Нарастват фирмите, изпаднали във фалит
Българските сдружения, изпаднали във банкрут през 2021 година, са нарастнали с 5,7 на 100, написа в постоянния отчет на компанията за кредитно обезпечаване " Кофас ".
Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните запаси и нарушените вериги за доставка са измежду факторите, които ще доведат до по-висок % неплатежоспособност през 2022 година, предизвестяват специалистите в отчета.
Те показват, че трендовете в региона на несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са подложени на разнообразни стопански условия, едно от най-значимите от които са ограниченията от държавните управления за подкрепяне на сдруженията по време на пандемията. През 2020 година растежът в района спадна с 4 % след съразмерно нарастване от 4 % през 2019 година
Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ означиха рецесии, вариращи от минус 8,1 на 100 в Хърватия до минус 0,1 на 100 в Литва. Въпреки това бизнес несъстоятелността в стопанските системи от района е намаляла през 2020 година с помощта на огромните ограничения за подкрепяне. Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на 100 и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто).
istock
" Последвалото унищожаване на ограниченията за подкрепяне на бизнеса докара до естествено нарастване на растежа на несъстоятелността в района. Не бива да забравяме, че пред стопанските системи съществува ново предизвикателство - последствията от руско-украинската война. Очакваме нарастване на несъстоятелността през идващите тримесечия, като конфлиткът на изток може да направи процеса още по-бърз ", споделя Румен Шиков, риск управител в " Кофас България ".
Броят на българските предприятията, оповестили неплатежоспособност, продължи да се усилва през 2021 година и макар забавянето на трендовете до края на годината към момента не би могло да се направи ясна оценка за 2022 година Експертите обаче чакат нарастване на сдруженията, изпаднали в несъстоятелност, което се дължи на неотдавнашните разтърсвания в стопанската система.
Рискът от неплатежоспособност остава забележителен при високо задлъжнелите и новообразуваните компании, образувани върху минималните финансови условия. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в актуалната обстановка на възходящи непрекъснати разноски.
istock
" Когато става дума за фактори, които въздействат върху трендовете, би трябвало да се подчертае, че процедурата по неплатежоспособност в България обичайно е мудна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите стопански системи в Европейски Съюз, в България също следим " зомби " резултата от държавното финансиране, което поддържа сдруженията на " изкуствено дишане ". В момента геополитическото напрежение се усилва дружно с волатилността на цените на съществени артикули като нефт, газ и електрическа енергия. Това сигурно ще окаже въздействие върху оценките ни за идната година ", добавя Румен Шиков.
Секторите с максимален дял на неплатежоспособност в България през 2021 година са действия в региона на персоналните услуги (15,50 на сто), строителство и недвижими парцели (14,15 на сто), неспециализирана търговия (10,66 на сто), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50 на сто), дрехи (6,59 на сто). Забавени заплащания, закрепени разноски по време на блокирането, потиснатото търсене, незадоволителното финансиране и лимитираните вложения са измежду главните фактори, водещи до нарастване в посочените браншове.
Същевременно се следят и браншове, които бележат стабилно развиване макар коронавирус вълните. Те са с обичайно по-висока добавена стойност или такива, които макар намаляването на размерите съумяха да компенсират незадоволителното търсене в една от бизнес линиите, с нарастване в други. Сред тях са произвеждане и обработка на кожи (0,19 на сто), телекомуникационни услуги (0,19 на сто), електрически домашен уреди (0,39 на сто), принадлежности за премерване и точност (0,39 на сто), алкохолни питиета (0,39 на сто), написа в отчета.
Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните запаси и нарушените вериги за доставка са измежду факторите, които ще доведат до по-висок % неплатежоспособност през 2022 година, предизвестяват специалистите в отчета.
Те показват, че трендовете в региона на несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са подложени на разнообразни стопански условия, едно от най-значимите от които са ограниченията от държавните управления за подкрепяне на сдруженията по време на пандемията. През 2020 година растежът в района спадна с 4 % след съразмерно нарастване от 4 % през 2019 година
Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ означиха рецесии, вариращи от минус 8,1 на 100 в Хърватия до минус 0,1 на 100 в Литва. Въпреки това бизнес несъстоятелността в стопанските системи от района е намаляла през 2020 година с помощта на огромните ограничения за подкрепяне. Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на 100 и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто).
istock " Последвалото унищожаване на ограниченията за подкрепяне на бизнеса докара до естествено нарастване на растежа на несъстоятелността в района. Не бива да забравяме, че пред стопанските системи съществува ново предизвикателство - последствията от руско-украинската война. Очакваме нарастване на несъстоятелността през идващите тримесечия, като конфлиткът на изток може да направи процеса още по-бърз ", споделя Румен Шиков, риск управител в " Кофас България ".
Броят на българските предприятията, оповестили неплатежоспособност, продължи да се усилва през 2021 година и макар забавянето на трендовете до края на годината към момента не би могло да се направи ясна оценка за 2022 година Експертите обаче чакат нарастване на сдруженията, изпаднали в несъстоятелност, което се дължи на неотдавнашните разтърсвания в стопанската система.
Рискът от неплатежоспособност остава забележителен при високо задлъжнелите и новообразуваните компании, образувани върху минималните финансови условия. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в актуалната обстановка на възходящи непрекъснати разноски.
istock " Когато става дума за фактори, които въздействат върху трендовете, би трябвало да се подчертае, че процедурата по неплатежоспособност в България обичайно е мудна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите стопански системи в Европейски Съюз, в България също следим " зомби " резултата от държавното финансиране, което поддържа сдруженията на " изкуствено дишане ". В момента геополитическото напрежение се усилва дружно с волатилността на цените на съществени артикули като нефт, газ и електрическа енергия. Това сигурно ще окаже въздействие върху оценките ни за идната година ", добавя Румен Шиков.
Секторите с максимален дял на неплатежоспособност в България през 2021 година са действия в региона на персоналните услуги (15,50 на сто), строителство и недвижими парцели (14,15 на сто), неспециализирана търговия (10,66 на сто), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50 на сто), дрехи (6,59 на сто). Забавени заплащания, закрепени разноски по време на блокирането, потиснатото търсене, незадоволителното финансиране и лимитираните вложения са измежду главните фактори, водещи до нарастване в посочените браншове.
Същевременно се следят и браншове, които бележат стабилно развиване макар коронавирус вълните. Те са с обичайно по-висока добавена стойност или такива, които макар намаляването на размерите съумяха да компенсират незадоволителното търсене в една от бизнес линиите, с нарастване в други. Сред тях са произвеждане и обработка на кожи (0,19 на сто), телекомуникационни услуги (0,19 на сто), електрически домашен уреди (0,39 на сто), принадлежности за премерване и точност (0,39 на сто), алкохолни питиета (0,39 на сто), написа в отчета.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ