Българското здравеопазване пред колапс: Болници се топят, лекари изчезват
Българската здравна система е изправена пред най-тежката рецесия от десетилетия. Нов стопански разбор, озаглавен „ Цената на бездействието “, предизвестява за пагубни последствия. Той е направен от Health Metrics и показан от здравния икономист Аркади Шарков.
Според отчета, в случай че финансирането остане непроменено, до 2040 година страната може да загуби стотици лекари и хиляди медицински сестри. Десетки лечебни заведения също са застрашени от закриване.
Остра липса на експерти и затваряне на отделения
Дори през днешния ден България страда от сериозен дефицит на медицински фрагменти. Много лечебни заведения оцеляват с помощта на дребен брой лекари, постоянно в пенсионна възраст. Те поемат голям брой наряди. Ниското възнаграждение и голямото натоварване тласкат младите експерти към емиграция.
Прогнозата е мрачна. Очаква се до 3100 лекари и близо 6000 сестри по-малко. Без тях основни отделения няма да действат. Организирането на незабавна помощ ще стане предизвикателство в някои райони. Работещите лечебни заведения през нощни и празнични часове ще намалеят.
Недостигът на личен състав води до раздробяване на болничната мрежа. Анализът сочи, че сред 10 и 20 лечебни заведения са застрашени от закриване. До 80 отделения могат да прекратят активност. Причината е липса на фрагменти и съоръжение. Най-засегнати ще бъдат Северна България и планинските региони. Там пациентите към този момент пътуват дълго до най-близкото лечебно заведение.
Нарастващо очакване и остаряла техника
Липсата на фрагменти и амортизираната техника ще усилят доста времето за очакване. За прегледи, интервенции и диагностични процедури то ще нарасне с 30-80% до 2040 година Най-големи усложнения се чакат в образната диагностика. Много апарати там са морално и физически остарели. Общата цена на бездействието може да надвиши 50 милиарда лева до 2040 година
По-висока здравна вноска като решение?
Анализът предлага нарастване на здравната вноска от 8% на 10%. Това е реален механизъм за стабилизиране на системата. Допълнителният запас би компенсирал недостига на НЗОК. Той би обезпечил предвидимост за лечебните заведения. Би разрешил конкурентни хонорари и възобновяване на инфраструктурата. Това би спряло приключването на млади лекари и сестри.
Бившият министър на опазването на здравето доктор Мими Виткова подлага на критика неналичието на обществена сензитивност. Тя акцентира колосалните диспропорции във възнагражденията. Специализантите също слагат въпроси за организацията на специализациите. Общественото мнение е разграничено. 35% поддържат нарастване на здравната вноска, до момента в който 36% желаят тя да остане същата.
Бъдещето на българското опазване на здравето
Критично е, че лечебните заведения са съсредоточени единствено в четири града. Това усложнява достъпа до здравна помощ в останалите райони. Дори построяването на нова национална детска болница няма да реши казуса с неналичието на фрагменти.
„ Цената на бездействието “ е ясна: даже пациенти, подготвени да доплащат, няма да имат обезпечен достъп до лекуване. Липсата на личен състав и затварянето на лечебни заведения вършат системата невъзможна за поддръжка. До 2040 година България е изправена пред решителен избор. Или стабилизиране на финансирането, или задълбочаване на рецесията. Това ще остави хиляди пациенти без навременна здравна помощ.
