БСК недоволна от проектобюджетите за 2022 г.
Българската стопанска камара изпрати писмо до министъра на финансите Асен Василев. Поводът бе съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие и тематиките, които ще бъдат дискутирани на него. Основна тематика в писмото е Бюджет 2022.
На първо място от Българската стопанска камара отделят внимание на бюджета на НЗОК за 2022 година Те дават тревожни данни за положението на системата на опазването на здравето в България . В здравния профил на България за 2019 година се установи, че:
ü предстоящата междинна дълготрайност на живот на българите се е нараснала, само че към момента е най-ниската в ЕС; ü незадоволително развитите превантивни ограничения и извънболнична (или амбулаторна) помощ способстват за слабите резултати в региона на здравеопазването; ü както предотвратимата с предварителна защита смъртност, по този начин и предотвратимата с положително лекуване, са измежду най-високите в Европейски Съюз, което свидетелства за огромни благоприятни условия за възстановяване на профилактиката и ефикасността на здравната помощ; ü неналичието на данни по основни индикатори попречва мониторинга на качеството на здравеопазването; ü разноските за опазване на здравето са се нараснали доста, само че тяхното ниво продължава да е измежду най-ниските в ЕС; ü директните заплащания от пациентите са най-високите в ЕС; ü по-голямата част от разноските за опазване на здравето са за лекарствени артикули и болнична помощ; ü един на всеки седем българи е здравно неосигурен; ü малко запаси са предопределени за дълготрайни грижи; ü броят на медицинските сестри и общопрактикуващите лекари в България е малък; ü системата на опазване на здравето е в огромна степен насочена към болничната помощ
Ето и резултати от действието на този модел на здравна система:
ü високо ниво смъртност, изключително в изискванията на ковид; ü общата предстояща дълготрайност на живота при раждане в България краткотрайно е намаляла с 1,5 години през 2020 година спрямо 2019 година, което значително се дължи на огромния брой смъртни случаи, заради пандемията от COVID-19; ü инсултът, исхемичната болест на сърцето и ракът на белите дробове са водещите аргументи за смърт; ü смъртността, предотвратима с добра профилактика, по този начин и смъртността, предотвратима посредством положително лекуване, е доста по-висока от тази за Европейски Съюз като цяло, вследствие на слабата първична профилактика и промоция на здравето; ü преживяемостта при най-разпространените типове рак е измежду най-ниските в Европейски Съюз, макар че разноските за медикаменти за тези болести са доста увеличени и доближават към 10% от бюджета Касата; ü недоволни пациенти; ü липса на мотивация от медицинския личен състав за повишение на квалификацията и за качествено обслужване на пациентите; ü пандемията от COVID-19 форсира въвеждането на електронното опазване на здравето в България, само че към момента липсват положителни крайни резултати.
Болниците се тормозят от решенията на НЗОК без гласуван бюджет
Поводът е неналичието на бюджет на касата за 2022 година
От Българската стопанска камара не виждат по какъв начин проектобюджета на НЗОК за 2022 година ще реши тези проблеми. В тази връзка оферират при разискване в НСТС на плана за бюджет на НЗОК да се дават за разискване и резултатите от активността на здравната система след привършване на бюджетната година. По техните думи с този бюджет ще се повтори обстановката от 2021 година
От Стопанската камара излагат своите Мотиви:
ü Запазването на относително невисок дял на обществените средства за опазване на здравето освен не разрешава развиване на здравната система, само че е и фактор за непрекъснато утежняване на качеството на обслужване и за понижаване на опциите за оказване на съответна здравна помощ. ü Не се основават предстоящите благоприятни условия за мотивация и задържане на медицинския личен състав и изключително за повишение на неговата подготовка. Отново са заложени диспропорции сред вноските, които страната прави за обезпечаваните от нея лица, и разноските за тяхното здравно обезпечаване. ü Размерът на осигурителните вноски, които прави действителният бизнес, е приблизително 101 лева, а тези за обезпечаваните от страната лица е към 34 лева. ü От години размерът на осигурителните вноски, които страната прави за обезпечените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не подхожда на разноските, които се вършат за тях. Не се планува доста увеличение на каузи и на размера на разноските за извънболнична помощ, за сметка на прекачване на действия от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се резервира към 49.8%, при междинни нива е Европейски Съюз от към 30%. Въпреки заявените планове, относителният дял на средствата за извънболнична активност се резервира към 13.5 % при междинни нива за Европейски Съюз от 26-28%. Липсват политики и решения за ограничение на разноските за медикаменти, които доближават до 30% от бюджета на Касата, при приблизително ниво за страните от Европейски Съюз 15-18%. Не се оферират действителни механизми за понижаване на разноските за опазване на здравето за сметка на лицата. Те непрестанно уголемяват своя обсег, усилват се и са непостижими за огромна част от популацията. Размерът на отговорностите на лечебните заведения е огромен (от към 500 млн. лева.), които в огромната си част са държавни. Има действителна заплаха погасяването на отговорностите да е за сметка на плануваните за 2022 година средства за болнична помощ, което в допълнение може да дебалансира системата. Тревожно е финансовото и кадровото положение на общинските лечебни заведения, огромната част от които са пред банкрут. Наложителни са политически и законодателни ограничения за стабилизитане на тяхната активност. Предлагаме да се преразгледа трансферираната и несвойствената за НЗОК активност за закупуване на помощни средства за лицата с увреждания.
На второ място се слага акцента върху плана за Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година
Окончателно удължиха Бюджет 2021 година до март 2022 година
Той ще важи до края на март,
Представеният план на бюджет възпроизвежда логиката на бюджета на ДОО от последните няколко години. Българската стопанска камара поддържа политиката за нарастване на пенсиите при строго съблюдаване на правилото за отчитане на осигурителния принос на лицата. Заедно с това, не поддържа провежданата политика за разбъркване на осигурителните правила и тези на общественото подкрепяне (т.нар. коронавирус добавки).
БСК се въздържа от поддръжка на показания план на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година, доколкото:
Размерът на МРЗ и неговото нарастване (от 650 на 710 лева от 1 април 2022 г.) нито е необорим, нито е обсъждан със обществените сътрудници. Продължава практиката за административно нарастване на МРЗ без показване на индикаторите, които са употребявани са образуване на този размер, и без оценка на въздействието. С предлагания план на бюджет не престават да се " санкционират " лицата с високи приходи, които са вложили време и средства, с цел да се квалифицират и да престират труд с висока довабена стойност, за който получават по-високо заплащане.
Увеличава се размерът на оптималния застрахователен приход (МОД) от 3000 на 3400 лева, което съставлява растеж над 13,3%. На процедура, при равни други условия, се понижава разполагаемият приход за тези група лица. Процентът на нарастване на МОД още веднъж не е необорим. Неясен е фискалният резултат от това нарастване, като в същото време се чака понижение на приходите от налог от приходите върху физическите лица в размер на 7 млн. лв..
Допълнително неразбиране буди увеличението на този индикатор, без да се регистрира взаимовръзката му с останалите параметри на осигурителната система, при оповестени анонси за разбор на пенсионната система и създаването на Стратегия за приходите.
Заедно с нарастването на МОД се резервира се таванът на пенсиите в размер на 1500 лева, което в допълнение понижава тласъците на работещите да се обезпечават върху действителните си приходи. Увеличава се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 на 15,00 лева, без претекстове и планове по какъв начин е достигнато до тази сума. Същевременно, се резервира размерът на оптималния дневен размер на компенсацията (74,29 лева.).
С използването на този таван, всички работещи, които са се осигурявали върху оптимален застрахователен приход, нямат опция да получат обезщетение за безработица в размер 60 на 100 от среднодневното заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд " Безработица " за последните 24 календарни месеца. Отново работещите, осигуряващи се на МОД, са сложени в неравноспоставено състояние по отношение на всички останали.
Увеличава се размерът на паричното обезщетение за развъждане на дете до двегодишна възраст от 650 лева на 710 лева, считано от 1 април 2022 година С сходни ограничения се осъществят неверни политики. Вместо да бъдат обезпечени задоволително места в детски градини и ясли, майките (които най-често употребяват този тип отпуск) се задържат отвън пазара на труда, като по този метод губят подготовка и трудови привички. Подобни дълги спирания на трудовия живот на дамите неизбежно се отразяват и на нивото на заплащането им, а в следствие и при прилагане на пенсионни права. В България към момента огромен дял от грижите, свързани с потребности на членове на фамилията, се поемат от дамите и това ги слага в неподходящо състояние по отношение на мъжете. Ето за какво, въпреки и на пръв взор да наподобява вярна, БСК резервира отрицателна оценка на сходни ограничения. Държавата следва да основава условия за подкрепяне на родителите за развъждане на дребни деца, като единствено една част от тях са свързани с компенсации. Запазва се режимът на погашение на паричните компенсации за краткотрайна нетрудоспособност според член 40, ал.5 от КСО - първите три работни дни от краткотрайната нетрудоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността - от ДОО. Тази краткотрайна мярка се трансформира в трайна и в допълнение натоварва работодателите, изключително в коронавирус пандемия, в който чиновници непрестанно биват карантинирани. Въпреки упованията за промени в ТЕЛК и оценка на работоспособността, не откриваме промени, ориентирани към ограничение на броя на лицатау получаващи инвалидни пенсии - проблему за който работодателските организации сигнализират от години, само че действителни дейности на този стадий не са подхванати. Не разбираме за какво в отчета на Национален осигурителен институт при установяване на междинния размер на пенсиите са посочени суми със и без коронавирус добавка. Обръщаме внимание, че коронавирус добавката не е пенсионно заплащане. Подобни съпоставения единствено основават комплициране у правоимащите лица, както и очакване за неотменяемост с времето. Така казусът с размера, основан от предходното Народно заседание, да се изплащат суми, представляващи обществено подкрепяне по своя темперамент, дружно с пенсиите (осигурителни плащания), в допълнение се задълбочава.
Накрая се споделя и визията на БКС за Бюджет 2022 на Република България. От камарата виждат позтивни неща в него, само че остават с известни запаси към плана.
- продължение действието на ограниченията за в поддръжка на бизнеса за запаване на заетостта, в туризма и за отплата на цените за електроенергия; - плануваното отпадане на налога върху лихвите по депозитите, както и минимизиране на налог уикенд; - увеличение на оптималния размер на ваучерите, които могат да се дават на чиновниците, както и увеличение на тавана на квотата до 1 милиарда лева.
От БСК акцентират че е объркващ фактът, че в границите на една бюджетна година в страната ще се ползват три разнообразни бюджета - един в интервала януари - март, втори в интервала април - юни и трети в оставащите 6 месеца на годината. Това основава среда на непредвидимост и неустановеност за вложителите и бизнеса.
Проектобюджет 2022: С 4,3 милиарда повече дълг, 4,8% растеж на стопанската система и спад на безработицата
А в дълготраен проект - през идващите 2023 и 2024 се планува в растежа на стопанската система да има известно закъснение
Налице е разминаване сред 0,7 до 1% в допусканията на Министерството на финансите и интернационалните организации и институции във връзка с растежа на Брутният вътрешен продукт.
В обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година (АСБП) е записано, че макроикономическите вероятности за прогнозния интервал са растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 4,8% през 2022 година, движен от вложенията (стр. 11). В същото време, е регистрирано (стр. 37), че Европейската комисия (ЕК) предвижда растежът на Брутният вътрешен продукт на България през 2022 година да доближи 4.1%. Европейска комисия стимулира своята прогноза с по-голяма сдържаност за повишаването на вложенията в българската стопанска система за 2022 година и умереното очакване за по-ниска инфлация в България през 2022 година, поради особеното прогнозиране на трендовете на интернационалните енергийни цени и настрана възнагражденията в обществения бранш.
Световна банка дава прогноза за напредък на българския Брутният вътрешен продукт през 2022 година единствено с 3.8%. Агенция ФИЧ предвижда напредък на българския Брутният вътрешен продукт през 2022 година единствено с 3.7%.
В случай на значително отклоняване в допусканията на МФ в тази прогноза съществува риск от знaчитeлнo нeгaтивнo влияниe въpxy бюджeтнитe пpиxoди, бюджетния дeфицит и осъществяването нa Koнcoлидиpaнaтa фиcĸaлнa пpoгpaмa.
Намираме за подценени и допусканията за повишаването на суровия нефт вид " Брент " приблизително с 10,2% до 78,9 щ.д. (стр.30, от средносрочната бюджетна прогноза). Отново по оценки на разнообразни интернационалните организации се чака че цените на Brent ще бъдат $90 за барел през първото тримесечие на 2022 година, $95 през второто тримесечие и $100 за барел през последните две тримесечия (Goldman Sachs).
Отклонения в прогнозата на МФ за цена на суровия нефт вид " Брент " също може да повлияе мощно върху инфлацията, потреблението (като главен движещ фактор на растежа на БВП) и, надлежно - бюджетните доходи. По наше мнение, това изисква доста по-консервативна бюджетна политика от заложената в приходната част на бюджета за 2022 година
Прави усещане оптимистичната прогноза на данъчна събираемост, която при сходни на инфлационните параметри през 2021 година надвишава тогава осъществените доходи неведнъж (повече от двойно). В допълнение, бихме желали да обсъдим и запазването през 2022 година като % от Брутният вътрешен продукт на директните задгранични вложения на същото равнище като през 2021 година, както и през 2023 и 2024 година (стр.31 от АСБП). С изключение на мненията по кредитния рейтинг на Moody " s (стр. 65), на никое място в АСБП не се извежда като приоритет присъединението към Еврозоната. Възприетият метод при правене на АСБП и ЗДБ 2022 година, включително заложеният недостиг на начислена и касова основа за 2022 година, основава главен риск пред разполагаемото фискално пространство през 2023 и 2024 година, осъществяването на конвергентните критерии и може да заличи разкрилата се опция за влизане в Еврозоната от 01.01.2024 година и идващите години. Следва да бъде преосмислено плануваното увеличение на държавния дълг като дял от Брутният вътрешен продукт от към 24% през 2021 година на над 29% през 2024 година Опитът на други страни демонстрира, че след надхвърляне на равнище от 30% ръководството на дълга е мъчно контролируемо, заради лимитираната опция за финансиране на настоящи разноски по съществени функционалности, за сметка на главните данъчноосигурителни доходи.
С оглед на гореизложеното, опасенията ни са, че всяко отклоняване от допусканията на МФ за приходна част на държавния бюджет за 2022 година може да докара до несъразмерен бюджетен недостиг, който да надвишава 6%.
АИКБ не вижда промени в Бюджет 2022, само че се надява на актуализацията
Асоциацията поддържа проектобюджета с известни рекомендации и условия
На първо място от Българската стопанска камара отделят внимание на бюджета на НЗОК за 2022 година Те дават тревожни данни за положението на системата на опазването на здравето в България . В здравния профил на България за 2019 година се установи, че:
ü предстоящата междинна дълготрайност на живот на българите се е нараснала, само че към момента е най-ниската в ЕС; ü незадоволително развитите превантивни ограничения и извънболнична (или амбулаторна) помощ способстват за слабите резултати в региона на здравеопазването; ü както предотвратимата с предварителна защита смъртност, по този начин и предотвратимата с положително лекуване, са измежду най-високите в Европейски Съюз, което свидетелства за огромни благоприятни условия за възстановяване на профилактиката и ефикасността на здравната помощ; ü неналичието на данни по основни индикатори попречва мониторинга на качеството на здравеопазването; ü разноските за опазване на здравето са се нараснали доста, само че тяхното ниво продължава да е измежду най-ниските в ЕС; ü директните заплащания от пациентите са най-високите в ЕС; ü по-голямата част от разноските за опазване на здравето са за лекарствени артикули и болнична помощ; ü един на всеки седем българи е здравно неосигурен; ü малко запаси са предопределени за дълготрайни грижи; ü броят на медицинските сестри и общопрактикуващите лекари в България е малък; ü системата на опазване на здравето е в огромна степен насочена към болничната помощ
Ето и резултати от действието на този модел на здравна система:
ü високо ниво смъртност, изключително в изискванията на ковид; ü общата предстояща дълготрайност на живота при раждане в България краткотрайно е намаляла с 1,5 години през 2020 година спрямо 2019 година, което значително се дължи на огромния брой смъртни случаи, заради пандемията от COVID-19; ü инсултът, исхемичната болест на сърцето и ракът на белите дробове са водещите аргументи за смърт; ü смъртността, предотвратима с добра профилактика, по този начин и смъртността, предотвратима посредством положително лекуване, е доста по-висока от тази за Европейски Съюз като цяло, вследствие на слабата първична профилактика и промоция на здравето; ü преживяемостта при най-разпространените типове рак е измежду най-ниските в Европейски Съюз, макар че разноските за медикаменти за тези болести са доста увеличени и доближават към 10% от бюджета Касата; ü недоволни пациенти; ü липса на мотивация от медицинския личен състав за повишение на квалификацията и за качествено обслужване на пациентите; ü пандемията от COVID-19 форсира въвеждането на електронното опазване на здравето в България, само че към момента липсват положителни крайни резултати.
Болниците се тормозят от решенията на НЗОК без гласуван бюджет
Поводът е неналичието на бюджет на касата за 2022 година
От Българската стопанска камара не виждат по какъв начин проектобюджета на НЗОК за 2022 година ще реши тези проблеми. В тази връзка оферират при разискване в НСТС на плана за бюджет на НЗОК да се дават за разискване и резултатите от активността на здравната система след привършване на бюджетната година. По техните думи с този бюджет ще се повтори обстановката от 2021 година
От Стопанската камара излагат своите Мотиви:
ü Запазването на относително невисок дял на обществените средства за опазване на здравето освен не разрешава развиване на здравната система, само че е и фактор за непрекъснато утежняване на качеството на обслужване и за понижаване на опциите за оказване на съответна здравна помощ. ü Не се основават предстоящите благоприятни условия за мотивация и задържане на медицинския личен състав и изключително за повишение на неговата подготовка. Отново са заложени диспропорции сред вноските, които страната прави за обезпечаваните от нея лица, и разноските за тяхното здравно обезпечаване. ü Размерът на осигурителните вноски, които прави действителният бизнес, е приблизително 101 лева, а тези за обезпечаваните от страната лица е към 34 лева. ü От години размерът на осигурителните вноски, които страната прави за обезпечените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не подхожда на разноските, които се вършат за тях. Не се планува доста увеличение на каузи и на размера на разноските за извънболнична помощ, за сметка на прекачване на действия от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се резервира към 49.8%, при междинни нива е Европейски Съюз от към 30%. Въпреки заявените планове, относителният дял на средствата за извънболнична активност се резервира към 13.5 % при междинни нива за Европейски Съюз от 26-28%. Липсват политики и решения за ограничение на разноските за медикаменти, които доближават до 30% от бюджета на Касата, при приблизително ниво за страните от Европейски Съюз 15-18%. Не се оферират действителни механизми за понижаване на разноските за опазване на здравето за сметка на лицата. Те непрестанно уголемяват своя обсег, усилват се и са непостижими за огромна част от популацията. Размерът на отговорностите на лечебните заведения е огромен (от към 500 млн. лева.), които в огромната си част са държавни. Има действителна заплаха погасяването на отговорностите да е за сметка на плануваните за 2022 година средства за болнична помощ, което в допълнение може да дебалансира системата. Тревожно е финансовото и кадровото положение на общинските лечебни заведения, огромната част от които са пред банкрут. Наложителни са политически и законодателни ограничения за стабилизитане на тяхната активност. Предлагаме да се преразгледа трансферираната и несвойствената за НЗОК активност за закупуване на помощни средства за лицата с увреждания.
На второ място се слага акцента върху плана за Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година
Окончателно удължиха Бюджет 2021 година до март 2022 година
Той ще важи до края на март,
Представеният план на бюджет възпроизвежда логиката на бюджета на ДОО от последните няколко години. Българската стопанска камара поддържа политиката за нарастване на пенсиите при строго съблюдаване на правилото за отчитане на осигурителния принос на лицата. Заедно с това, не поддържа провежданата политика за разбъркване на осигурителните правила и тези на общественото подкрепяне (т.нар. коронавирус добавки).
БСК се въздържа от поддръжка на показания план на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година, доколкото:
Размерът на МРЗ и неговото нарастване (от 650 на 710 лева от 1 април 2022 г.) нито е необорим, нито е обсъждан със обществените сътрудници. Продължава практиката за административно нарастване на МРЗ без показване на индикаторите, които са употребявани са образуване на този размер, и без оценка на въздействието. С предлагания план на бюджет не престават да се " санкционират " лицата с високи приходи, които са вложили време и средства, с цел да се квалифицират и да престират труд с висока довабена стойност, за който получават по-високо заплащане.
Увеличава се размерът на оптималния застрахователен приход (МОД) от 3000 на 3400 лева, което съставлява растеж над 13,3%. На процедура, при равни други условия, се понижава разполагаемият приход за тези група лица. Процентът на нарастване на МОД още веднъж не е необорим. Неясен е фискалният резултат от това нарастване, като в същото време се чака понижение на приходите от налог от приходите върху физическите лица в размер на 7 млн. лв..
Допълнително неразбиране буди увеличението на този индикатор, без да се регистрира взаимовръзката му с останалите параметри на осигурителната система, при оповестени анонси за разбор на пенсионната система и създаването на Стратегия за приходите.
Заедно с нарастването на МОД се резервира се таванът на пенсиите в размер на 1500 лева, което в допълнение понижава тласъците на работещите да се обезпечават върху действителните си приходи. Увеличава се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 на 15,00 лева, без претекстове и планове по какъв начин е достигнато до тази сума. Същевременно, се резервира размерът на оптималния дневен размер на компенсацията (74,29 лева.).
С използването на този таван, всички работещи, които са се осигурявали върху оптимален застрахователен приход, нямат опция да получат обезщетение за безработица в размер 60 на 100 от среднодневното заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд " Безработица " за последните 24 календарни месеца. Отново работещите, осигуряващи се на МОД, са сложени в неравноспоставено състояние по отношение на всички останали.
Увеличава се размерът на паричното обезщетение за развъждане на дете до двегодишна възраст от 650 лева на 710 лева, считано от 1 април 2022 година С сходни ограничения се осъществят неверни политики. Вместо да бъдат обезпечени задоволително места в детски градини и ясли, майките (които най-често употребяват този тип отпуск) се задържат отвън пазара на труда, като по този метод губят подготовка и трудови привички. Подобни дълги спирания на трудовия живот на дамите неизбежно се отразяват и на нивото на заплащането им, а в следствие и при прилагане на пенсионни права. В България към момента огромен дял от грижите, свързани с потребности на членове на фамилията, се поемат от дамите и това ги слага в неподходящо състояние по отношение на мъжете. Ето за какво, въпреки и на пръв взор да наподобява вярна, БСК резервира отрицателна оценка на сходни ограничения. Държавата следва да основава условия за подкрепяне на родителите за развъждане на дребни деца, като единствено една част от тях са свързани с компенсации. Запазва се режимът на погашение на паричните компенсации за краткотрайна нетрудоспособност според член 40, ал.5 от КСО - първите три работни дни от краткотрайната нетрудоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността - от ДОО. Тази краткотрайна мярка се трансформира в трайна и в допълнение натоварва работодателите, изключително в коронавирус пандемия, в който чиновници непрестанно биват карантинирани. Въпреки упованията за промени в ТЕЛК и оценка на работоспособността, не откриваме промени, ориентирани към ограничение на броя на лицатау получаващи инвалидни пенсии - проблему за който работодателските организации сигнализират от години, само че действителни дейности на този стадий не са подхванати. Не разбираме за какво в отчета на Национален осигурителен институт при установяване на междинния размер на пенсиите са посочени суми със и без коронавирус добавка. Обръщаме внимание, че коронавирус добавката не е пенсионно заплащане. Подобни съпоставения единствено основават комплициране у правоимащите лица, както и очакване за неотменяемост с времето. Така казусът с размера, основан от предходното Народно заседание, да се изплащат суми, представляващи обществено подкрепяне по своя темперамент, дружно с пенсиите (осигурителни плащания), в допълнение се задълбочава.
Накрая се споделя и визията на БКС за Бюджет 2022 на Република България. От камарата виждат позтивни неща в него, само че остават с известни запаси към плана.
- продължение действието на ограниченията за в поддръжка на бизнеса за запаване на заетостта, в туризма и за отплата на цените за електроенергия; - плануваното отпадане на налога върху лихвите по депозитите, както и минимизиране на налог уикенд; - увеличение на оптималния размер на ваучерите, които могат да се дават на чиновниците, както и увеличение на тавана на квотата до 1 милиарда лева.
От БСК акцентират че е объркващ фактът, че в границите на една бюджетна година в страната ще се ползват три разнообразни бюджета - един в интервала януари - март, втори в интервала април - юни и трети в оставащите 6 месеца на годината. Това основава среда на непредвидимост и неустановеност за вложителите и бизнеса.
Проектобюджет 2022: С 4,3 милиарда повече дълг, 4,8% растеж на стопанската система и спад на безработицата
А в дълготраен проект - през идващите 2023 и 2024 се планува в растежа на стопанската система да има известно закъснение
Налице е разминаване сред 0,7 до 1% в допусканията на Министерството на финансите и интернационалните организации и институции във връзка с растежа на Брутният вътрешен продукт.
В обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година (АСБП) е записано, че макроикономическите вероятности за прогнозния интервал са растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира до 4,8% през 2022 година, движен от вложенията (стр. 11). В същото време, е регистрирано (стр. 37), че Европейската комисия (ЕК) предвижда растежът на Брутният вътрешен продукт на България през 2022 година да доближи 4.1%. Европейска комисия стимулира своята прогноза с по-голяма сдържаност за повишаването на вложенията в българската стопанска система за 2022 година и умереното очакване за по-ниска инфлация в България през 2022 година, поради особеното прогнозиране на трендовете на интернационалните енергийни цени и настрана възнагражденията в обществения бранш.
Световна банка дава прогноза за напредък на българския Брутният вътрешен продукт през 2022 година единствено с 3.8%. Агенция ФИЧ предвижда напредък на българския Брутният вътрешен продукт през 2022 година единствено с 3.7%.
В случай на значително отклоняване в допусканията на МФ в тази прогноза съществува риск от знaчитeлнo нeгaтивнo влияниe въpxy бюджeтнитe пpиxoди, бюджетния дeфицит и осъществяването нa Koнcoлидиpaнaтa фиcĸaлнa пpoгpaмa.
Намираме за подценени и допусканията за повишаването на суровия нефт вид " Брент " приблизително с 10,2% до 78,9 щ.д. (стр.30, от средносрочната бюджетна прогноза). Отново по оценки на разнообразни интернационалните организации се чака че цените на Brent ще бъдат $90 за барел през първото тримесечие на 2022 година, $95 през второто тримесечие и $100 за барел през последните две тримесечия (Goldman Sachs).
Отклонения в прогнозата на МФ за цена на суровия нефт вид " Брент " също може да повлияе мощно върху инфлацията, потреблението (като главен движещ фактор на растежа на БВП) и, надлежно - бюджетните доходи. По наше мнение, това изисква доста по-консервативна бюджетна политика от заложената в приходната част на бюджета за 2022 година
Прави усещане оптимистичната прогноза на данъчна събираемост, която при сходни на инфлационните параметри през 2021 година надвишава тогава осъществените доходи неведнъж (повече от двойно). В допълнение, бихме желали да обсъдим и запазването през 2022 година като % от Брутният вътрешен продукт на директните задгранични вложения на същото равнище като през 2021 година, както и през 2023 и 2024 година (стр.31 от АСБП). С изключение на мненията по кредитния рейтинг на Moody " s (стр. 65), на никое място в АСБП не се извежда като приоритет присъединението към Еврозоната. Възприетият метод при правене на АСБП и ЗДБ 2022 година, включително заложеният недостиг на начислена и касова основа за 2022 година, основава главен риск пред разполагаемото фискално пространство през 2023 и 2024 година, осъществяването на конвергентните критерии и може да заличи разкрилата се опция за влизане в Еврозоната от 01.01.2024 година и идващите години. Следва да бъде преосмислено плануваното увеличение на държавния дълг като дял от Брутният вътрешен продукт от към 24% през 2021 година на над 29% през 2024 година Опитът на други страни демонстрира, че след надхвърляне на равнище от 30% ръководството на дълга е мъчно контролируемо, заради лимитираната опция за финансиране на настоящи разноски по съществени функционалности, за сметка на главните данъчноосигурителни доходи.
С оглед на гореизложеното, опасенията ни са, че всяко отклоняване от допусканията на МФ за приходна част на държавния бюджет за 2022 година може да докара до несъразмерен бюджетен недостиг, който да надвишава 6%.
АИКБ не вижда промени в Бюджет 2022, само че се надява на актуализацията
Асоциацията поддържа проектобюджета с известни рекомендации и условия
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ