Бизнесът иска минималната заплата да е максимум 43% от средната
Българската стопанска камара изрази противоречие с предлаганата от страната формула за установяване на минималната работна заплата. Бизнес организацията упорства горната граница на минималната заплата да е 43% от междинната, до момента в който държавното управление предлага вид, в който минималната заплата се дефинира в диапазона сред 40% и 50% от междинната работна заплата за страната.
В предлаганата от държавното управление формула за растежа на минималната заплата се регистрират и знаци като инфлация, продуктивност на труда, претовареност, динамичност на брутния вътрешен артикул и други
Целта е всяка година минималната заплата да бъде определяна посредством формула въз основата на справедливи критерии, а да не зависи толкоз от политически решения.
Макар че обществените сътрудници и страната от години договарят за сходна формула, консенсус и до момента не е реализиран. Преди дни държавното управление разгласява план на рамково съглашение за процедурата по договарянето на минималната заплата.
“Горната граница на оферти период от 40 - 50% за установяване на минималната работна заплата по отношение на междинната работна заплата, надвишава доста междинното съответствие за 22-те страни членки на Европейски Съюз, прилагащи минимална заплата, която доближава 41-42 %. Предложената горна граница от 50% надвишава и граничното съответствие на минималната заплата към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени служащи, употребявано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за договаряния, не по-висока от 42-43% “, се споделя в позиция на БСК, публикувана в понеделник.
По данни на Национален статистически институт междинната работна заплата за септември е 1064 лв., като при съблюдаване на настояването на работодателите минималната заплата би трябвало да е 457 лв..
За съпоставяне минималната работна заплата сега е 460 лв., а от 1 януари следващата година ще стане 510 лв..
“Отбелязваме още веднъж отрицателните резултати върху използването на механизма за установяване на минималната заплата, на неведнъж обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с спомагателното заплащане за трудов стаж и добит професионален опит и прагове за така наречен най-малък застрахователен приход “, показват от БСК.
Според организацията в своята цялост всичко това води до дискриминация на обособените групи наети лица по възраст и претовареност в частния и публичния бранш, узаконяват недекларирания труд и пасивните настройки при практикуване на контрола върху нарушаванията на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство.
Освен това бизнесът упорства за обезпечаването на настоящи годишни данни за част от знаците по определянето на минималната заплата.
В предлаганата от държавното управление формула за растежа на минималната заплата се регистрират и знаци като инфлация, продуктивност на труда, претовареност, динамичност на брутния вътрешен артикул и други
Целта е всяка година минималната заплата да бъде определяна посредством формула въз основата на справедливи критерии, а да не зависи толкоз от политически решения.
Макар че обществените сътрудници и страната от години договарят за сходна формула, консенсус и до момента не е реализиран. Преди дни държавното управление разгласява план на рамково съглашение за процедурата по договарянето на минималната заплата.
“Горната граница на оферти период от 40 - 50% за установяване на минималната работна заплата по отношение на междинната работна заплата, надвишава доста междинното съответствие за 22-те страни членки на Европейски Съюз, прилагащи минимална заплата, която доближава 41-42 %. Предложената горна граница от 50% надвишава и граничното съответствие на минималната заплата към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени служащи, употребявано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за договаряния, не по-висока от 42-43% “, се споделя в позиция на БСК, публикувана в понеделник.
По данни на Национален статистически институт междинната работна заплата за септември е 1064 лв., като при съблюдаване на настояването на работодателите минималната заплата би трябвало да е 457 лв..
За съпоставяне минималната работна заплата сега е 460 лв., а от 1 януари следващата година ще стане 510 лв..
“Отбелязваме още веднъж отрицателните резултати върху използването на механизма за установяване на минималната заплата, на неведнъж обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с спомагателното заплащане за трудов стаж и добит професионален опит и прагове за така наречен най-малък застрахователен приход “, показват от БСК.
Според организацията в своята цялост всичко това води до дискриминация на обособените групи наети лица по възраст и претовареност в частния и публичния бранш, узаконяват недекларирания труд и пасивните настройки при практикуване на контрола върху нарушаванията на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство.
Освен това бизнесът упорства за обезпечаването на настоящи годишни данни за част от знаците по определянето на минималната заплата.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ