Здравето на българите не се подобрява при нарастващи хоспитализации и разходи
Българската здравна система е неефективна, в нея има доста несъответствия като раздута и предпочитано финансирана болнична помощ, увеличаващи се хоспитализации и липса на профилактика, огромно доплащане от страна на пациентите, което в последна сметка не води до възстановяване на здравните индикатори на популацията. Това стана ясно от изнесените данни по време на кръгла маса в Народното събрание “Здравето на българите през 21 век – трендове и провокации “.
От 1980 година насам раждаемостта пада; детската смъртност понижава непрекъснато, само че към момента е два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз (6.5 на 1000 живородени деца при 3.6 на 1000 приблизително за ЕС); общата смъртност е 15.5‰ - с пет пункта над средноевропейската , предстоящата дълготрайност на живота пораства, само че ни разделят 7 години от междинната за ЕС; предотвратимата смъртност както при мъжете, по този начин и при дамите, е към два пъти по-висока от междинната за ЕС; естественият приръст бележи все по-голям спад и България последователно губи своето население , регистрира шефът на Националния център по публично здраве и разбори доцент Христо Хинков.
“Без ограничения до 5-10 години системата на публично опазване на здравето ще изпадне в усложнение да действа “, разяснява той.
В интервала 2001 до момента разноските за опазване на здравето нарастват с над 450 % (от 882.2 млн. лева през 2001 година на над 4 милиарда лв. сега), като най-вече средства се отделят за болнична помощ и медикаменти и съвсем никакво внимание не се обръща на предварителната защита и профилактиката. Хоспитализациите за интервала 2006-2015 година се усилват и доближават 31 587 души на 100 хиляди население, до момента в който приблизително в Европейски Съюз този индикатор е непрекъснат – 17 340 души на 100 хиляди души население.
“Непрекъснато се усилват хоспитализациите. Това е значим индикатор, тъй като нарастват и частните разноски за болнична помощ за сметка на обществените. За 2015 те съвсем се изравняват, което е доста сериозен проблем “, уточни Хинков. Препоръката на СЗО е доплащането на пациентите да бъде сведено до 15%, до момента в който у нас близо половината от здравните разноски идват непосредствено от джоба на пациента.
“Цялата система е ориентирана извънредно към лечебната активност, само че процесът на интензивно лекуване не е привързан с получените резултати, липсва следене на пациента във всички стадии на лекуването, а самият лековит развой е фрагментиран “, сподели той.
“Стуктурата на умиранията по аргументи в България резервира същите пропорции както от 10-15 години като най-виок - 65.5% остава делът на заболяванията на кръвообращението и на второ място са онкологичните болести - 16.5% “, заяви той.
Страната ни към момента държи средноевропейски индикатори по брой лекари на 100 000 души население, само че има изострен дефицит на медицински сестри, което също е причина за неприятно качество на лечебния развой.
Съотношението лекари-сестри у нас е 1:1, до момента в който в Полша и Румъния то е 1:2, а в Норвегия 1:4.
Хинков разяснява, че дефицитът на сестри може да компрометира едно другояче качествено извършено лекуване, да вземем за пример по време на грижите в постоперативния интервал.
Близо 50% от лекарите и 40% от сестрите са в предпенсионна и пенсионна възраст и има огромно текучество.
Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас разяснява, че в случай че не бъдат въведени стопански ефикасни политики, дори и с нарастване на разноските, няма по какъв начин да се подсигуряват стабилно развиване и усъвършенстване на трендовете в публичното здраве.
В момента всички упования са ориентирани към новия здравен модел, който екипът на здравния министър Кирил Ананиев би трябвало да показа в края на юни – началото на юли.
От 1980 година насам раждаемостта пада; детската смъртност понижава непрекъснато, само че към момента е два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз (6.5 на 1000 живородени деца при 3.6 на 1000 приблизително за ЕС); общата смъртност е 15.5‰ - с пет пункта над средноевропейската , предстоящата дълготрайност на живота пораства, само че ни разделят 7 години от междинната за ЕС; предотвратимата смъртност както при мъжете, по този начин и при дамите, е към два пъти по-висока от междинната за ЕС; естественият приръст бележи все по-голям спад и България последователно губи своето население , регистрира шефът на Националния център по публично здраве и разбори доцент Христо Хинков.
“Без ограничения до 5-10 години системата на публично опазване на здравето ще изпадне в усложнение да действа “, разяснява той.
В интервала 2001 до момента разноските за опазване на здравето нарастват с над 450 % (от 882.2 млн. лева през 2001 година на над 4 милиарда лв. сега), като най-вече средства се отделят за болнична помощ и медикаменти и съвсем никакво внимание не се обръща на предварителната защита и профилактиката. Хоспитализациите за интервала 2006-2015 година се усилват и доближават 31 587 души на 100 хиляди население, до момента в който приблизително в Европейски Съюз този индикатор е непрекъснат – 17 340 души на 100 хиляди души население.
“Непрекъснато се усилват хоспитализациите. Това е значим индикатор, тъй като нарастват и частните разноски за болнична помощ за сметка на обществените. За 2015 те съвсем се изравняват, което е доста сериозен проблем “, уточни Хинков. Препоръката на СЗО е доплащането на пациентите да бъде сведено до 15%, до момента в който у нас близо половината от здравните разноски идват непосредствено от джоба на пациента.
“Цялата система е ориентирана извънредно към лечебната активност, само че процесът на интензивно лекуване не е привързан с получените резултати, липсва следене на пациента във всички стадии на лекуването, а самият лековит развой е фрагментиран “, сподели той.
“Стуктурата на умиранията по аргументи в България резервира същите пропорции както от 10-15 години като най-виок - 65.5% остава делът на заболяванията на кръвообращението и на второ място са онкологичните болести - 16.5% “, заяви той.
Страната ни към момента държи средноевропейски индикатори по брой лекари на 100 000 души население, само че има изострен дефицит на медицински сестри, което също е причина за неприятно качество на лечебния развой.
Съотношението лекари-сестри у нас е 1:1, до момента в който в Полша и Румъния то е 1:2, а в Норвегия 1:4.
Хинков разяснява, че дефицитът на сестри може да компрометира едно другояче качествено извършено лекуване, да вземем за пример по време на грижите в постоперативния интервал.
Близо 50% от лекарите и 40% от сестрите са в предпенсионна и пенсионна възраст и има огромно текучество.
Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас разяснява, че в случай че не бъдат въведени стопански ефикасни политики, дори и с нарастване на разноските, няма по какъв начин да се подсигуряват стабилно развиване и усъвършенстване на трендовете в публичното здраве.
В момента всички упования са ориентирани към новия здравен модел, който екипът на здравния министър Кирил Ананиев би трябвало да показа в края на юни – началото на юли.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ