Стопанската камара скочи срещу идея на БСП за минималната работна заплата
Българската стопанска камара не поддържа предлагането за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата (МРЗ). Законопроектът е импортиран от Корнелия Нинова и група народни представители и планува МРЗ да се дефинира като не по-малко от 50% от междинната брутна работна заплата за страната, като определянето ѝ да става в период до 31 октомври на настоящата година.
„ Като работодателска организация с над 42-годишна история, директен участник в построяването на системата за обществено партньорство в България, в това число на първите районни и браншови работодателски организации, и пускане на груповото трудово договаряне на браншово и фирмено равнище, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) изрично се опълчва на сходен метод за установяване на МРЗ “, се споделя в позицията на БСК, изпратена до ръководителя на Комисията по икономическа политика и нововъведения към 48-то Народно събрание, с копие до ръководителите на бюджетната и на обществената парламентарни комисии.
Според наредбата от 1991 година, съответният размер на МРЗ се променя от Министерския съвет след договаряне сред обществените сътрудници при основни промени в критериите за установяване на нейния размер или по искане на една от страните. „ Този метод, за жалост, е зарязан с приемане на промените в Кодекса на труда през 1992 година, съгласно които: „ (чл. 244) Министерският съвет дефинира минималната работна заплата за страната “. Впоследствие законодателно се укрепва фигурата на Националния съвет за тристранно съдействие, където размерът на МРЗ единствено се съветва със обществените сътрудници, само че не се договаря сред обществените сътрудници “, акцентира в мнението си БСК.
Ог камарата декларират готовността си да предизвикват диалози със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда при положение на осъществяване на тази или сходни законодателни начинания, които тотално подменят задачите и духа на директивата и интернационалните стандарти в региона, подкопават и обезсмислят обществения разговор.
„ Като работодателска организация с над 42-годишна история, директен участник в построяването на системата за обществено партньорство в България, в това число на първите районни и браншови работодателски организации, и пускане на груповото трудово договаряне на браншово и фирмено равнище, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) изрично се опълчва на сходен метод за установяване на МРЗ “, се споделя в позицията на БСК, изпратена до ръководителя на Комисията по икономическа политика и нововъведения към 48-то Народно събрание, с копие до ръководителите на бюджетната и на обществената парламентарни комисии.
Според наредбата от 1991 година, съответният размер на МРЗ се променя от Министерския съвет след договаряне сред обществените сътрудници при основни промени в критериите за установяване на нейния размер или по искане на една от страните. „ Този метод, за жалост, е зарязан с приемане на промените в Кодекса на труда през 1992 година, съгласно които: „ (чл. 244) Министерският съвет дефинира минималната работна заплата за страната “. Впоследствие законодателно се укрепва фигурата на Националния съвет за тристранно съдействие, където размерът на МРЗ единствено се съветва със обществените сътрудници, само че не се договаря сред обществените сътрудници “, акцентира в мнението си БСК.
Ог камарата декларират готовността си да предизвикват диалози със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда при положение на осъществяване на тази или сходни законодателни начинания, които тотално подменят задачите и духа на директивата и интернационалните стандарти в региона, подкопават и обезсмислят обществения разговор.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ