БСК атакува бюджетните промени: работодателите срещу по-висока МРЗ, данък „дивидент“ и осигурителни прагове
Българската стопанска камара (БСК) внесе в Народното събрание подробното си мнение по проектобюджетите за 2026 година, като удостовери безапелационната си съпротива против основни оферти на държавното управление. Работодателската организация застава остро против увеличението на минималната работна заплата, на осигурителните вноски, на оптималния застрахователен приход и на налог „ дял “, както и против измененията в Данък добавена стойност режима.
БСК упорства да бъде непокътнат досегашният данъчно-осигурителен модел, който съгласно тях подсигурява предвидимост за бизнеса и висока събираемост. Особено недопустимо съгласно организацията е двукратното нарастване на налог „ дял “ – от 5% на 10%.
„ Категорично не поддържаме нарастването на данъчната ставка, защото то ще удари капиталовата среда и ще обезкуражи предприемаческата интензивност “, показват от БСК.
Силна рецензия е отправена и към предлагането търговците, които употребяват програмен продукт за ръководство на продажбите, да работят единствено със системи, вписани в регистъра на Национална агенция за приходите.
„ Настояваме промените в член 118 от ЗДДС да бъдат оттеглени неотложно “, декларира организацията.
БСК се опълчва и на концепцията за наложително мобилно/GPS следене на транспорта на артикули с висок фискален риск, като предлага вместо това интеграция сред ТОЛ инфраструктурата и системите на Национална агенция за приходите и „ Митници “.
По отношение на разноските в администрацията БСК упорства за отвод от механично нарастване на заплатите в държавния бранш, както и за преустановяване на автоматизираната връзка сред междинната работна заплата и МРЗ. Според тях това води до „ резистентен растеж на бюджетните разноски, без действително усъвършенстване в работата и качеството на услугите “.
Организацията поддържа само предлагането квотата за ваучери за храна да доближи най-малко 1,8 милиарда лева, както упорстват операторите в бранша.
БСК: „ Не “ на по-висока МРЗ, по-високи осигуровки и по-висок оптимален приход
Относно бюджета на ДОО за 2026 година, БСК се афишира изрично против:
увеличението на минималната работна заплата до 620,20 евро;повишаването на осигурителната вноска с 2 пункта от 2026 година и още 1 пункт от 2028 г.;увеличението на оптималния застрахователен приход до 4600 лева.;запазването на оптималния размер на пенсиите на сегашните равнища.
БСК оспорва и препоръчаните промени в Кодекса за обществено обезпечаване, свързани с компенсациите при майчинство.
„ Всяко изменение в пенсионно-осигурителната система би трябвало да бъде съпроводено от актюерски оценки и планове “, акцентира Камарата.
Критики и към бюджета на НЗОК
Организацията не поддържа и бюджета на НЗОК за 2026 година, отбелязвайки, че „ не трансформира философията на разноските “ и повтаря моделите от предходните години. Особено противоречиво съгласно тях е предлагането в бюджета на Касата да влязат целеви средства от страната за нарастване на заплатите в лечебните заведения.
„ Крайно недопустимо е НЗОК и БЛС да договарят възнагражденията на медицинския личен състав “, безапелационни са от БСК.
Те оферират Министерството на здравеопазването да провежда сходни процеси и да не се фиксират минимални прагове в закона, а да се дава независимост на лечебните заведения да дефинират растежа съгласно финансовото си положение.
БСК упорства да бъде непокътнат досегашният данъчно-осигурителен модел, който съгласно тях подсигурява предвидимост за бизнеса и висока събираемост. Особено недопустимо съгласно организацията е двукратното нарастване на налог „ дял “ – от 5% на 10%.
„ Категорично не поддържаме нарастването на данъчната ставка, защото то ще удари капиталовата среда и ще обезкуражи предприемаческата интензивност “, показват от БСК.
Силна рецензия е отправена и към предлагането търговците, които употребяват програмен продукт за ръководство на продажбите, да работят единствено със системи, вписани в регистъра на Национална агенция за приходите.
„ Настояваме промените в член 118 от ЗДДС да бъдат оттеглени неотложно “, декларира организацията.
БСК се опълчва и на концепцията за наложително мобилно/GPS следене на транспорта на артикули с висок фискален риск, като предлага вместо това интеграция сред ТОЛ инфраструктурата и системите на Национална агенция за приходите и „ Митници “.
По отношение на разноските в администрацията БСК упорства за отвод от механично нарастване на заплатите в държавния бранш, както и за преустановяване на автоматизираната връзка сред междинната работна заплата и МРЗ. Според тях това води до „ резистентен растеж на бюджетните разноски, без действително усъвършенстване в работата и качеството на услугите “.
Организацията поддържа само предлагането квотата за ваучери за храна да доближи най-малко 1,8 милиарда лева, както упорстват операторите в бранша.
БСК: „ Не “ на по-висока МРЗ, по-високи осигуровки и по-висок оптимален приход
Относно бюджета на ДОО за 2026 година, БСК се афишира изрично против:
увеличението на минималната работна заплата до 620,20 евро;повишаването на осигурителната вноска с 2 пункта от 2026 година и още 1 пункт от 2028 г.;увеличението на оптималния застрахователен приход до 4600 лева.;запазването на оптималния размер на пенсиите на сегашните равнища.
БСК оспорва и препоръчаните промени в Кодекса за обществено обезпечаване, свързани с компенсациите при майчинство.
„ Всяко изменение в пенсионно-осигурителната система би трябвало да бъде съпроводено от актюерски оценки и планове “, акцентира Камарата.
Критики и към бюджета на НЗОК
Организацията не поддържа и бюджета на НЗОК за 2026 година, отбелязвайки, че „ не трансформира философията на разноските “ и повтаря моделите от предходните години. Особено противоречиво съгласно тях е предлагането в бюджета на Касата да влязат целеви средства от страната за нарастване на заплатите в лечебните заведения.
„ Крайно недопустимо е НЗОК и БЛС да договарят възнагражденията на медицинския личен състав “, безапелационни са от БСК.
Те оферират Министерството на здравеопазването да провежда сходни процеси и да не се фиксират минимални прагове в закона, а да се дава независимост на лечебните заведения да дефинират растежа съгласно финансовото си положение.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ