Бг екипаж спаси 34 души от горящ кораб в Индийския океан
Български капитан и екипажът му рискуват всичко, с цел да спасят 34 души от пламнал транспортен съд посред Индийския океан. Капитан Тодор Тодоров и екипажът му потеглят без съмнение към пламъците, макар риска да се изправят пред пирати или трафиканти, споделя Народоосвободителна въстаническа армия.
26 февруари, малко преди обяд, в Индийския океан на стотици благи от сушата. Капитан Тодоров получава известие, че на 20 благи от тях индонезийски транспортен съд гори.
" В придвижване уведомих компанията. Не е имало за момент съмнение, тъй като спасяването на човешки животи е от първокачествен приоритет. Когато приближихме задоволително близо, имахме доста подозрения какъв е този транспортен съд? Защото може да е танкер. Не е изключено да са и контрабандисти с оръжия, пирати. Всичко е допустимо ", споделя Тодоров.
Когато доближили кораба, чули крясъци за помощ. На борда имало няколко фамилии небогати риболовци, които ловили риба към Шри Ланка.
" Екипажът се беше събрал като последно леговище на носа на кораба. Отчаяно махаха с ръце. Подходихме професионално, доста деликатно, започнахме да гасим кораба. Нямахме време за избавителна лодка. Прецених, че най-бързо, най-безоасно ще стане с мое лично маневриране. Трябваше да доклада и посоката напразно, тъй че огънят да не идва към нас. Всички, обезверени, бяха образували верига и се опитваха да гасят с кофи, което е безусловно невероятно ", споделя още капитанът.
Първоначалният сигнал за помощ стигнал до различен транспортен съд, само че екипажът ги подминал и предал известието към българските моряци.
" Недоумявам по какъв начин е допустимо да се случи. Най-важното, като си в морето, е да спасяваш човешки животи. Оттам се стартира всичко. Да се върнем живи и здрави. Това е най-важното. При самата интервенция би трябвало да благодарим на бога, че времето беше положително. Атмосферните условия бяха отлични, което в този случай е колкото добре, толкоз и зле, в този регион човек мъчно може оцелее във водата задоволително дълго време, тъй като има рискови морски животни ", обясни старши асистент Мирослав Пейчев.
" Когато започнахме да ги прехвърляме на нашия транспортен съд, видях по какъв начин бяла акула по какъв начин минава под нашия транспортен съд. Много ме беше боязън, тъй като някои от хората към този момент бяха скочили и плуваха във водата. Ние в този момент си се смеем и си приказваме, само че тогава нямаше нищо смешно, доста бях уплашена ", споделя готвачът на кораба Марджанкул Джумахметова.
В миг на суматоха риболовците не запомнили за хищниците и скочили в 36-градусовата вода.
" Започнаха да мъкнат към нас въже за плуване. И тогава с нашия транспортен съд се доближихме рисково покрай тях, което е рисково и за нас. Не знаем кое гори и по какъв начин гори на техния транспортен съд. Бяха отделени в единия завършек на палубата, с цел да ги преброим дали всички на борда. По думите на техния капитан са били 34 души на борда на горящия транспортен съд. А ние преброихме 34 индивида на нашия транспортен съд - тогава всичко се успокои ", споделя още Пейчев.
След към 3 часа битка с огъня и времето, риболовците се качили на борда при българските моряци. И по този начин всички дружно траяли плаването към нос Добра вяра до момента в който не се разделили по пътя си.
" Естествено, че имаше риск за нас и трябваше да внимаваме. Имаше риск и за тях. Всяко придвижване,в такива моменти ти би трябвало доста да се фокусираш. Някои от тях са били със фамилиите си там. Настанихме ги незабавно, незабавно медицински обзор, направихме списък на имената да успокоим околните им, че са живи и здрави ", спомня си капитан Тодоров.
Един кадър запечатва тяхната признателност. Капитанът на рибарския транспортен съд целува ръката на Тодоров.
Но капитанът не желае да бъде героя в тази история с прекрасен край. " Това не е някакъв подвиг. Аз познавам най-малко 20 мои сътрудници във Варна, които биха създали същото и то по същия добър метод, тъй като ние сме подготвени за такива събития ", безапелационен е Тодоров.
Той приканва да имаме вяра в положителното, да се поддържаме и в никакъв случай да не забравяме - човек не е самичък за себе си. Той зависи от други хора. Винаги.
26 февруари, малко преди обяд, в Индийския океан на стотици благи от сушата. Капитан Тодоров получава известие, че на 20 благи от тях индонезийски транспортен съд гори.
" В придвижване уведомих компанията. Не е имало за момент съмнение, тъй като спасяването на човешки животи е от първокачествен приоритет. Когато приближихме задоволително близо, имахме доста подозрения какъв е този транспортен съд? Защото може да е танкер. Не е изключено да са и контрабандисти с оръжия, пирати. Всичко е допустимо ", споделя Тодоров.
Когато доближили кораба, чули крясъци за помощ. На борда имало няколко фамилии небогати риболовци, които ловили риба към Шри Ланка.
" Екипажът се беше събрал като последно леговище на носа на кораба. Отчаяно махаха с ръце. Подходихме професионално, доста деликатно, започнахме да гасим кораба. Нямахме време за избавителна лодка. Прецених, че най-бързо, най-безоасно ще стане с мое лично маневриране. Трябваше да доклада и посоката напразно, тъй че огънят да не идва към нас. Всички, обезверени, бяха образували верига и се опитваха да гасят с кофи, което е безусловно невероятно ", споделя още капитанът.
Първоначалният сигнал за помощ стигнал до различен транспортен съд, само че екипажът ги подминал и предал известието към българските моряци.
" Недоумявам по какъв начин е допустимо да се случи. Най-важното, като си в морето, е да спасяваш човешки животи. Оттам се стартира всичко. Да се върнем живи и здрави. Това е най-важното. При самата интервенция би трябвало да благодарим на бога, че времето беше положително. Атмосферните условия бяха отлични, което в този случай е колкото добре, толкоз и зле, в този регион човек мъчно може оцелее във водата задоволително дълго време, тъй като има рискови морски животни ", обясни старши асистент Мирослав Пейчев.
" Когато започнахме да ги прехвърляме на нашия транспортен съд, видях по какъв начин бяла акула по какъв начин минава под нашия транспортен съд. Много ме беше боязън, тъй като някои от хората към този момент бяха скочили и плуваха във водата. Ние в този момент си се смеем и си приказваме, само че тогава нямаше нищо смешно, доста бях уплашена ", споделя готвачът на кораба Марджанкул Джумахметова.
В миг на суматоха риболовците не запомнили за хищниците и скочили в 36-градусовата вода.
" Започнаха да мъкнат към нас въже за плуване. И тогава с нашия транспортен съд се доближихме рисково покрай тях, което е рисково и за нас. Не знаем кое гори и по какъв начин гори на техния транспортен съд. Бяха отделени в единия завършек на палубата, с цел да ги преброим дали всички на борда. По думите на техния капитан са били 34 души на борда на горящия транспортен съд. А ние преброихме 34 индивида на нашия транспортен съд - тогава всичко се успокои ", споделя още Пейчев.
След към 3 часа битка с огъня и времето, риболовците се качили на борда при българските моряци. И по този начин всички дружно траяли плаването към нос Добра вяра до момента в който не се разделили по пътя си.
" Естествено, че имаше риск за нас и трябваше да внимаваме. Имаше риск и за тях. Всяко придвижване,в такива моменти ти би трябвало доста да се фокусираш. Някои от тях са били със фамилиите си там. Настанихме ги незабавно, незабавно медицински обзор, направихме списък на имената да успокоим околните им, че са живи и здрави ", спомня си капитан Тодоров.
Един кадър запечатва тяхната признателност. Капитанът на рибарския транспортен съд целува ръката на Тодоров.
Но капитанът не желае да бъде героя в тази история с прекрасен край. " Това не е някакъв подвиг. Аз познавам най-малко 20 мои сътрудници във Варна, които биха създали същото и то по същия добър метод, тъй като ние сме подготвени за такива събития ", безапелационен е Тодоров.
Той приканва да имаме вяра в положителното, да се поддържаме и в никакъв случай да не забравяме - човек не е самичък за себе си. Той зависи от други хора. Винаги.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ