Българските евродепутати от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и

Българските евродепутати от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова излязоха с апел България да се бори за мощен, обективен и обществен европейски бюджет. Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент провежда обществена полемика на тематика „ България и новият европейски бюджет 2028-2034: цели и благоприятни условия “.

Форумът беше открит от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, която разяснява, че Европейската комисия е предложила най-рисковия бюджет за идващите седем години. „ България би трябвало да има позиция за новия бюджет, за новата му философия и систематизиране на средства. За страдание все още подобен диалог у нас не се води. А България има основно значение за развиването на Югоизточна Европа “, съобщи тя.

Илияна Йотова акцентира рецензията на редица европейски държавни управления за показания от Европейска комисия бюджет. На най-силна рецензия, в това число и от селскостопанския бранш, е подложено предлагането за обединение на фондовете за общата селскостопанска политика и кохезионните фондове, което ще се отрази зле върху районното развиване на Европа. Вицепрезидентът подчертава и върху предлагането за обвързване на приемането на средства от Европейски Съюз със съблюдаване на върховенството на закона. Тя акцентира рисковете от въвеждането на подобен метод.

„ България би трябвало твърдо да отстои увеличението на кохезионните средства, директния достъп на районите до финансиране и равнопоставеността на фермерите в новия европейски бюджет 2028–2034 година “, посочи вицепремиерът и ръководител на Народно събрание на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров по време на полемиката. Той изрази паника от планувания спад на кохезионните фондове, който заплашва районното развиване и европейската взаимност, като акцентира, че свиването на финансирането е политическо обръщение „ всеки да се оправя самичък “. Зафиров предизвести и че обединяването на над 500 стратегии в един народен проект може да отслаби районната автономност и да направи решенията подвластни от политическата обстановка.

„ Новото предложение за Многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз за интервала 2028–2034 година планува номинално нарастване, само че без действителен растеж в упоритостта “, съобщи ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европарламента Кристиан Вигенин. Той изрази терзание от ерозията на обичайни политики, които са жизненоважни за жителите: кохезионните фондове и Общата селскостопанска политика. Според Вигенин обществените цели би трябвало да бъдат по-видими: битка с бедността, поддръжка за качествени работни места, вложения в обществените услуги, жилищната политика и младежите.

„ Преструктурирането на Общата селскостопанска политика в новата МФР основава неустановеност. Директните заплащания евентуално ще останат непокътнати, само че други форми на поддръжка - развиване на селските региони, вложения, еко-схеми - ще могат да бъдат пренасочвани в други принадлежности, което би понижило поддръжката за фермерите “, счита Вигенин. Той подчертава, че това е незаслужено и недопустимо, тъй като земеделските производители са изправени пред по-високи екологични и пазарни условия, а им се предлага по-малко поддръжка.

Евродепутатът акцентира, че България е измежду най-големите бенефициенти на европейските фондове и тези средства са основни за инфраструктурата, районното развиване, селските региони и зеления преход. По думите му по тази причина страната ни би трябвало овреме и интензивно да отбрани мощна кохезионна политика, устойчиво финансиране за земеделието, цялостно доближаване на директните заплащания и обективни обезщетения за зелените условия.

Цветелина Пенкова акцентира, че новият 7-годишен бюджет на Европейски Съюз е стратегически избор, който ще дефинира посоката на развиване на Европейски Съюз и България през идващото десетилетие. „ Това не е просто финансов документ, а политическо решение за модела на бъдещето ни. Предложението на Европейската комисия слага два основни въпроса – бъдещето на районната политика и ролята на енергетиката като стратегически бранш “, акцентира тя. Пенкова предизвести, че районната политика е под значителен напън поради новия модел на разпределяне на средства посредством Национални и районни партньорски проекти – сливането на тематики и засилената концентрация трансформират одобрената логичност на финансиране. Тя очерта четири съществени риска: понижения дял за кохезия под 11%, несъразмерната концентрация, ограничението на автономията на районите и общините и опцията финансирането да бъде блокирано по политически аргументи.

Пенкова означи, че за първи път енергийната сигурност и индустриалната политика се преглеждат като единна рамка в европейския бюджет. „ За първи път ще има целенасочени средства за създаване на нови нуклеарни мощности и подготовка на фрагменти в бранша. Това е резултат от дългогодишни старания, които полагахме в Европейския парламент “, изясни тя. Пенкова настоя България да отбрани предпочитано финансиране за рационализация на електропреносната мрежа, създаване на складове и разширение на нуклеарните мощности, като акцентира, че новите финансови принадлежности би трябвало да доближават до районите и промишленостите, които най-вече се нуждаят от тях.

Пенкова акцентира, че България влиза в договарянията със мощни причини и необятна поддръжка, като съдружниците ѝ не се лимитират само в границите на Централна и Източна Европа, а включват сътрудници от целия Европейски Съюз.
„ Предложеното нарастване на общия европейски бюджет и гаранциите за поддръжка към по-слабо развитите райони ни дават опция да запазим и даже да увеличим ресурсите, ориентирани към Северозападна България, Родопите, Северния централен регион и всички територии, за които са нужни повече тласъци за ускорение на икономическото и обществено развиване “, сподели министърът на районното развиване и благоустройството Иван Иванов.

Зам.-председателят на Народно събрание Драгомир Стойнев акцентира, че новата финансова рамка на Европейски Съюз е въпрос освен на размер, а на посока и отбрана на националния интерес. Той предизвести, че се обрисува действително понижение на средствата за кохезия и земеделие и по тази причина България би трябвало интензивно да пази позициите си в договарянията.
Кметът на Гоце Делчев и член на делегацията в Комитета на районите Владимир Москов акцентира, че кохезионните средства са доста значими за развиването на общините, само че предизвести, че новите национални капиталови проекти крият риск от концентрация и намаляване на ролята им.

Зам.-министърът на труда и обществената политика Иван Кръстев предизвести, че обединяването на европейските фондове заплашва териториалното доближаване и обезличава Европейския обществен фонд.
В полемиката взеха присъединяване представители на администрацията на Министерския съвет и на Министерство на финансите, отговарящи за европейското програмиране, както и представители на академичната общественост.

Участниците разискаха идните промени, стратегическите цели и позицията на България при оформянето на новата европейска бюджетна политика. Евродепутатите Цветелина Пенкова и Кристиан Вигенин обявиха своя ангажимент да отстояват българските ползи в идните европейски договаряния, с фокус върху мощната кохезионна политика, поддръжката за земеделието, обществените политики и вложенията за районно развиване.