. Внасяме основно от Полша, Франция, Германия. За страдание, те не са по-добри картофопроизводители, нито по-добри земеделци, само че очевидно политиците им мислят по-правилно ", акцентира Тодор Джиков.
Според него липсата на надзор по веригата е главен проблем.
" България е единствената страна, в която институциите не могат да управляват съответно процеса. И доста постоянно през медиаторите се подменя произходът на тази артикули. Вносен картоф се показва за български. Потребителят няма никаква гаранция. Има остра потребност от смяна. Парите ги има ", добави гостът.
" Бяха предоставени над 20 милиарда за вложения в земеделието ни. Но липсват съответни цели, липсват на политики, с които да ги реализираме, липсва надзор. През 2006 година, когато бяхме в навечерието на приемането ни в Европейски Съюз, е имало 260 000 декара с картофопроизводствени площи с към 13 хиляди картофопроизводители. Днешната обстановка е 55 000 декара и не повече от 2500 картофопроизводители, които са като изчезващ тип ", сподели някогашният зам.-министър на земеделието Тодор Джиков в тв ефира.
Той изясни, че изключително тежка е обстановката в планинските и полупланинските региони.
" Там са и най-вкусните картофи - Копривщица, Самоков, Смолян. Като част от служебния кабинет, ние извадихме на показ извънредно съществени проблеми. Те са в основата на възобновяване на едно произвеждане, съществени артикули, с които може да се изхранва българинът и е задължен да ги създава, като не приказваме за цитруси. Говорим за самун, царевица, зеленчуци ", добави Джиков.
Джиков напомня, че през 2007 година България получи много сериозен финансов запас за земеделието, само че все пак, обстановката е сериозна.
Ето и част от хронологията - през 2007 година започнахме с неналичието на достъп до пазари, неналичието на кооперативи, неналичието на законодателни начинания. Оттам пристигна казусът с неналичието на работна ръка, неналичието на съответно компенсиране при неподходящи климатични условия. Дойде и казусът с неналичието на съответни пазарни тактики и неспособност да планираме вложения в напояването ", разяснява някогашният зам.-министър на земеделието.
На годишна база българинът употребява към 220-235 хиляди тона картофи.
" На процедура произвеждаме сред 130 и 160 хиляди тона. Данните демонстрират, че за предходната година сме внесли от трети страни и Европейски Съюз към 60 000 тона. Картофите, създадени от българи, стигат до Нова година. Внасяме основно от Полша, Франция, Германия. За страдание, те не са по-добри картофопроизводители, нито по-добри земеделци, само че очевидно политиците им мислят по-правилно ", акцентира Тодор Джиков.
Според него липсата на надзор по веригата е главен проблем.
" България е единствената страна, в която институциите не могат да управляват съответно процеса. И доста постоянно през медиаторите се подменя произходът на тази артикули. Вносен картоф се показва за български. Потребителят няма никаква гаранция. Има остра потребност от смяна. Парите ги има ", добави гостът.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ