Български астрономи постигнаха значим научен пробив, след като откриха нова

Български астрономи реализираха важен теоретичен пробив, откакто откриха нова екзопланета от вид " свръхземя " към звездата GJ 1137 , оповестиха от катедра " Астрономия " към Физическия факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Откритието е резултат от проучване с водещ български принос и е признато за издание в влиятелното списание Astronomy & Astrophysics.

Новата планета, обозначена като GJ 1137c, се намира на към 91 светлинни години от Земята и обикаля към звезда, известна още като " Макондо " - отпратка към романа " Сто години самотност " на Габриел Гарсия Маркес. Звездата е по-малка и по-хладна от Слънцето и се намира в съзвездието Помпа .

Водещ създател на проучването е Деница Стоева - докторант към катедра " Астрономия " и участник в плана EXO-RESTART. По думите ѝ, дългогодишните наблюдения са разрешили на екипа да разграничат въздействието на звездната интензивност от сигналите на самите планети.

Откритата GJ 1137c е " свръхземя " - клас планети, които са по-големи от Земята, само че по-малки от Нептун и нямат аналог в нашата Слънчева система. Тя има орбитален интервал от 9,4 дни и маса над пет пъти по-голяма от земната.

Откритието е направено посредством разбор на данни, събирани в продължение на повече от десетилетие със спектрографа HARPS на Европейската южна обсерватория в Чили . Българските учени са работили с общо 140 прецизни измервания на така наречен лъчеви скорости - способ, който разрешава да се откри съществуването на планети посредством наблюдаване на " поклащането " на звездата под тяхното гравитационно въздействие.

Освен новата планета, учените са прецизирали и характерностите на към този момент известната GJ 1137b, открита през 2005 година от екипа на Кристоф Ловис. Новите данни демонстрират, че тя е към 20% по-масивна, в сравнение с се смяташе до момента.

Изследването акцентира и значима научна специфичност - дългопериодичната магнитна интензивност не е присъща единствено за Слънцето, а се следи и при други звезди . Това значи, че при търсенето на екзопланети е нужен деликатен разбор, с цел да не бъдат звездни процеси неправилно интерпретирани като съществуване на планети.

Проучването е част от плана EXO-RESTART, управителен от доктор Трифон Трифонов и финансиран от Фонд " Научни проучвания " по програмата ВИХРЕН. То е образец за мощно българско присъединяване в една от най-динамично разрастващите се области на актуалната астрономия - търсенето на светове отвън Слънчевата система.