Български жестов език, който идва от самите глухи хора съществува

Български жестов език, който идва от самите глухи хора съществува и той не е по никакъв начин първичен и обикновен, както се мислеше и твърдеше. Освен това има диалектни форми в другите райони в страната. Това потвърди първото по рода си научно проучване,   възложено от Министерството на образованието на „ Глухи без граници ”. Проведено е в София, Пловдив, Плевен, Търговище, Лом, Бургас и Благоевград. В работата бяха включени близо 300 души, като 136 от тях бяха изпълнители-информатори. Те ни даваха данни за жестовете и обособените думи, оповестиха от фондацията.

Възрастните глухи хора, които бяха изпълнители-информатори, при снимането ни демонстрираха, че българският жестов език е същински и съществува.През годините е имало опити той да бъде преместен, само че те са си го запазили и си споделят с него. Спазихме рекомендацията на професорския екип и в речника въведохме първи и втори вид, с цел да уважим непокътнатите и употребявани жестове.

Със основания Речник на българския жестов език, в който са включени 5840  жестови знаци, най-сетне ще имаме онази независимост на достъп до информация; ще може да се стартира образованието на колкото се може повече преводачи, които да са в интерес на глухите. Децата посредством него също ще могат да получат качествено обучение и да обогатят речниковия си ресурс, считат от фондацията.

Успоредно с лексиката бе направено и научно изложение на граматиката на българския жестов език – по него работиха професорите лингвисти от Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”: Ръководител на научния колектив - проф. Йовка Тишева, проф. Гергана Дачева, проф. Красимира Алексиева, проф. Владимир Жобов, проф. Юлияна Стоянова; а също и проф. Цанка Попзлатева. Съвместно с тях като глухи специалисти работиха Валя Христова и Петя Керчева.  Неоценима помощ оказа и лекар Бояна Алексов, старши специалист и координатор, за което сме й признателни. С близо едногодишния си труд те потвърдиха, че българският жестов език е достигнал ниво на пълноценна езикова система и се различава от устната тирада в лексиката и метода на изграждане на изреченията. Бяха структурирани три значими за осъществяването и смисъла на жестовете категории – артикулация, настройка на ръката при обособените жестове и вид на изпълняваното придвижване. Бяха открити и доказани разлики при потребление на жестовите знаци за синоними, омоними и антоними. Най-после беше направено нещо, което го има от дълго време в света – в тази книга професорите потвърдиха, че глухите хора приказват на език, за който се твърдеше, че е аграматичен. Това, както беше изяснено научно, е по този начин наречената „ глуха граматика ”, в която няма предлози и съюзи като „ от ”, „ на ”, „ във ”, „ със ” и т. н. Граматиката демонстрира, че глухите хора имат особена независимост и комфорт да поддържат връзка, без езикът им да има нещо общо с одобрените и познати граматически правила на вербалния език.

Председателят на сдружението  Митко Якимов показа, че се надява на конституционното признание на българския жестов език за формален език на републиката.  

Вярваме също, че узаконяването на българския жестов език в най-скоро време ще стане неоспорим факт – с цел да могат в действителност глухите хора да се почувстват равноправни жители на Република България,

Ако бъде легализиран, ще стане предмет в учебно заведение

Според заместител учебен министър Деница Сачева българският жестов език може да бъде приет като независим. България е измежду дребното страни, провели изследване с такава цел. То ще разреши да се вкарат законови разпореждания за равностойното използване на жестовия език в образованието и в други области на публичния живот.В момента жестовите знаци се употребяват като помощно средство и средство за връзка при образованието на децата и учениците с повреден слух в детските градини и учебните заведения. Изследването е основа и за основаване на методически принадлежности, които да оказват помощ в връзката и взаимното образование на глухите и чуващите деца и възпитаници в цялата страна. Ако жестовият език бъде легализиран, ще можем да го въведем като специфичен образователен предмет в специфичните учебни заведения и като избираем в останалите. ”

Предстои създаването на методики за използването на този език, а също и образование на учители и възпитаници, да се вкара като избираем предмет в общообразователното учебно заведение, по този начин, че да може да се реализира връзката сред чуващите и глухите хора от една страна и от друга – да се развива този език. Предстои също и образование на чиновниците, работещи в другите администрации, с цел да бъдат посрещнати потребностите на глухите хора. ”