За над 80% от предприятията мярката 60:40 не работи, според анкета на БСК
Българската стопанска камара разгласява резултати от анкета в над 580 предприятия от бранша на услугите и търговията. Над 80% окачествяват антикризисната мярка 60:40 като неефективна, като огромна част от предприятията поддържат трансформирането на мярката в 60:0, каквото е било и първичното предложение на камарата.
Изплащането на заплати и осигуровки е най-голямото усложнение за бизнеса в условия на рецесия, демонстрират още данните от анкетата.
73% от интервюираните са били принудени да съкратят част или целия си личен състав в резултат на рецесията, а 15% са прибягнали до понижаване на трудови хонорари.
До 20 000 лева./месец са нужните ликвидни средства за покриване на разноските в идващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за към 57% от интервюираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хиляди лева на месец, а всяка десета – от над 100 000 лева ликвидни средства за месечна прехрана.
34% от интервюираните чакат да възстановят бизнеса си в границите на към година, други 33% чакат това да се случи за повече от година. Оптимистите, които считат, че ще съумеят да се възстановят незабавно след рухването на изключителното състояние, са едвам 1.2%, а крайните песимисти, които не чакат да се възстановят въобще, са 2.4%. Общо към 29% от участниците в анкетата виждат благоприятни условия за възобновяване в границите на 3-6 месеца.
Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните ограничения, които предлага българското държавно управление за поддръжка на бизнеса, 38% имат частична изясненост, а 15% въобще не са наясно каква помощ могат да получат за справяне с проблемите, подбудени от COVID-19.
Възползвалите се от мярката 60/40 са към 4%, 6% възнамеряват да аплайват, а 8.5% се двоумят. 81.5% от интервюираните правят оценка мярката 60/40 като неефективна.
15% от интервюираните възнамеряват да аплайват по някоя от ограниченията по линия на Българската банка за развиване (ББР), а 32% към момента се двоумят дали да пристъпят към сходен ход. 53% са безапелационни, че ограниченията посредством ББР не дават отговор на потребностите им.
Намаляването на Данък добавена стойност за храни и медикаменти като антикризисна мярка поддържат 86% от участниците в анкетата, срещу са 5.6%, а към 9% се двоумят.
74% от участниците в анкетата са уверени, че е належащо краткотрайните ограничения в поддръжка на бизнеса да продължат и след края на рецесията. 7% са на противното мнение, а останалите се затрудняват да преценяват.
Според интервюираните, максимален резултат биха имали фискалните ограничения (разсрочване на отговорности до края на 2021 година, основаване на опция за прилагане на данъчни облекчения, освобождение от заплащане на част от патентен налог или локални такси). Така считат 65% от участниците в анкетата. Според други 53% най-важни са финансовите ограничения, включително заеми при облекчени условия, схеми за безвъзмедна помощ с избран фокус – за опазване на заетостта, за образование и други 22% от интервюираните чакат характерни за обособени браншове ограничения, като да вземем за пример, ваучери за туристически услуги, краткотрайна финансова помощ за компаниите от бранша, понижаване на Данък добавена стойност за избрани артикули и услуги и други
Почти половината от интервюираните (48%) заявяват, че рецесията не е довела до нарастване на отговорностите им към други компании, само че 45% са на противоположния полюс – техните отговорности са се нараснали с до 100 000 лева Между 100 и 200 хиляди лева растеж на отговорностите заявяват 5.5% от участниците в анкетата, а 1.7% са интервюираните, които имат над 200 000 лева растеж на отговорностите към контрагенти.
Аналогично е ситуацията със отговорностите към страната. 45% от интервюираните нямат отговорности към страната, 48% обаче са с до 50 000 лева растеж на задълженята в резултат на рецесията, 5.5% сред 50 и 100 хиляди лева, а над 100 хиляди лева дължат 1.4% от интервюираните.
58% от участниците в анкетата нямат невзети от други компании суми за услуги и/или артикули, 34% чакат вземания в размер на до 100 хиляди лева, 5.6% - над 200 хиляди лева, а сред 100 и 200 хиляди лева неполучени вземания заявяват 2.4% от интервюираните.
Изплащането на заплати и осигуровки е най-голямото усложнение за бизнеса в условия на рецесия, демонстрират още данните от анкетата.
73% от интервюираните са били принудени да съкратят част или целия си личен състав в резултат на рецесията, а 15% са прибягнали до понижаване на трудови хонорари.
До 20 000 лева./месец са нужните ликвидни средства за покриване на разноските в идващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за към 57% от интервюираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хиляди лева на месец, а всяка десета – от над 100 000 лева ликвидни средства за месечна прехрана.
34% от интервюираните чакат да възстановят бизнеса си в границите на към година, други 33% чакат това да се случи за повече от година. Оптимистите, които считат, че ще съумеят да се възстановят незабавно след рухването на изключителното състояние, са едвам 1.2%, а крайните песимисти, които не чакат да се възстановят въобще, са 2.4%. Общо към 29% от участниците в анкетата виждат благоприятни условия за възобновяване в границите на 3-6 месеца.
Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните ограничения, които предлага българското държавно управление за поддръжка на бизнеса, 38% имат частична изясненост, а 15% въобще не са наясно каква помощ могат да получат за справяне с проблемите, подбудени от COVID-19.
Възползвалите се от мярката 60/40 са към 4%, 6% възнамеряват да аплайват, а 8.5% се двоумят. 81.5% от интервюираните правят оценка мярката 60/40 като неефективна.
15% от интервюираните възнамеряват да аплайват по някоя от ограниченията по линия на Българската банка за развиване (ББР), а 32% към момента се двоумят дали да пристъпят към сходен ход. 53% са безапелационни, че ограниченията посредством ББР не дават отговор на потребностите им.
Намаляването на Данък добавена стойност за храни и медикаменти като антикризисна мярка поддържат 86% от участниците в анкетата, срещу са 5.6%, а към 9% се двоумят.
74% от участниците в анкетата са уверени, че е належащо краткотрайните ограничения в поддръжка на бизнеса да продължат и след края на рецесията. 7% са на противното мнение, а останалите се затрудняват да преценяват.
Според интервюираните, максимален резултат биха имали фискалните ограничения (разсрочване на отговорности до края на 2021 година, основаване на опция за прилагане на данъчни облекчения, освобождение от заплащане на част от патентен налог или локални такси). Така считат 65% от участниците в анкетата. Според други 53% най-важни са финансовите ограничения, включително заеми при облекчени условия, схеми за безвъзмедна помощ с избран фокус – за опазване на заетостта, за образование и други 22% от интервюираните чакат характерни за обособени браншове ограничения, като да вземем за пример, ваучери за туристически услуги, краткотрайна финансова помощ за компаниите от бранша, понижаване на Данък добавена стойност за избрани артикули и услуги и други
Почти половината от интервюираните (48%) заявяват, че рецесията не е довела до нарастване на отговорностите им към други компании, само че 45% са на противоположния полюс – техните отговорности са се нараснали с до 100 000 лева Между 100 и 200 хиляди лева растеж на отговорностите заявяват 5.5% от участниците в анкетата, а 1.7% са интервюираните, които имат над 200 000 лева растеж на отговорностите към контрагенти.
Аналогично е ситуацията със отговорностите към страната. 45% от интервюираните нямат отговорности към страната, 48% обаче са с до 50 000 лева растеж на задълженята в резултат на рецесията, 5.5% сред 50 и 100 хиляди лева, а над 100 хиляди лева дължат 1.4% от интервюираните.
58% от участниците в анкетата нямат невзети от други компании суми за услуги и/или артикули, 34% чакат вземания в размер на до 100 хиляди лева, 5.6% - над 200 хиляди лева, а сред 100 и 200 хиляди лева неполучени вземания заявяват 2.4% от интервюираните.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ