Илия Вълков: Стресът на българските журналисти е над здравословния за професията
Българските публицисти работят под непрестанен стрес, който отключва тревога, бодърствуване, стига се до прегряване в специалността (бърнаут). Това демонстрира седмото следващо изследване на Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ-България) за медийната независимост в страната.
Анализът, чийто създател е доктор Илия Вълков, се базира и на анкета, в която са взели участие анонимно общо 206 души - публицисти, редактори, медийни специалисти.
Факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите са значително, означи пред БНР журналистът Илия Вълков, създател на разбора, член на УС на АЕЖ-България и учител в УНСС. Сред тях е професионалната среда, отговорностите, натискът от разнообразни направления и естество (икономически, политически), регулациите, стандартите, периодите, неналичието на закрепено работно време, отразяване на тежки и трагични събития и тематики.
По психическо натоварване Вълков съпостави публицистите с лекарите: " Може би не лекуват и не избавят хора като медиците, само че можем да кажем, че оздравяваме демокрацията ".
Авторът на разбора означи още, че по-младите журналисти сякаш са малко по-твърди при посрещането и понасянето на напрежението, само че въпреки това, " медийната месомелачка " кара доста от тях бърза да изоставен.
" От една страна се забелязва политизация на медиите, от друга – медиизация на политическото пространство. Някои публицисти стават политици, депутати. Хора от политиката пък стават водещи по телевизия, на подкаст или имат Ютюб канал. Има тв планове на партии, които стопираха да действат ", разяснява Вълков. По думите му огромна част от политиците отхвърлят да дават изявленията. Практиката на фейсбук изказвания възпрепятства възможността за задаване на въпроси, от които се вълнуват жителите.
" Изследването не дели медиите на части и публични – сподели още Илия Вълков. – И въпреки всичко в публичните като че има повече независимост за почтена и открита публицистика. "
