Българските граждани категорично няма да обеднеят от влизането си в

Българските жители изрично няма да обеднеят от влизането си в еврозоната. Това съобщи пред БГНЕС икономистът и финансов анализатор Борис Петров.

С него разясняваме един от най-големите заблуди и легенди по отношение на идното приемане на единната валута, с които българското общество бива сплашвано.

Основание за неговия безапелационен отговор му дава едно малко позабравено към този момент от българите събитие от средата на 1999 година, когато премахнахме многото нули или така наречен деноминация. „ Тази интервенция представляваше промяната на старите левови банкноти с такива с нова номинална стойност. Операцията по въвеждането на евробанкнотите и монетите ще има безусловно същият резултат. Разликата ще бъде единствено в това, че на тях ще бъдат облиците и знаците на Обединена Европа “, съобщи финансистът. 

Според него покачване може да се чака единствено на цените на стоките, които са с доста ниска безспорна стойност, под 2 лв..  

Един от въпросите, който най-вече вълнува българските жители е по какъв начин ще се отрази еврото на лихвите по заемите и влоговете. 

„ Лихвите по заемите и влоговете ще станат по-гъвкави. Особено това важи за влоговете, където спестителите могат да получат по-висока рента. Това произтича от обстоятелството, че банките в еврозоната оперират в малко по-различна система на ръководство на ликвидността “, съобщи Борис Петров. 

Той изясни, че в България банките са свръхликвидни и това е резултат от високите минимални наложителни запаси, които Българска народна банка дефинира, до момента в който в еврозоната те оперират в изискванията на недостиг на запаси. „ Съответно цената на влоговете е по-висока и малко по-гъвкава. Това в действителност ще подтиква спестителите у нас “, посочи анализаторът. 

Борис Петров чака лихвите по ипотечните заеми да се запазят на актуалните равнища и не вижда фактори, които могат да ги трансформират в средносрочен проект. А в дълготраен проект върху тях ще въздейства паричната политика на Европейската централна банка. „ И тук няма безусловно нищо притеснително. Лихвите по заемите са извънредно атрактивни, изключително по жилищните заеми и както добре знаем това е цената на взрива на имотния пазар “, акцентира финансистът. 

Един от най-често срещаните претекстове против приемането ни в еврозоната е изказванието, че българската стопанска система не била подготвена за нея. „ Нека да бъдем почтени пред себе си, ние сме част от еврозоната преди тя да бъде основана “, съобщи Борис Петров и изясни, че това е станало с обвързването на българския лев с немската марка през 1997 година, която след това беше сменена с еврото. „ Нищо не се промени сред 1997 и 2001 година, когато влезе еврото и беше основана еврозоната и нищо няма да се промени сред 1 януари 2025 година и 1 януари 2026 година, когато ще сменим левовете с банкноти и монети в евро “, акцентира анализаторът.

Ползите от влизането ни в еврозоната ще бъдат освен в повишения туристически поток към България и търговията. „ Ще има и чисто имиджов резултат, тъй като българските активи към този момент ще бъдат част от активите на всички страни, които са членки на еврозоната и на процедура ще бъдат одобрявани с по-висок статут в качеството на това, че еврото е втората по величина аварийна валута употребена в интернационалните транзакции “, съобщи финансистът. 

В чисто на практика проект българските жители ще забогатеят и това се потвърждава от данните на всички централноевропейски и балтийски страни, които са членки на еврозоната. „ Самият развой на присъединение също е обвързван с повишаване на благосъстоянието и приходите и този резултат го следим и у нас през последните години в растежа на действителните ни приходи. Той изпреварва растежа на всички страни в еврозоната сега, тъй че ние забогатяваме по-бързо, в сравнение с другите страни в еврозоната “, акцентира Борис Петров.