Български учени откриха на Антарктида растения от древния суперконтинент Гондвана
Български екип от геолози откри на Антарктида вкаменелости на растения от " младостта " на нашата планета - доказателство, че белият континент в миналото е бил зелен.
Успешно приключи и високо софтуерният българо-португалски план " Антарктика роботикс академи ", чиято цел е стотици деца да опознаят ледения континент без да напущат България, оповестиха от Българския антарктически институт.
Една от поставените задания пред антарктическата ни експедиция беше детайлно изследване на скалите на нос Хана. Той се намира на 12.5 км по права линия от полуостров Хърд, където е ситуирана Българската антарктическа база " Св. Климент Охридски ".
Тъй като най-бързият достъп до носа е по вода, благодарение на командира въз основата инж. Йордан Йорданов, геолозите доближиха носа с моторна лодка " Зодиак ", след което направиха бивачен лагер на брега.
В геоложкия екип вземат участие доктор Камен Бонев, доктор Стефан Велев и гл. ас. доктор Дочо Дочев.
Скалните последователности на нос Хана главно се състоят от разнообразни видове вулканични скали, силове и редки седиментни скали.
Досегашните изследвания на региона, направени от английски и чилийски откриватели, са спорадични и надалеч не толкоз детайлни.
Българските геолози изследваха в най-северната част на носа свободната от сняг и лед територия. Там те откриха голям брой растителни фосили и тънки въгленосни пластове.
Намерените вкаменелости от растения са на възраст към 86 милиона години - от късната креда. Те са се съхранили в зелени тънкослоести пясъчници с фина и среднозърнеста конструкция.
Става дума най-вече за остатъци на голосеменните растения, които са били преобладаващи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда. Едва в идващите столетия те са претърпели подем, с цел да бъдат през днешния ден преобладаващи в растителния свят на планетата.
Единствените до момента разказани вкаменелости на листа са открити от чилийски геолози през 2007 година
Находката на българските учени обаче е фосилна сбирка от ново равнище, каквато се разказва за първи път. Освен това за първи път са открити въглефицирани остатъци от растения на нос Хана, прецизират антарктиците.
Събраната нова фосилна сбирка ще бъде изследвана в Музея по палеонтология и исторична геология към ГГФ на СУ " Св. Климент Охридски ". Чрез нея учените са надяват да хвърлят светлина върху образа на античния суперконтинент Гондвана, част от който е била днешната Антарктида. Там, където през днешния ден е ледената завивка, в миналото е имало вечнозелена растителност, от която през днешния ден намираме единствено остатъци, запечатани в скалния летопис, споделят антарктиците.
Успешно беше изпълнена и друга задача ва 26-ата ни антарктическа експедиция - приключи високотехнологичният българо-португалски план " Антарктика роботикс академи ". Неговата цел е стотици деца да опознаят ледения континент без да напущат България.
Проектът стартира на 28 януари, когато двама от неговите основатели - Людмила Филипова от Физическия факултет на Софийския университет и португалският академик проф. Нуно Пирейра от университета в Бежа, поеха към Антарктида дружно с последната за сезона група от експедицията. Той е уникален в международен мащаб и се осъществя на територията на антарктическата ни база с поддръжката на Българския антарктически институт.
Осемте робота и три Arduino платки със датчици завършиха сполучливо своята изследователска задача. Сензорите на машините мерят температура, налягане, мокрота, слънчева радиация, височина и локационни данни.
Екипът снима 3D документален филм, който ще придвижва феновете непосредствено на ледения континент посредством очила за виртуална действителност.
Целта на " Антарктика роботикс академи " и на партньорската компания " Роботика " е да се подкрепи образованието на учители от български учебни заведения, тъй че стотици деца да имат опция да реализират физични измервания и образование на Антарктида, без да напущат границите на родината.
В средата на март, когато учените се завърнат от експедицията, цялата инсталация ще бъде дарена на три пилотно определени български учебни заведения: " Св. Георги ", 1-во СУ " Пенчо Славейков " и 49-о ОУ " Бенито Хуарес ", както и на 2 португалски учебни заведения. Идеята на уредниците е броят на учебните заведения да нараства с всяка последваща година. /news.bg
Успешно приключи и високо софтуерният българо-португалски план " Антарктика роботикс академи ", чиято цел е стотици деца да опознаят ледения континент без да напущат България, оповестиха от Българския антарктически институт.
Една от поставените задания пред антарктическата ни експедиция беше детайлно изследване на скалите на нос Хана. Той се намира на 12.5 км по права линия от полуостров Хърд, където е ситуирана Българската антарктическа база " Св. Климент Охридски ".
Тъй като най-бързият достъп до носа е по вода, благодарение на командира въз основата инж. Йордан Йорданов, геолозите доближиха носа с моторна лодка " Зодиак ", след което направиха бивачен лагер на брега.
В геоложкия екип вземат участие доктор Камен Бонев, доктор Стефан Велев и гл. ас. доктор Дочо Дочев.
Скалните последователности на нос Хана главно се състоят от разнообразни видове вулканични скали, силове и редки седиментни скали.
Досегашните изследвания на региона, направени от английски и чилийски откриватели, са спорадични и надалеч не толкоз детайлни.
Българските геолози изследваха в най-северната част на носа свободната от сняг и лед територия. Там те откриха голям брой растителни фосили и тънки въгленосни пластове.
Намерените вкаменелости от растения са на възраст към 86 милиона години - от късната креда. Те са се съхранили в зелени тънкослоести пясъчници с фина и среднозърнеста конструкция.
Става дума най-вече за остатъци на голосеменните растения, които са били преобладаващи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда. Едва в идващите столетия те са претърпели подем, с цел да бъдат през днешния ден преобладаващи в растителния свят на планетата.
Единствените до момента разказани вкаменелости на листа са открити от чилийски геолози през 2007 година
Находката на българските учени обаче е фосилна сбирка от ново равнище, каквато се разказва за първи път. Освен това за първи път са открити въглефицирани остатъци от растения на нос Хана, прецизират антарктиците.
Събраната нова фосилна сбирка ще бъде изследвана в Музея по палеонтология и исторична геология към ГГФ на СУ " Св. Климент Охридски ". Чрез нея учените са надяват да хвърлят светлина върху образа на античния суперконтинент Гондвана, част от който е била днешната Антарктида. Там, където през днешния ден е ледената завивка, в миналото е имало вечнозелена растителност, от която през днешния ден намираме единствено остатъци, запечатани в скалния летопис, споделят антарктиците.
Успешно беше изпълнена и друга задача ва 26-ата ни антарктическа експедиция - приключи високотехнологичният българо-португалски план " Антарктика роботикс академи ". Неговата цел е стотици деца да опознаят ледения континент без да напущат България.
Проектът стартира на 28 януари, когато двама от неговите основатели - Людмила Филипова от Физическия факултет на Софийския университет и португалският академик проф. Нуно Пирейра от университета в Бежа, поеха към Антарктида дружно с последната за сезона група от експедицията. Той е уникален в международен мащаб и се осъществя на територията на антарктическата ни база с поддръжката на Българския антарктически институт.
Осемте робота и три Arduino платки със датчици завършиха сполучливо своята изследователска задача. Сензорите на машините мерят температура, налягане, мокрота, слънчева радиация, височина и локационни данни.
Екипът снима 3D документален филм, който ще придвижва феновете непосредствено на ледения континент посредством очила за виртуална действителност.
Целта на " Антарктика роботикс академи " и на партньорската компания " Роботика " е да се подкрепи образованието на учители от български учебни заведения, тъй че стотици деца да имат опция да реализират физични измервания и образование на Антарктида, без да напущат границите на родината.
В средата на март, когато учените се завърнат от експедицията, цялата инсталация ще бъде дарена на три пилотно определени български учебни заведения: " Св. Георги ", 1-во СУ " Пенчо Славейков " и 49-о ОУ " Бенито Хуарес ", както и на 2 португалски учебни заведения. Идеята на уредниците е броят на учебните заведения да нараства с всяка последваща година. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ