Проф. Пенка Петрова пред Марица: До другата пролет може да...
Българската ваксина е подготвена като първообраз, имаме я в епруветка
Ковид не е генноинженерен, а изцяло натурален артикул
Заради новите варианти имунизациите би трябвало непрекъснато да се актуализират
- Проф. Петрова, доста тревожна е пандемичната конюнктура в страната. Затварянето, строгите ограничения или имунизирането ще помогне повече за преодоляване на обстановката?
- Аз съм последовател на мнението на 62 % от нашето население, както сподели допитване, че имунизирането ще подкрепи възвръщането ни към естествен метод на живот. Затварянето е доста условно, не може да продължи до безспир, а към този момент има съществени стопански и психически последствия. Ваксинирането ще докара до по този начин стремежи публичен имунитет, само че той би трябвало да доближи до 70-80 % от популацията и при новите разновидности на ковид. Засега имунизирането обаче върви с доста мудни темпове.
- Кога има вяра да реализираме групов имунитет, имайки поради сегашната обстановка и опциите за ускорение на имунизирането в идните месеци?
- Надеждата на Министерството на здравеопазването беше още до юни да имаме огромен % имунизирани. В момента повода за забавянето не е в колебаещите се хора, тъй като две трети от българите към този момент имат предпочитание изцяло умишлено да се ваксинирате. В момента обаче производителите на ваксини се задъхват и не могат да съумеят да произведат обещаните количества.
Ние в България сме декларирали задоволителен брой дози. Те са предплатени, обещани, само че доставката им зависи от производителите и от солидарността както на страните от Европейски Съюз, по този начин и в международен мащаб.
В Световната здравна организация има забавен фонд - Ковакс, който разпределя имунизациите в международен мащаб. Оказва се, че има страни като Канада, които са декларирали 9 пъти повече от нужните им ваксини. Други страни са се застраховали двойно и тройно. Тези количества би трябвало да се трансферират към страни, които нямат задоволителен брой ваксини за своето население.
- Смятате ли, че отсега нататък ще би трябвало да се имунизираме против коронавирус всяка година, както до момента против грип?
- Всичко зависи от степента на мутиране на ковид. Ако той продължи да мутира с тази висока периодичност, допустимо е да има актуализиране на имунизацията всяка година. Засега обаче не се чака такова развиване. По-скоро популацията ще се имунизира, ще спрем тази пандемия и ще я забравим. Даже основателят на имунизацията на Пфайзер и Бионтех твърди, че до лятото пандемията ще стихне.
- Вече има и четвърта утвърдена ваксина на Янсен, чакат се доставки в края на април. Няма ли това да обърка хората коя от четирите да изберат, когато това е допустимо?
- Ако можем да избираме, с която и да се имунизираме, ще е добре. Но имунизацията на Янсен има много преимущества - първо тя е еднодозова и още първата доза има доста добра успеваемост. Второ, тя работи против южноафриканския и другите разновидности на ковид. За разлика от до момента позволените ваксини, които занапред стартират произвеждане на така наречен бустерни дози - трета доза от имунизацията, която да актуализира имунния отговор против новите разновидности.
- Има ли безапелационен отговор на въпроса кой имунитет е по-дълготраен - ваксиналният или естественият, добит след боледуване?
- Засега за имунитета след преболедуване има малко повече данни, тъй като са минали повече месеци от първите случаи. Оказва се, че той не е толкоз дългогодишен - съгласно статистика от последните дни единствено 6 % от прекаралите коронавирус в Ухан до момента имат антитела. Разбира се, имунитетът има и други измерения, да вземем за пример клетъчен. Но към този момент се смята, че имунитетът от преболедуване е по-комплексен, съумява да разпознае повече разновидности на ковид, защото е направен против всички елементи на вируса. Докато имунитетът от ваксини би могъл да се назова по-концентриран върху избраните протеини, на които е основана имунизацията.
Така или другояче и двата имунитета работят в продължение на месеци. Смята се, че имунизацията след трета реваксинация ще ни подсигурява имунитет най-малко за година.
- На какъв стадий е създаването на българската ваксина?
- Може да се каже, че имунизацията е подготвена като първообраз, т.е. тя е съединена и имаме ваксина в епруветка. В момента текат лабораторните опити с животни - мишките се имунизират и ще бъдат превозени до Институт „ Пастьор” в Шанхай, с цел да бъдат инфектирани с действителна коронавирусна зараза. След това ще се създадат всички имунологични опити и ще се смъкват данни за имуногенността, сигурността на имунизацията и за нейната продължителност.
Ваксината е протеинова, назовава се мултиепитопна пептидна ваксина. Ще отговорим на доста чисто научни въпроси, макар че сега не можем да кажем, че имаме интерес от компаниите и надали ще стигнем до произвеждане в обозримо време. Но посредством и на многото ни донори ние ще приключим нашата разработка като теоретичен план и ще стигнем до патентоване. Ваксината ще бъде български патент, като негов притежател ще бъде Българската академия на науките.
- Не можем ли въпреки всичко да чакаме българската ваксина да се появи на пазара?
- В света се създават над 200 ваксини сега. Повечето страни считаха, че би трябвало да развиват науката си в тази посока, тъй като всяка стъпка във ваксинологията би съдействала за разрешаването на бъдещи такива проблеми. Но в нашата страна, наподобява, нямаме задоволително мощности, с цел да може да се построи цех за ваксини.
- Т.е. към този момент у трудноосъществим разновидността да си произвеждаме сами наша ваксина против коронавирус?
- За страдание, на този стадий изобщо не можем да мислим за това, тъй като нямаме средства за осъществяване на клинични изпитвания на хора. Това ще бъде развой от една година след завършването на опитите с мишки. Условно, в случай че имаме няколко милиона, които да посветим на тези клинични изпитвания на хора, тогава ще можем да приказваме за българска ефикасна ваксина. Засега нещата са в областта на науката.
- Ще се появи ли лекарство против коронавирус?
- В Института по микробиология се вършат антивирусни проби на разнообразни химически съединения. Засега равнищата на проучване на антивирусните медикаменти са по-скоро пробни.
Но ето нашият ивермектин стартира да се създава и да се изнася под комерсиално название в европейските страни. Но естествено всички медикаменти би трябвало да се ползват доста деликатно, под наблюдението на лекари.
- Но ЕМА предлага ивермектин да не се употребява заради опасения от странични резултати. Основателни ли са сходни ограничения?
- Задължително би трябвало да се работи деликатно, тъй като ивермектин не е лекарство, основано особено против ковид. Беше за ветеринарни потребности - против краста, и пренасочването му против ковид може да се окаже перспективно, само че би трябвало в действителност да се регистрират страничните резултати. Важно е да кажем, че в случай че ивермектин избавя човешки животи, по-добре да се приложи, само че доста деликатно и единствено в краен случай.
- Появиха се известия, че в Китай тестват ваксина против коронавирус посредством поемане. Това добър вид ли е?
- Това е безусловно изпълним вид. Нашата ваксина също би могла да се ревизира дали може да работи като спрей. Както е известно, коронавирусът нападна белодробните пътища, носната лигавица, тъй че е доста елементарно тъкмо през тази „ врата” на организма да се достави ваксина. Надяваме се в бъдеще технологиите да вървят натам.
- Имате ли подозрения, че Ковид-19 може да не е натурален вирус, поради мощната му настъпателност?
- Така ни се коства, тъй като коронавирусът се популяризира доста бързо, засегна целия свят. Но е изрично ясно, че не е генноинженерен, а изцяло натурален артикул, част от десетките зоонози, които нападат индивида.
- Кога ще кажем " довиждане " на ковид?
- Очаквахме, че топлото време може да спре вируса, че слънцето ще понижи неговото разпространяване. Наистина предишното лято си починахме много месеци без талази, само че през октомври и ноември имахме сериозна вълна. Така че е мъчно да се предвижда. По-скоро би трябвало да разчитаме на публичен имунитет, на имунизациите, на новите технологии, с цел да можем да противодействаме. Да се надяваме, че до другата пролет ще сме съумели да овладеем вируса.
- Редовно ли оттук нататък ще се срещаме с сходни вируси?
- Да, тъй като индивидът навлезе в територията на животните. Вече не им оставихме място за живеене, ние сме безусловно на всички места като един инвазивен тип. Няма излаз - ние от ден на ден ще поддържаме връзка с скотски заболявания и сме застрашени постоянно да има транспорт на такива вируси от един на различен скотски тип.
Проф. Пенка Петрова е шеф на Института по микробиология към Българска академия на науките. Завършила е компетентност " Биотехнологични процеси " в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи в сферите молекулярна биология, генно и клетъчно инженерство, биоинформатика. Проф. Петрова е част от екипа, който създава българска ваксина против Ковид-19.
Ковид не е генноинженерен, а изцяло натурален артикул
Заради новите варианти имунизациите би трябвало непрекъснато да се актуализират
- Проф. Петрова, доста тревожна е пандемичната конюнктура в страната. Затварянето, строгите ограничения или имунизирането ще помогне повече за преодоляване на обстановката?
- Аз съм последовател на мнението на 62 % от нашето население, както сподели допитване, че имунизирането ще подкрепи възвръщането ни към естествен метод на живот. Затварянето е доста условно, не може да продължи до безспир, а към този момент има съществени стопански и психически последствия. Ваксинирането ще докара до по този начин стремежи публичен имунитет, само че той би трябвало да доближи до 70-80 % от популацията и при новите разновидности на ковид. Засега имунизирането обаче върви с доста мудни темпове.
- Кога има вяра да реализираме групов имунитет, имайки поради сегашната обстановка и опциите за ускорение на имунизирането в идните месеци?
- Надеждата на Министерството на здравеопазването беше още до юни да имаме огромен % имунизирани. В момента повода за забавянето не е в колебаещите се хора, тъй като две трети от българите към този момент имат предпочитание изцяло умишлено да се ваксинирате. В момента обаче производителите на ваксини се задъхват и не могат да съумеят да произведат обещаните количества.
Ние в България сме декларирали задоволителен брой дози. Те са предплатени, обещани, само че доставката им зависи от производителите и от солидарността както на страните от Европейски Съюз, по този начин и в международен мащаб.
В Световната здравна организация има забавен фонд - Ковакс, който разпределя имунизациите в международен мащаб. Оказва се, че има страни като Канада, които са декларирали 9 пъти повече от нужните им ваксини. Други страни са се застраховали двойно и тройно. Тези количества би трябвало да се трансферират към страни, които нямат задоволителен брой ваксини за своето население.
- Смятате ли, че отсега нататък ще би трябвало да се имунизираме против коронавирус всяка година, както до момента против грип?
- Всичко зависи от степента на мутиране на ковид. Ако той продължи да мутира с тази висока периодичност, допустимо е да има актуализиране на имунизацията всяка година. Засега обаче не се чака такова развиване. По-скоро популацията ще се имунизира, ще спрем тази пандемия и ще я забравим. Даже основателят на имунизацията на Пфайзер и Бионтех твърди, че до лятото пандемията ще стихне.
- Вече има и четвърта утвърдена ваксина на Янсен, чакат се доставки в края на април. Няма ли това да обърка хората коя от четирите да изберат, когато това е допустимо?
- Ако можем да избираме, с която и да се имунизираме, ще е добре. Но имунизацията на Янсен има много преимущества - първо тя е еднодозова и още първата доза има доста добра успеваемост. Второ, тя работи против южноафриканския и другите разновидности на ковид. За разлика от до момента позволените ваксини, които занапред стартират произвеждане на така наречен бустерни дози - трета доза от имунизацията, която да актуализира имунния отговор против новите разновидности.
- Има ли безапелационен отговор на въпроса кой имунитет е по-дълготраен - ваксиналният или естественият, добит след боледуване?
- Засега за имунитета след преболедуване има малко повече данни, тъй като са минали повече месеци от първите случаи. Оказва се, че той не е толкоз дългогодишен - съгласно статистика от последните дни единствено 6 % от прекаралите коронавирус в Ухан до момента имат антитела. Разбира се, имунитетът има и други измерения, да вземем за пример клетъчен. Но към този момент се смята, че имунитетът от преболедуване е по-комплексен, съумява да разпознае повече разновидности на ковид, защото е направен против всички елементи на вируса. Докато имунитетът от ваксини би могъл да се назова по-концентриран върху избраните протеини, на които е основана имунизацията.
Така или другояче и двата имунитета работят в продължение на месеци. Смята се, че имунизацията след трета реваксинация ще ни подсигурява имунитет най-малко за година.
- На какъв стадий е създаването на българската ваксина?
- Може да се каже, че имунизацията е подготвена като първообраз, т.е. тя е съединена и имаме ваксина в епруветка. В момента текат лабораторните опити с животни - мишките се имунизират и ще бъдат превозени до Институт „ Пастьор” в Шанхай, с цел да бъдат инфектирани с действителна коронавирусна зараза. След това ще се създадат всички имунологични опити и ще се смъкват данни за имуногенността, сигурността на имунизацията и за нейната продължителност.
Ваксината е протеинова, назовава се мултиепитопна пептидна ваксина. Ще отговорим на доста чисто научни въпроси, макар че сега не можем да кажем, че имаме интерес от компаниите и надали ще стигнем до произвеждане в обозримо време. Но посредством и на многото ни донори ние ще приключим нашата разработка като теоретичен план и ще стигнем до патентоване. Ваксината ще бъде български патент, като негов притежател ще бъде Българската академия на науките.
- Не можем ли въпреки всичко да чакаме българската ваксина да се появи на пазара?
- В света се създават над 200 ваксини сега. Повечето страни считаха, че би трябвало да развиват науката си в тази посока, тъй като всяка стъпка във ваксинологията би съдействала за разрешаването на бъдещи такива проблеми. Но в нашата страна, наподобява, нямаме задоволително мощности, с цел да може да се построи цех за ваксини.
- Т.е. към този момент у трудноосъществим разновидността да си произвеждаме сами наша ваксина против коронавирус?
- За страдание, на този стадий изобщо не можем да мислим за това, тъй като нямаме средства за осъществяване на клинични изпитвания на хора. Това ще бъде развой от една година след завършването на опитите с мишки. Условно, в случай че имаме няколко милиона, които да посветим на тези клинични изпитвания на хора, тогава ще можем да приказваме за българска ефикасна ваксина. Засега нещата са в областта на науката.
- Ще се появи ли лекарство против коронавирус?
- В Института по микробиология се вършат антивирусни проби на разнообразни химически съединения. Засега равнищата на проучване на антивирусните медикаменти са по-скоро пробни.
Но ето нашият ивермектин стартира да се създава и да се изнася под комерсиално название в европейските страни. Но естествено всички медикаменти би трябвало да се ползват доста деликатно, под наблюдението на лекари.
- Но ЕМА предлага ивермектин да не се употребява заради опасения от странични резултати. Основателни ли са сходни ограничения?
- Задължително би трябвало да се работи деликатно, тъй като ивермектин не е лекарство, основано особено против ковид. Беше за ветеринарни потребности - против краста, и пренасочването му против ковид може да се окаже перспективно, само че би трябвало в действителност да се регистрират страничните резултати. Важно е да кажем, че в случай че ивермектин избавя човешки животи, по-добре да се приложи, само че доста деликатно и единствено в краен случай.
- Появиха се известия, че в Китай тестват ваксина против коронавирус посредством поемане. Това добър вид ли е?
- Това е безусловно изпълним вид. Нашата ваксина също би могла да се ревизира дали може да работи като спрей. Както е известно, коронавирусът нападна белодробните пътища, носната лигавица, тъй че е доста елементарно тъкмо през тази „ врата” на организма да се достави ваксина. Надяваме се в бъдеще технологиите да вървят натам.
- Имате ли подозрения, че Ковид-19 може да не е натурален вирус, поради мощната му настъпателност?
- Така ни се коства, тъй като коронавирусът се популяризира доста бързо, засегна целия свят. Но е изрично ясно, че не е генноинженерен, а изцяло натурален артикул, част от десетките зоонози, които нападат индивида.
- Кога ще кажем " довиждане " на ковид?
- Очаквахме, че топлото време може да спре вируса, че слънцето ще понижи неговото разпространяване. Наистина предишното лято си починахме много месеци без талази, само че през октомври и ноември имахме сериозна вълна. Така че е мъчно да се предвижда. По-скоро би трябвало да разчитаме на публичен имунитет, на имунизациите, на новите технологии, с цел да можем да противодействаме. Да се надяваме, че до другата пролет ще сме съумели да овладеем вируса.
- Редовно ли оттук нататък ще се срещаме с сходни вируси?
- Да, тъй като индивидът навлезе в територията на животните. Вече не им оставихме място за живеене, ние сме безусловно на всички места като един инвазивен тип. Няма излаз - ние от ден на ден ще поддържаме връзка с скотски заболявания и сме застрашени постоянно да има транспорт на такива вируси от един на различен скотски тип.
Проф. Пенка Петрова е шеф на Института по микробиология към Българска академия на науките. Завършила е компетентност " Биотехнологични процеси " в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи в сферите молекулярна биология, генно и клетъчно инженерство, биоинформатика. Проф. Петрова е част от екипа, който създава българска ваксина против Ковид-19.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ