Международен екип с българско участие с пробив в борбата с рака
Български учени дружно с техни сътрудници от Института по молекулярна клетъчна биология и генетика " Макс Планк " са постигнали теоретичен пробив, който може да повлияе лекуването на ракови болести. След седемгодишно изследване интернационалният екип разкрива динамичността на 70 белтъци, участващи в поправката на ДНК. Учените са разкрили точния механизъм, по който белтъците поправят наранения генетичен код в клетките.
Международният екип от учени е разгласил откритието си в най-престижното научно списание в областта на молекулярната биология Molecular Cell. Откритието е обнадеждаващо, само че не значи, че е намерено лекуване на заболяването.
През целия живот на индивида ДНК непрестанно претърпява увреждания, поради всевъзможни външни и вътрешни фактори. Тези повреди в генома водят до разновидности, геномна неустойчивост и развиването на ракови болести. Самият човешки организъм има механизъм за ремонт на развалената ДНК. Това се прави от голям брой протеини, които се провеждат в избрани пътища за корекция, проведени в пространството и във времето.
Досега не беше известно по какъв начин те работят.
Екип от млади учени от Българска академия на науките подхожда към казуса с ексцентрична съобразителност - употребява белтък от светеща медуза, оповестява Българска национална телевизия.
" За да изследваме по какъв начин клетките поправят ДНК, ние би трябвало да бележим избраните белтъци и тук вършим един трик " - разяснява откривателят доцент Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към Българска академия на науките пред Българска национална телевизия.
Именно за тази цел се употребява белтъкът от медуза, който е флоуресцентен.
" Тези кафези, в които белтъкът е към този момент флуоресцентно белязан, ги инсталираме на микроскопа, който е издигнат особено за този вид опити ", добавя ученият.
Микроскопът е особено конструиран от екипа, тъй че лазерите да осветяват задоволително добре клетката, без да я убият. Освен това, са инсталирали и UV лазер, който може да среже ДНК нишките на тъкмо несъмнено място.
" Като имате поради, че клетката е 5 микрометра, той може да реже сред 500 нанометра сектор ", споделя още доцент Стойнев.
Следва " отрязване " на ДНК, след което учените следят тъкмо кои белтъци, в какъв ред и по кое време ще стартират да я " поправят ".
" Първо клетките се мъчат доста точно да поправят ДНК и в случай че не съумеят, тогава се включва спешен механизъм който е бърз, който ще избави клетката, само че на цената на това, че се натрупват нови разновидности ", разяснява доцент Стойнев.
Учените, откриват също, че някои от новите онколекарства могат да забавят прецизния ремонт на клетката.
" Нормалните кафези могат да спрат и да изчакат до момента в който се поправи до момента в който раковите кафези в множеството случаи не могат да спрат, този механизъм също им е развален и умират ", добавя ученият.
Следващите стадии от работата им ще бъдат ориентирани към увеличаване на противораковата интензивност на онкомедикаментите.
Международният екип от учени е разгласил откритието си в най-престижното научно списание в областта на молекулярната биология Molecular Cell. Откритието е обнадеждаващо, само че не значи, че е намерено лекуване на заболяването.
През целия живот на индивида ДНК непрестанно претърпява увреждания, поради всевъзможни външни и вътрешни фактори. Тези повреди в генома водят до разновидности, геномна неустойчивост и развиването на ракови болести. Самият човешки организъм има механизъм за ремонт на развалената ДНК. Това се прави от голям брой протеини, които се провеждат в избрани пътища за корекция, проведени в пространството и във времето.
Досега не беше известно по какъв начин те работят.
Екип от млади учени от Българска академия на науките подхожда към казуса с ексцентрична съобразителност - употребява белтък от светеща медуза, оповестява Българска национална телевизия.
" За да изследваме по какъв начин клетките поправят ДНК, ние би трябвало да бележим избраните белтъци и тук вършим един трик " - разяснява откривателят доцент Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към Българска академия на науките пред Българска национална телевизия.
Именно за тази цел се употребява белтъкът от медуза, който е флоуресцентен.
" Тези кафези, в които белтъкът е към този момент флуоресцентно белязан, ги инсталираме на микроскопа, който е издигнат особено за този вид опити ", добавя ученият.
Микроскопът е особено конструиран от екипа, тъй че лазерите да осветяват задоволително добре клетката, без да я убият. Освен това, са инсталирали и UV лазер, който може да среже ДНК нишките на тъкмо несъмнено място.
" Като имате поради, че клетката е 5 микрометра, той може да реже сред 500 нанометра сектор ", споделя още доцент Стойнев.
Следва " отрязване " на ДНК, след което учените следят тъкмо кои белтъци, в какъв ред и по кое време ще стартират да я " поправят ".
" Първо клетките се мъчат доста точно да поправят ДНК и в случай че не съумеят, тогава се включва спешен механизъм който е бърз, който ще избави клетката, само че на цената на това, че се натрупват нови разновидности ", разяснява доцент Стойнев.
Учените, откриват също, че някои от новите онколекарства могат да забавят прецизния ремонт на клетката.
" Нормалните кафези могат да спрат и да изчакат до момента в който се поправи до момента в който раковите кафези в множеството случаи не могат да спрат, този механизъм също им е развален и умират ", добавя ученият.
Следващите стадии от работата им ще бъдат ориентирани към увеличаване на противораковата интензивност на онкомедикаментите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ