Български принос в кампанията срещу Тръмп. Стажантът“ заслужава да бъде

Български принос в акцията против Тръмп. „ Стажантът “ заслужава да бъде забелязан. В неделя, както всеки различен ден, салонът на мултиплекса на Apple с 10 киносалона беше празен. Предишното кино банкрутира по време на коронавирус, след което от Apple са решили да влагат в киносалони.

И те евентуално ще банкрутират, тъй като феновете са пред компютрите и мониторите.

По някаква причина кредитната ми карта не минаваше и до момента в който разпитвах касиера от кое място да изтегля кеш, с цел да си купя билет, той сподели, че с цел да не закъснея за прожекцията, киното ме черпи.

Представете си гигантско предверие, каквото в България няма, от двете страни редица пусти монитори на касите и един касиер. Освен нормалните пуканки отляво има съществено меню с всевъзможни неща. Сърдечно благодарих и споделих, че ще се опитам да си купя нещо за ястие.

Самотното момче зад хранителния щанд общително ме попита какво искам и аз му обясних, че преди да поставя да се готви каквото и да било, би трябвало да проверим дали картата ми ще мине. Мина. Поисках си пилешки крилца. Той ми даде избор дали да са 3 или 5. Поръчах 3. Подаде ми дребна чаша за кола.

Учудено го погледнах и той сподели, че това е детското меню.

След което през 2 минути ме уведомяваше за напредъка на готвенето на крилцата. Нямаше по какъв начин да не го похваля, че в това кино са извънредно благи. Той благодари и сподели, че в Манхатън не са по този начин. Не знам какви са в Манхатън, само че в България сигурно не са по този начин.

Има и общителни и възпитани младежи в обслужването, само че доминират вглъбените в себе си, незаинтересувани от клиентите си мрачни лица, които участват единствено физически на работното си място. Похвалиш ли ги, цъфват, само че с цел да ги похвалиш, както похвалих чиновниците на това кино, би трябвало да има причина.

Услугата би трябвало да е осъществена съвършено. Никой не е безстопанствен родител от момента, в който изоставен дома си. Както и да е.

Нещата в Родината са много изостанали, само че в пъти по-добри отпреди 20–30 години.

Добрата вест за България е към този момент твърдо съумялата Мария Бакалова. Тя чудодейно се измъкна от токсичната българска среда, което я избави от живот в киселеене за клетата й орис на актриса. Колко пък да е клета, откакто прочетохме какви пари вършат много български артисти от противозаконното си съдружничество с страната през театрите.

Оказахме се наивници в непрекъснатото си жалене за ниските приходи на артистите.

Същевременно е отлично, че вършат положителни пари от всеобщо глупавите си постановки. Демокрацията не ни задължава да ги гледаме – и не ги гледаме. Гледаме единствено първокласен спектакъл, подложен в качествени театри, където има екипи, решаващи коя пиеса да се сложи, градейки сериозен репертоар. Нито за секунда не завиждаме за облагите им, тъй като е прелестно и артистите да живеят добре, а не да мизерстват, както беше дълги години.

Но системата на дотациите от страната очевидно дава опция за закононарушения като тези в Русенския и Смолянския спектакъл, които ни удивиха и шокираха с крупните суми на корист, надлежно се постанова тази система да бъде изменена.

Да се върнем на Мария Бакалова, която е една много по-нежна Ивана от същинската Ивана Тръмп.

Трудно може да се изясни на тези, които не са живели през 80-те и 90-те, какво беше Ивана Тръмп за Америка. Кичозна кокона от Източна Европа, която имаше задоволително огромно самочувствие, както Мелания, да не се пробва да прикрива мощния си акцент. Тя беше неповторима и постоянно иронизирана фигура поради огромните си прически, бижута и лъскави тоалети.

Бизнес геният й печелеше благосклонностите на американците, тъй като Ивана беше знак на постигнатата американска фантазия. Съпругът й обаче е различен случай. Той е „ принц “, както го назовава неговият наставник Рой Кон, изигран ослепително от Джереми Стронг в „ Стажантът “.

Истинската Ивана излъчваше доста повече властност от Ивана на Мария Бакалова, само че пък акцентът и органичността на Бакалова компенсират разминаването с действителния облик. Любовта на Доналд Тръмп и Ивана беше не по-малко именита от метода, по който той я изостави поради сладникавата красавица Марла Мейпълс, която незнайно за какво е пощадена да не участва във кино лентата с името си.

„ Стажантът “ не е нищо извънредно.

Много добре изработен филм и историята на възхода на Тръмп, която не е загадка за никого. Наследник на безсъвестен татко, натрупал положението си, дискриминирайки черните хора в Ню Йорк и възползвайки се от държавни дотации за градежа на блокове за обществено слаби.

Младият Доналд във кино лентата е даже приветлив с наивното си предпочитание да основава велики неща за града си. Интересният облик е този на гей юриста Рой Кон, който вижда в Доналд големи благоприятни условия и се трансформира в негов наставник.

Постиженията на Тръмп нормално приключват с фалит, а Рой Кон приключва живота си отчаян от ученика си, който го изоставя в най-тежък миг, цинично дистанцирайки се от него, тъй като „ той се е учил от най-хубавия “. Това е тъкмо по този начин. Кон наподобява като трагична фигура, само че не е, тъй като в действителност най-големият му триумф е триумфът на усвоилия от него всички мръсни трикове Тръмп.

В този филм няма да видите невиждано страшилище.

Неморалността на Тръмп е очебийна, само че тя не е вест. Той е обществена персона от десетки години, чиято биография не изненадва никого с нищо. Някога даже беше приветлив като деятелен демократ със страховит усет за шоу бизнес. Има безчет хора като него в средите на международния хайлайф. От кино лентата обаче има един-единствен явен извод – подобен човек не би трябвало да е президент на която и да било страна.

Това, че Америка се докара до такава степен, че Тръмп да се саморекламира като протест против статуквото, наподобява на процесите и в България, и по света. Бунтът против статуквото беше конфискуван от умни и безскрупулни хора със мощен бизнес усет. Бизнесът и политиката са две разнообразни неща.

Политиката е обвързване да се грижиш за богатството на хората, които те избират.

Бизнесът не дължи нищо никому, той е самичък за себе си. Два несъвместими свята, които неизбежно са подвластни един от различен и в които в последно време бизнесът има все по-голям превес, което не е добре за хората.

От Тръмп се отхвърлиха 40 от неговите помощници, както и доста от най-приближените до фамилията му като Стефани Гришам, прессекретарката на Мелания Тръмп. В неотдавна излязлата автобиография на Мелания тя отхвърля да е знаела какво се случва на 6 януари в Капитолия. Стефани Гришам разгласява писмото, с което я уведомява за протеста и я подканва да реагира против него.

Още на идващия ден Гришам подава оставка, ставайки един от най-яростните критици на 45-ия президент. Наскоро тя изнесе тирада против Тръмп на Демократическата национална спогодба. Никога, против никой различен президент не са се обръщали по този начин ясно и изрично толкоз доста хора от екипа му.

Интересна е ролята на Мария Бакалова в този политически развой.

Нейният принос в разобличаването на Руди Джулиани беше основен. Тя сигурно не е имала концепция за мащаба на приноса си, нито за цялостната картина към Джулиани, колкото и да са я подготвяли за ролята й на Тутар.

Впечатляващи са смелостта й да се втурне в това холивудско премеждие, което е по-скоро рискован дух, в сравнение с тактика, както и очебийният й гений да се продава добре. Не влагам в това нищо негативно, в противен случай. Бакалова е необятно скроен, търсещ човек, подготвен да се изправя против провокации.

Интересно е, че тя играе Ивана Тръмп и сигурно не е инцидентно, че тъкмо тя е още веднъж забъркана в мощно политически филм. Разбира се, че Бакалова е просто актриса, която е поласкана от предлагането да се яви на кастинг за тази роля, въпреки и кастинг въобще да не е необходим. От маркетингова позиция няма по-подходяща актриса не в Америка, а в света за ролята на Ивана.

Така политическият актьорски план „ Мария Бакалова “ против Доналд Тръмп има продължение.

Затова и тя вечно ще остане фаворитка на Холивуд, който в никакъв случай няма да не помни нейния косвен, само че в действителност напълно пряк принос в предизборните акции против Доналд Тръмп.

Извън това тя е чудесна актриса с особено лъчение, в чиито очи има горест и човечност, каквато и роля да играе. Органичността й може да не се прави оценка от дребните местни престижи, и какво от това? Радващо е, че има една актриса, поради която името на България постоянно ще бъде обвързвано със международното кино.

Автор: Милена Фучеджиева, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews