Български програмисти и ИТ специалисти са много търсени във Великобритания.

Български програмисти и ИТ експерти са доста търсени във Англия. Българите са способни и с наслада са наемани от компании в чужбина. Българските дами са по-успешни в бизнеса, тъй като са по-издръжливи. Това съобщи Мариана Хил, дълготраен преводач и създател на „ Marianna Hill " s Interpretorium “, в утринният блок на БГНЕС на британски език.

„ Българските бизнеси във Англия са относително ново нещо. Първите пораждат преди към 30 години. В браншове, които са обичайно добре развити на открито, българските компании се затрудняват с имиджа на България и качеството на артикули. По времето на комунизма България се специализира в земеделските, ИТ и питателните браншове в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Тежката промишленост, която е доста известна тогава, е доста неразвита. След измененията единствено ИТ бранша оцелява. Българските компании в този бранш са печеливши. Български програмисти и ИТ експерти са доста търсени в други страни. Във втората ми татковина Англия се търсят извънредно доста. В други браншове, като хранителната индустрия, България поддържа положителната традиция “, сподели Мариана Хил.

Според нея единственият проблем е, че фирмите не желаят да имат нищо общо с родината си, тъй като, за жалост, имиджа на България не е изключително добър. На примерно, компании за хранителни артикули в България, които продават над 40 страни, ще заобикаля всевъзможни „ следи “ от къде идва храната. Разбира се, загатва се от къде е продукта, само че фокусът не е мястото на генезис.

„ За страдание в Европейски Съюз земеделието е мощно контролирано и българските компании имат компликации с квотите, износа и рестрикциите, които Европейски Съюз постанова на всички места в съюза. Също по този начин дотациите и стратегиите, за жал, единствено способстват за корупция в България. Парите, които Брюксел дава, лимитират предприемаческите желания на всеки български фермер да създава и изнася на открито по отношение на техните благоприятни условия. Българите са тези, които за изнасяли земеделска продукция през ХХ век в Европа. Имало е доста земеделци, които са ходили на всички места в Европа да добиват и дават опит. Сега дотациите имат резултата да задвижват корупцията единствено тъй като това не са пари, които са заработени, а просто дадени. Така става доста елементарно да се лъже и подкупва за персонална полза. Това не е доста продуктивно “, съобщи тя.

Хил също по този начин разяснява и въздействието на българската диаспора в чужбина над бизнеса.

„ Българската диаспора оказва помощ с това, като демонстрира, че българите са способни. Моят опит демонстрира,че българите са с наслада наемани от компании в чужбина. Проблемът идва от това, че българите бяха пандизчии в личната си страна. Това довежда до непрекъсната мисъл, тревата постоянно е по-зелена от другата страна на оградата. Затова толкоз доста хора напущат страната, когато „ оградата “ пада. Чисто от стопански аргументи, хората напущат, с цел да заживеят по-добре. Това обаче не постоянно се случва. Сега българската диаспора се намира в миг, в който търси оправдания за личните си неприятни решения “, сподели Хил.

Тя показа мнението си по отношение на Брекзит и дали той е бил неточност.

„ Като всичко в живота, нищо в никакъв случай не е единствено отрицателно или единствено позитивно. Аз одобрих Брекзит, това е демократичният дух, повече хора желаеха вън от Европейски Съюз. Разбира се има плюсове и минуси от участието. Както показах нагоре дотациите и по какъв начин може да вредят на България. Не постоянно е прелестно. Има компликации на всички места освен в Британия. Някой хора са заблудени, други мислят, че са по-зле в този момент от преди Брекзит. Последните проучвания демонстрират, че за британците компликациите не са от Брекзит, а от Ковид. Повечето са удовлетворени от изхода от Европейски Съюз. Не мисля, че Брекзит в частност е отговорен за рецесията на острова. “

В този дух Хил изрази песимистичност за спомагателни напускания от Европейски Съюз, изключително в случай че Брюксел се постарае да покаже позитивните страни на съюза.

„ Винаги има напрежение в интернационалните връзки, това е същността на дипломацията. Все отново има народна власт обаче. Ако кажем повече унгарци желаят отвън Европейски Съюз, те са свободни да излязат, когато си изискат. Това не е неприятно, значимо е да сме реалисти, а не да атакуваме Европейски Съюз или Брекзит безсистемно. Трябва да се гледат плюсовете и минусите. Ако Брюксел покажат повече плюсове от Европейски Съюз, няма да има Брекзит в Унгария. Разбира се, когато хората са уплашени и небогати, което се случва по-често, е по-вероятно хората да изпаднат в рискови националистически настроения, ще си кажат „ Не ни трябват другите “. Това не е правилно, тъй като с помощта на Европейски Съюз в страните членки 70 години царува невиждан мир “, акцентира тя.

Тя е не счита, че ИИ ще размени потребността от професионални преводачи и допуска, че технологията е към този момент в зенита си.

„ Никой не е незаместим, гробището е цялостно с незаменими хора. Шегата настрани, ИИ е положително нещо и не може да се опровергае, че това е бъдещето. Сега има напрежение сред неестествен и натурален разсъдък. Има петиция да се спре развиването на ИИ. С него може да се размени до избран аспект районните преводи и към този момент е направено. С това обаче се появява нова специалност пост-редактор, който да редактира, какво е направила машината. Европейски Съюз е направил и платил доста пари за преводачески програмен продукт, който е наличен до всички езици в Европейски Съюз. Идеята му е машина да превежда текстове за администрацията. Проблема е, че не е добър. Любопитно ми е по какъв начин ще се развият био-компютрите. Според мен ИИ си е достигнал лимита. Преводачите, които се бяха тормозили, че машините ще ги заменят, в този момент могат да са пост-редактори. Нови специалности са основани. Оптимист съм, ръчният превод беше първото отпътувало си нещо с ИИ. Сега се създават био-компютрите и имат огромен прогрес, очаквам с неспокойствие да видя техните качества. Това повдига въпрос към разработчиците към моралността на това начинание. Човешкият разум не е единствено математика, има нравственос и морал. “

Хил показа и за какво вижда нежният пол, като по-успешен в бизнеса.

„ Без да се пробвам да избегна сексизъм. Жените са по-успешни, тъй като им е по-трудно. Нужна е повече работа, тъй като те се одобряват за „ по-красивата “ част от света, което не е правилно. Трябва да се борим с концепцията „ о, тя е нежна и има потребност от отбрана “. Навсякъде по света в фамилните връзки, дамата се трансформира в издържащия фамилията. Ние дамите, „ костваме по-малко “ и майките работят, тъй като е по-удобно на работодателя да заплаща по-малко, по този начин доста мъже гледат децата. В края на краищата полът няма значение, потвърдено е. Интелектът и уменията са от голяма важност. Българските дами в бизнеса са по-успешни, тъй като те са по-издръжливи и търпеливи. В бизнес връзките е доста значимо да се изтъкнете, когато би трябвало. Жените имат добър нюх за това “, приключи тя. /БГНЕС