Лабораторен блок с три корпуса ще бъде новият дом на българските антарктици
Българските антарктици са в очакване на новия си дом – лабораторен блок с три корпуса ще се издигне върху Песяков рид на остров Ливингстън, с цел да стане част от родната полярна база „ Св. Климент Охридски “.
Новият лабораторен блок ще съставлява едноетажна постройка с разгъната повърхност от 355 кв. м. Главният вход на постройката ще води към предверие, ситуирано в централния ѝ корпус. Вляво от антрето ще бъде ситуирано помещение за сушене на облекла, което ще обезпечи комфортно място за преобличане, с цел да се избегне внасянето на сняг и тиня в останалите пространства. То ще разполага с втора врата, водеща към тиха зона със спални пространства в левия корпус на постройката. Спалните ще бъдат четири на брой. Всяка от тях ще бъде обзаведена с по две единични кревати, като при потребност общият потенциал може да бъде повишен двойно – от осем на шестнадесет кревати, в случай че се слагат двуетажни такива. Спалното поделение ще разполага и с два санитарни възела, оповестява Българска телеграфна агенция.
В централния корпус ще бъде ситуирана дневна зала с конферентна зона за мултимедийни презентации. В десния корпус ще се обитават три лаборатории, които ще обслужват потребностите на учените. Всяка от тях ще бъде оборудвана със съответната инсталация, с цел да обезпечи активността по плановете, заложени в Националната стратегия за полярни проучвания в разнообразни сфери – геология, геофизика, биология, хидробиология, микробиология и така нататък До лабораториите ще бъдат построени хранилища за проби, както и механически пространства.
Постройката е проектирана да се самопочиства от натрупващи се преспи като превантивна мярка против затрупване от сняг. За задачата тя ще бъде сложена на колонни детайли над терена, с цел да се подсигурява висока скорост на ветровия поток, който да отнася снега. Основната структура ще бъде построена от близо 45 тона стомана. Стоманените колони ще стъпят върху 32 фундамента от бетон, които са надълбоко анкерирани в неравните скали на хълма. Към колоните ще бъдат прикрепени хоризонтални и отвесни детайли (също от стомана), които ще оформят скелета на лабораторния блок. Стените ще бъдат построени от сандвич-панели с дебелина от 16 см. Подът на постройката ще бъде от шперплат, затрупан с хетерогенна винилова настилка с висока резистентност на изхабяване.
Сградата ще бъде обезпечена с електрозахранване от особено проектирани и конфигурирани дизел-генератори, които ще зареждат и отоплителната система. На покрива ще бъде ситуирана и фотоволтаична апаратура за в допълнение електрозахранване. В плана е заложено и построяването на аварийна отоплителна апаратура с топловъздушни апарати и електрически радиатор.
Ръководител на проектантския екип на новия лабораторен блок е арх. Пенка Станчева.
Сградата би трябвало да бъде приключена до 2-3 години, като средствата ще бъдат обезпечени по Националната пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерството на образованието и науката.
Новият лабораторен блок ще съставлява едноетажна постройка с разгъната повърхност от 355 кв. м. Главният вход на постройката ще води към предверие, ситуирано в централния ѝ корпус. Вляво от антрето ще бъде ситуирано помещение за сушене на облекла, което ще обезпечи комфортно място за преобличане, с цел да се избегне внасянето на сняг и тиня в останалите пространства. То ще разполага с втора врата, водеща към тиха зона със спални пространства в левия корпус на постройката. Спалните ще бъдат четири на брой. Всяка от тях ще бъде обзаведена с по две единични кревати, като при потребност общият потенциал може да бъде повишен двойно – от осем на шестнадесет кревати, в случай че се слагат двуетажни такива. Спалното поделение ще разполага и с два санитарни възела, оповестява Българска телеграфна агенция.
В централния корпус ще бъде ситуирана дневна зала с конферентна зона за мултимедийни презентации. В десния корпус ще се обитават три лаборатории, които ще обслужват потребностите на учените. Всяка от тях ще бъде оборудвана със съответната инсталация, с цел да обезпечи активността по плановете, заложени в Националната стратегия за полярни проучвания в разнообразни сфери – геология, геофизика, биология, хидробиология, микробиология и така нататък До лабораториите ще бъдат построени хранилища за проби, както и механически пространства.
Постройката е проектирана да се самопочиства от натрупващи се преспи като превантивна мярка против затрупване от сняг. За задачата тя ще бъде сложена на колонни детайли над терена, с цел да се подсигурява висока скорост на ветровия поток, който да отнася снега. Основната структура ще бъде построена от близо 45 тона стомана. Стоманените колони ще стъпят върху 32 фундамента от бетон, които са надълбоко анкерирани в неравните скали на хълма. Към колоните ще бъдат прикрепени хоризонтални и отвесни детайли (също от стомана), които ще оформят скелета на лабораторния блок. Стените ще бъдат построени от сандвич-панели с дебелина от 16 см. Подът на постройката ще бъде от шперплат, затрупан с хетерогенна винилова настилка с висока резистентност на изхабяване.
Сградата ще бъде обезпечена с електрозахранване от особено проектирани и конфигурирани дизел-генератори, които ще зареждат и отоплителната система. На покрива ще бъде ситуирана и фотоволтаична апаратура за в допълнение електрозахранване. В плана е заложено и построяването на аварийна отоплителна апаратура с топловъздушни апарати и електрически радиатор.
Ръководител на проектантския екип на новия лабораторен блок е арх. Пенка Станчева.
Сградата би трябвало да бъде приключена до 2-3 години, като средствата ще бъдат обезпечени по Националната пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерството на образованието и науката.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ