Откриха второ древно пристанище на Созопол
Български учени откриха второто антично пристанище на Созопол. Находката е в границите на първата подводна експедиция на Националния исторически музей в акваторията на полуостров Хрисосотира, който потвърждава първичните подозрения на археолозите.
В дълбините край сегашен Черноморец, в залива край полуостров Хрисосотира се организира подводна археологическа експедиция на Националния исторически музей под управлението на проф. доктор Иван Христов. Пристанищната зона на късноантичната цитадела „ Хрисосотира “ е проучвана 10 години, написа Нова тв.
„ Може би сме попаднали на второто созополско аполонийско пристанище. Истината е, че тази догадка се поддържа от писмените извори, колкото и да са лимитирани и фрагментарни те “, уточни той.
Проф. Христов показва, че за пристанището става дума в отчасти непокътнатия неизвестен византийски ръкопис от 6 век, където се споделя, че някогашната Аполония Понтика/Магна, има две огромни пристанища. За друга пристанищна зона през 18 век приказва и граф Толстой. Сигурно е, че тук в древността тук е кипяла богата комерсиална активност по море,
хиляди кораби са минавали Босфора и са дебаркирали по българските крайбрежия.
„ Дори и в средата на 6 век император Юстиниан Велики основава една административна единица - Фестура Езерциатитус, чийто основен град е Одесос. Значи по крайбрежието би трябвало да има опорни точки и гарнизони, които да одобряват доставките на хранителни артикули и освен въобще и вино и така нататък, които да зареждат византийските гарнизони по Дунава и по крайбрежието “, съобщи проф. Христов.
Със профилирана техника на място вземат участие и Центърът по подводна археология в Созопол, като работата под вода се оказва доста по-трудна в мрачните дълбини покрити с морска трева.
Сред обходените десетки декари на дъното най-сетне намират голям брой амфори доказателство за пристанището.
„ Те са от вида късноатнични амфори от 5-7 век, които не са локално произвеждане. Те са пристигнали през проливите на Черно море до нас. Свързани са с превозването на зехтин, вино и други хранителни артикули. Нещо обикновено, от което се нуждаят хората на сушата, живеещи на този полуостров “, добави професорът.
По българското крайбрежие към момента има десетки корабокруширали кораби, които не престават да притеглят иманяри и които към момента не са проучени от археолозите. Много от гмуркачите разполагат със профилирана техника могат да влизат на по-големи дълбочини.
„ Да има! И то колкото може да е от чисто любознание или целеустремено, мъчно може да бъде лимитирано, тъй като сега има минимум 20 водолазни школи, най-малко аз знам толкоз, и всяка година против такса от 500 може би към този момент са станали 1000 лв. образоват начинаещи водолази. Те след това имат смелостта да се гмурнат на плиткото до 5-6 метра и да гледат освен за калкани и рапани, само че и да гледат за части от керамични съдове “, посочи той.
Сред унищожителите на артефакти с изключение на търговията на черния пазар е и поголовното тралене на рибарските кораби. А десетки корабокруширали непроучени кораби може към момента да крият скъпи благосъстояния и истории от предишното.
В дълбините край сегашен Черноморец, в залива край полуостров Хрисосотира се организира подводна археологическа експедиция на Националния исторически музей под управлението на проф. доктор Иван Христов. Пристанищната зона на късноантичната цитадела „ Хрисосотира “ е проучвана 10 години, написа Нова тв.
„ Може би сме попаднали на второто созополско аполонийско пристанище. Истината е, че тази догадка се поддържа от писмените извори, колкото и да са лимитирани и фрагментарни те “, уточни той.
Проф. Христов показва, че за пристанището става дума в отчасти непокътнатия неизвестен византийски ръкопис от 6 век, където се споделя, че някогашната Аполония Понтика/Магна, има две огромни пристанища. За друга пристанищна зона през 18 век приказва и граф Толстой. Сигурно е, че тук в древността тук е кипяла богата комерсиална активност по море,
хиляди кораби са минавали Босфора и са дебаркирали по българските крайбрежия.
„ Дори и в средата на 6 век император Юстиниан Велики основава една административна единица - Фестура Езерциатитус, чийто основен град е Одесос. Значи по крайбрежието би трябвало да има опорни точки и гарнизони, които да одобряват доставките на хранителни артикули и освен въобще и вино и така нататък, които да зареждат византийските гарнизони по Дунава и по крайбрежието “, съобщи проф. Христов.
Със профилирана техника на място вземат участие и Центърът по подводна археология в Созопол, като работата под вода се оказва доста по-трудна в мрачните дълбини покрити с морска трева.
Сред обходените десетки декари на дъното най-сетне намират голям брой амфори доказателство за пристанището.
„ Те са от вида късноатнични амфори от 5-7 век, които не са локално произвеждане. Те са пристигнали през проливите на Черно море до нас. Свързани са с превозването на зехтин, вино и други хранителни артикули. Нещо обикновено, от което се нуждаят хората на сушата, живеещи на този полуостров “, добави професорът.
По българското крайбрежие към момента има десетки корабокруширали кораби, които не престават да притеглят иманяри и които към момента не са проучени от археолозите. Много от гмуркачите разполагат със профилирана техника могат да влизат на по-големи дълбочини.
„ Да има! И то колкото може да е от чисто любознание или целеустремено, мъчно може да бъде лимитирано, тъй като сега има минимум 20 водолазни школи, най-малко аз знам толкоз, и всяка година против такса от 500 може би към този момент са станали 1000 лв. образоват начинаещи водолази. Те след това имат смелостта да се гмурнат на плиткото до 5-6 метра и да гледат освен за калкани и рапани, само че и да гледат за части от керамични съдове “, посочи той.
Сред унищожителите на артефакти с изключение на търговията на черния пазар е и поголовното тралене на рибарските кораби. А десетки корабокруширали непроучени кораби може към момента да крият скъпи благосъстояния и истории от предишното.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ