Българинът доплаща най-много за здраве в ЕС, на първите места сме по смъртност
Българската здравна система не е ефикасна в намаляването на предотвратимата смъртност, да вземем за пример сърдечно-съдови болести, и по отношение на възходяща смъртност от рак, диабет и незаразни заболявания. България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови болести в Европейски Съюз и доста дребен брой на претърпелите ракови болести. В същото време българинът доплаща най-вече за здраве в Европейски Съюз.
Това сочи отчет за опазването на здравето, който беше показан през днешния ден в Европейската комисия. Той е формиран основно по формалните национални статистически данни, предоставени на Евростат и Организацията за икономическо съдействие и развиване.
България е на второ място по ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз. Очакваната дълготрайност на живота у нас е 74,7 години при междинна за Европейски Съюз 80,6 години. След България е единствено Литва с предстояща дълготрайност на живота 74,6 години. По този индикатор преди всичко е Испания с предстояща междинна дълготрайност на живота 83 години. Освен това подобренията от 2000 година насам в продължителността на живота, която е повишена с 3,1 години, не са толкоз бързи, колкото в множеството други страни.
Най-често срещата причина за гибел при българите - над 80% от случаите, са сърдечносъдовите и онкологичните болести. Детската смъртност у нас е с над 80 на 100 по-висока от междинната за Европа.
Според отчета минимум 40% от общата тежест на болесттите в България може да се отдаде на поведенчески
рискови фактори, сред които пушене, консумация на алкохол, хранителен режим и ниска физическа интензивност.
Според изследванията България е преди всичко в Европейски Съюз по пушачи - с съвсем 7% над междинното за Европейски Съюз. Най-малко 28% от възрастното население у нас пуши. При младежите България е отново на челно място по брой на пушачи - 21% от младежите на 15 години пушат (на второ място след Хърватия) и 30% от 15-годишните девойки (на първо място в ЕС).
На първите места в Европейски Съюз сме още по приложимост на алкохол от 15-годишните, както и по наднормено тегло и затлъстяване при младежите и ниска физическа интензивност при възрастните.
България е една от страните с най-ниски разноски за опазване на здравето - след нас са единствено Латвия и Румъния, а на първите места са Люксембург и Германия, като в това време сме преди всичко по доплащане за здраве - 48% от всички заплащания за здраве при равнище от 15% в Европейски Съюз.
Достъпът до здравни услуги остава сложен, като към 12 на 100 от българите нямат осигуровка. По данни от 2013 година у нас 35 на 100 от ромите не са плащали здравни осигуровки.
Необходимостта да изминат разстояние, с цел да стигнат до доктор, също основава спънки пред достъпа до опазване на здравето, изключително за хората в групите с по-ниски приходи.
Отчита се дефицит на лекари в дребните обитаеми места и на медицински сестри. Специалистите в областта на опазването на здравето се местят в други страни, в търсене на по-добри благоприятни условия за развиване и по-добро възнаграждение. Необходими са политики за решение на тези проблеми, се показва в отчета.
Според отчета в България се следи висок брой на признатите в болница излишно, което е белег за едва развито доболнично опазване на здравето. Според специалистите най-малко 20 на 100 от признатите в болница у нас могат да се лекуват вкъщи. Отбелязва се, че аргументите за това са главно две - финансовите тласъци лечебните заведения да одобряват пациенти и желанието на пациентите да постъпят в болница. Според статистиката България регистрира най-големия брой случаи на болничен банкет на 1000 души население в Европейски Съюз.
Някои заразни заболявания остават опасност за здравето в България и въпреки честотата на известията за случаи на ХИВ да остава под междинната за Европейски Съюз, тя се е нараснала съвсем пет пъти от 2004 година насам, в прорез с общия спад. Смъртността от СПИН остава под междинната за Европейски Съюз. Честотата на известията за туберкулоза е два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз.
Случаите на носители на вируса на хепатит В измежду кръводарителите са 3,2 на 100 - измежду най-високите в Европа.
Това сочи отчет за опазването на здравето, който беше показан през днешния ден в Европейската комисия. Той е формиран основно по формалните национални статистически данни, предоставени на Евростат и Организацията за икономическо съдействие и развиване.
България е на второ място по ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз. Очакваната дълготрайност на живота у нас е 74,7 години при междинна за Европейски Съюз 80,6 години. След България е единствено Литва с предстояща дълготрайност на живота 74,6 години. По този индикатор преди всичко е Испания с предстояща междинна дълготрайност на живота 83 години. Освен това подобренията от 2000 година насам в продължителността на живота, която е повишена с 3,1 години, не са толкоз бързи, колкото в множеството други страни.
Най-често срещата причина за гибел при българите - над 80% от случаите, са сърдечносъдовите и онкологичните болести. Детската смъртност у нас е с над 80 на 100 по-висока от междинната за Европа.
Според отчета минимум 40% от общата тежест на болесттите в България може да се отдаде на поведенчески
рискови фактори, сред които пушене, консумация на алкохол, хранителен режим и ниска физическа интензивност.
Според изследванията България е преди всичко в Европейски Съюз по пушачи - с съвсем 7% над междинното за Европейски Съюз. Най-малко 28% от възрастното население у нас пуши. При младежите България е отново на челно място по брой на пушачи - 21% от младежите на 15 години пушат (на второ място след Хърватия) и 30% от 15-годишните девойки (на първо място в ЕС).
На първите места в Европейски Съюз сме още по приложимост на алкохол от 15-годишните, както и по наднормено тегло и затлъстяване при младежите и ниска физическа интензивност при възрастните.
България е една от страните с най-ниски разноски за опазване на здравето - след нас са единствено Латвия и Румъния, а на първите места са Люксембург и Германия, като в това време сме преди всичко по доплащане за здраве - 48% от всички заплащания за здраве при равнище от 15% в Европейски Съюз.
Достъпът до здравни услуги остава сложен, като към 12 на 100 от българите нямат осигуровка. По данни от 2013 година у нас 35 на 100 от ромите не са плащали здравни осигуровки.
Необходимостта да изминат разстояние, с цел да стигнат до доктор, също основава спънки пред достъпа до опазване на здравето, изключително за хората в групите с по-ниски приходи.
Отчита се дефицит на лекари в дребните обитаеми места и на медицински сестри. Специалистите в областта на опазването на здравето се местят в други страни, в търсене на по-добри благоприятни условия за развиване и по-добро възнаграждение. Необходими са политики за решение на тези проблеми, се показва в отчета.
Според отчета в България се следи висок брой на признатите в болница излишно, което е белег за едва развито доболнично опазване на здравето. Според специалистите най-малко 20 на 100 от признатите в болница у нас могат да се лекуват вкъщи. Отбелязва се, че аргументите за това са главно две - финансовите тласъци лечебните заведения да одобряват пациенти и желанието на пациентите да постъпят в болница. Според статистиката България регистрира най-големия брой случаи на болничен банкет на 1000 души население в Европейски Съюз.
Някои заразни заболявания остават опасност за здравето в България и въпреки честотата на известията за случаи на ХИВ да остава под междинната за Европейски Съюз, тя се е нараснала съвсем пет пъти от 2004 година насам, в прорез с общия спад. Смъртността от СПИН остава под междинната за Европейски Съюз. Честотата на известията за туберкулоза е два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз.
Случаите на носители на вируса на хепатит В измежду кръводарителите са 3,2 на 100 - измежду най-високите в Европа.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ