Тервел и Кубрат потресени от тежки условия за спорт в Танзания
Българските боксьори и Тервел Пулеви претърпяха вълнуващи завършения в Танзания. След успеха на Тервел над Викапита Мероро с механически нокаут двамата братя зарадваха локални боксови гении.
Пулеви гостуваха на боксов клуб в един от най-бедните региони на столицата на Танзания Дар ес Салаам.
Ето какво описа Тервел:
" Днес посетихме локална боксова зала в Дар ес Салаам, където изискванията бяха потресаващи за нашите показа. Но напълно обикновено за страна с 80% извънредно небогати и оцеляващи с 3-4 $ дневно хора.
Затова занесохме боксови принадлежности, които да послужат на децата, трениращи бокс в региона.
Треньорът се оказа с много сериозна визитка - олимпийски първенец от Мюнхен 1972 година. На въпрос към него " Какво ти даде страната, когато завоюва олимпийската купа? ", той ни отговори без думи, а с жеста " здрависване ".
Сега той е индивидът, който основава млади първенци в танзанийския град - ще го различите в бяло облекло с шапка на фотосите.
За мен персонално да видя пламъка в очите на тези хора, със пристрастеност за бокс и за триумфа на кръга, а не за парите е дежа вю. За момент изникна паралел в съзнанието ми с времената, когато аз прохождах в бокса и началото на 90-те години в България. Помня добре, тогава нямаше доста благоприятни условия може би за множеството хора у нас, реденето на опашки с купони за храна в питателните магазини, режим на тока и така нататък
Но също по този начин ориентиран от моя татко към бокса, енергично гледах боксовите шампионати Странджа, кубинските боксови митове онлайн в София (зала " Универсиада " ), Олимпийските игри по малкия екран, и съм мечтаел в миналото да бъда там, на този кръг.
Днес гледайки дребните деца, които посетихме, се върнах в тези времена неумишлено. Но правя оценка пътят, който съм извървял до тук и знам какво ми е коствало, какъв брой труд, пот, старания, " преглъщане " на обстановки, събаряне на килограми, да изтърпиш сложен човек, който ти е треньор в продължение на години, травми, интриги и двуличие на " дребни " хора, кръв, спаринги, аркади и доста други, които дори съм не запомнил.
Но всичкото това с една-единствена цел! Не за пари, а за фантазиите, които искаш да сбъднеш, за триумфа, като подобен в един не лек спорт и поради пристрастеността, която неизбежно идва с първите извоювани детски надпревари и мачове! "
Пулеви гостуваха на боксов клуб в един от най-бедните региони на столицата на Танзания Дар ес Салаам.
Ето какво описа Тервел:
" Днес посетихме локална боксова зала в Дар ес Салаам, където изискванията бяха потресаващи за нашите показа. Но напълно обикновено за страна с 80% извънредно небогати и оцеляващи с 3-4 $ дневно хора.
Затова занесохме боксови принадлежности, които да послужат на децата, трениращи бокс в региона.
Треньорът се оказа с много сериозна визитка - олимпийски първенец от Мюнхен 1972 година. На въпрос към него " Какво ти даде страната, когато завоюва олимпийската купа? ", той ни отговори без думи, а с жеста " здрависване ".
Сега той е индивидът, който основава млади първенци в танзанийския град - ще го различите в бяло облекло с шапка на фотосите.
За мен персонално да видя пламъка в очите на тези хора, със пристрастеност за бокс и за триумфа на кръга, а не за парите е дежа вю. За момент изникна паралел в съзнанието ми с времената, когато аз прохождах в бокса и началото на 90-те години в България. Помня добре, тогава нямаше доста благоприятни условия може би за множеството хора у нас, реденето на опашки с купони за храна в питателните магазини, режим на тока и така нататък
Но също по този начин ориентиран от моя татко към бокса, енергично гледах боксовите шампионати Странджа, кубинските боксови митове онлайн в София (зала " Универсиада " ), Олимпийските игри по малкия екран, и съм мечтаел в миналото да бъда там, на този кръг.
Днес гледайки дребните деца, които посетихме, се върнах в тези времена неумишлено. Но правя оценка пътят, който съм извървял до тук и знам какво ми е коствало, какъв брой труд, пот, старания, " преглъщане " на обстановки, събаряне на килограми, да изтърпиш сложен човек, който ти е треньор в продължение на години, травми, интриги и двуличие на " дребни " хора, кръв, спаринги, аркади и доста други, които дори съм не запомнил.
Но всичкото това с една-единствена цел! Не за пари, а за фантазиите, които искаш да сбъднеш, за триумфа, като подобен в един не лек спорт и поради пристрастеността, която неизбежно идва с първите извоювани детски надпревари и мачове! "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ