Зърнопроизводителите недоволни от застрахователния модел за земеделската продукция
Българската застрахователна система и осигурителен модел не работи задоволително добре във връзка с земеделската продукция. Това заяви Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите в България (НАЗ).
„ Преди 6 години посетих Съединени американски щати и открих какъв брой добре е създадена системата там”, сподели Вукодинов и разясни, че там се приказва не просто за застраховки, а за ръководство на риска, в което се включват и застраховките. „ Този развой е тристранен – в него присъединяване взимат и страната, и застрахователите и фермерите”, добави Вукодинов. Според него един от проблемите тук е, че няма оценка на действителната себестойност на продукцията и даде образец, че инвестицията в един декар може да е 170-180 лв., според от технологията, която употребява фермерът, от капацитета на полето и упования рандеман.
„ В България няма осигурител, който да прави застраховка на повече от 100 – 120 лв. на декар най-много. И когато настъпи действителна вреда ти получаваш 60 лв. при 100% вреда, при направени 4 пъти по-големи разноски. Това демотивира земеделците”, уточни Ангел Вукодинов.
„ От друга страна, не е обикновено, че функционалностите на осигурител и вложител са съвместени при застрахователя, защото не е обикновено този, който ще изплаща вредите, да дефинира размера им”, сподели още Вукодинов. Според него би трябвало да има самостоятелен оценител. В момента у нас практиката е застрахователната компания да работи със свои оценители. „ Трябва да има по-сериозен самостоятелен орган, в който да вземат участие всички страни, може би под арбитража на държавата”, добави Вукодинов. „ Не приказваме за финансови отговорности на страната. Става въпрос за това страната да изготви нормативната база и да арбитрира процеса за действителния размер на вредите, в който да вземат участие и двете страни – и застрахователя, и засегнатия”, посочи той, представен от Фокус.
По думите на Ангел Вукодинов, на процедура в този момент, като настъпи вреда, застрахователят ти изпраща един оценител и ти подписваш, или не. „ Когато е дребна вредата, нормално губиш бонуси от застраховката за идната година. Затова от време на време се примиряваш да я преглътнеш тази вреда и да не я предявяваш”, обясни още зърнопроизводителят. По думите на Ангел Вукодинов цялата настояща система на обезпечаване би трябвало да се усъвършенства. Трябва да се приказва за ръководство на риска като за политика, която да е заложена и в подпомагащите стратегии за селско стопанско, каквато е ОСП в Европа. „ В Съединени американски щати, да вземем за пример нямат други дотации за земеделците. Субсидията е част от застрахователната награда, само че забележете, там може да застраховаш прихода и то против всевъзможни събития”, уточни още Ангел Вукодинов.
„ Преди 6 години посетих Съединени американски щати и открих какъв брой добре е създадена системата там”, сподели Вукодинов и разясни, че там се приказва не просто за застраховки, а за ръководство на риска, в което се включват и застраховките. „ Този развой е тристранен – в него присъединяване взимат и страната, и застрахователите и фермерите”, добави Вукодинов. Според него един от проблемите тук е, че няма оценка на действителната себестойност на продукцията и даде образец, че инвестицията в един декар може да е 170-180 лв., според от технологията, която употребява фермерът, от капацитета на полето и упования рандеман.
„ В България няма осигурител, който да прави застраховка на повече от 100 – 120 лв. на декар най-много. И когато настъпи действителна вреда ти получаваш 60 лв. при 100% вреда, при направени 4 пъти по-големи разноски. Това демотивира земеделците”, уточни Ангел Вукодинов.
„ От друга страна, не е обикновено, че функционалностите на осигурител и вложител са съвместени при застрахователя, защото не е обикновено този, който ще изплаща вредите, да дефинира размера им”, сподели още Вукодинов. Според него би трябвало да има самостоятелен оценител. В момента у нас практиката е застрахователната компания да работи със свои оценители. „ Трябва да има по-сериозен самостоятелен орган, в който да вземат участие всички страни, може би под арбитража на държавата”, добави Вукодинов. „ Не приказваме за финансови отговорности на страната. Става въпрос за това страната да изготви нормативната база и да арбитрира процеса за действителния размер на вредите, в който да вземат участие и двете страни – и застрахователя, и засегнатия”, посочи той, представен от Фокус.
По думите на Ангел Вукодинов, на процедура в този момент, като настъпи вреда, застрахователят ти изпраща един оценител и ти подписваш, или не. „ Когато е дребна вредата, нормално губиш бонуси от застраховката за идната година. Затова от време на време се примиряваш да я преглътнеш тази вреда и да не я предявяваш”, обясни още зърнопроизводителят. По думите на Ангел Вукодинов цялата настояща система на обезпечаване би трябвало да се усъвършенства. Трябва да се приказва за ръководство на риска като за политика, която да е заложена и в подпомагащите стратегии за селско стопанско, каквато е ОСП в Европа. „ В Съединени американски щати, да вземем за пример нямат други дотации за земеделците. Субсидията е част от застрахователната награда, само че забележете, там може да застраховаш прихода и то против всевъзможни събития”, уточни още Ангел Вукодинов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ