БСК: България е в застой по отношение на иновациите
Българската стопанска камара (БСК) показва своя следващ годишен разбор за мястото на България в Глобалния показател за нововъведения.
Глобалният показател за нововъведения мери актуалното положение на нововъведенията в международен аспект, като посредством задълбочената си методология показва явен взор върху трендовете на развиване както в световен проект, по този начин и за всяка обособена страна. Индексът е употребен от доста страни като насочна точка при създаването или възстановяване на националните политики за иновационно и софтуерно развиване. Ето за какво, екипът на БСК годишно следи позицията и свързаната с нея оценка на България в показателя, като той дава скъпи насоки за посоката на развиване на страната. Анализът на БСК е със заглавие " Запазването на позицията на България в Глобалния показател за нововъведения 2024 - добра вест или действително закъснение “. В него се показва, че позицията на страната ни в Глобалния показател остава непроменена по отношение на миналата година – 38-мо място, само че за разлика от множеството страни, които усъвършенстват представянето си в другите измерения на показателя, България, както и миналата година, регистрира утежняване на представянето си.
Иновационните стопански системи в Топ 3 по райони остават непроменени от предходната година: Съединени американски щати е водач в Северна Америка, Бразилия в Южна Америка и Карибите, Швейцария в Европа, Южна Африка в Субсахарска Африка, Израел в Северна Африка и Западна Азия, Индия в Централна и Южна Азия и Сингапур в Югоизточна и Източна Азия и Океания. Промени обаче има в класирането на иновационните стопански системи по групи приходи. В групата на страните с високи приходи позициите се резервират: първа е Швейцария, следвана от Швеция и Съединени американски щати. Промени има в групата със приблизително високи приходи, като Китай резервира лидерската си позиция, Малайзия още веднъж е на 2-ро място, а Турция измества България от третото място. Филипините съумяват да влязат в топ 3 на страните с по-ниски междинни приходи.
В световен проект, се вижда се понижаване на вложенията в нововъведения за 2023 година, за разлика от интервала 2020 – 2022, когато имаше годишно увеличение. Технологиите и внедряването им не престават да напредват с доста бързи темпове, както и социалноикономическият резултат от нововъведенията. В противоположна посока обаче се движи напредъкът на зелените технологии, който се забавя и регистрира спад.
Иновационната среда в България има следните характерности:
– В иновационен дирек " Институции “ България се срутва с 27 позиции от 66-то място предходната година до 83-то място през тази година. По отношение на успеваемост на институциите България към този момент се показва по-лошо от страни като Гана, Танзания, Казахстан, Сърбия и Северна Македония.
– В иновационен дирек " Човешки и проучвателен капитал “ страната ни се изкачва с четири позиции до 62-ро място, само че във връзка с знаците, включени в този дирек, тя регистрира по-слабо показване (като общ резултат) спрямо миналата година. Това ясно се вижда в знаците, които регистрират образованието, където макар че разноските за преподавател по отношение на възпитаник се усилват, оценките на учениците по PISA не престават да се утежняват.
– В иновационен дирек " Инфраструктура “ България се изкачва с шест позиции до 22-ро място, само че още веднъж регистрира по-слабо показване спрямо миналата година и оценката на страната е занижена до 54.4 (от 100). По отношение на ИКТ достъпът до такива технологии е по-високо оценен (94.3) спрямо предходната година, само че все пак България се срутва от 24-та позиция до 51-ва, което непосредствено демонстрира какъв брой постепенно спрямо останалите страни протича цифровата промяна в страната и че България ще продължава да изостава.
– В иновационен дирек " Зряло развиване на пазара “ България отбелязва най-малък прогрес и получава минимално по-висока оценка от миналата година, като съумява да се изкачи с 10 позиции в класацията и заема 50-то място. Индикаторите, свързани с кредитирането, демонстрират, че страната влиза в топ 25 на финансиране на стартъпи и растящи компании, без да усъвършенства представянето си, само че за сметка на това вътрешното кредитиране на частния бранш като % от Брутният вътрешен продукт получава доста по-ниска оценка от миналата година. Понижение на оценките се вижда във връзка с търговия, диверсификация и мащаб на пазара.
– По отношение на развиване на бизнес средата се регистрира спад и този дирек към този момент не се отбелязва като мощна страна на България, за разлика от предишни години. Забелязва се утежняване на развиването на бизнес средата за целия Европейски Съюз, само че за България утежняването е по-сериозно. Това е директно обвързвано както с неналичието на постоянно държавно управление и дълготрайна тактика за развиването на стопанската система на страната, по този начин и с неналичието на належащи цялостни промени в просветителна система на страната. Забелязва се сериозен спад на оценката на финансирането на развойна активност от предприятията. Тенденцията за слаба връзка “наука-бизнес " продължава и се задълбочава ниската иновационна съгласуваност, като за миналата година страната от 38-ма позиция се срутва до 55-та. Драстичен спад се следи в развиването на клъстърите, като страната към този момент излиза отвън топ 50 и заема 58-ма позиция. По брой joint venture покупко-продажби и стратегически алианси, страната губи 29 позиции и се свлича на 76-то място.
– В иновационен дирек " Знание и софтуерно влияние “ позицията на България спрямо 2022 година се усъвършенства (достига 30-та позиция), само че оценката се намалява, което затвърждава наклонността на закъснение на иновационното развиване на страната. Страната усъвършенства минимално оценката си и позицията си по повод влияние на знанието, с помощта на доста усъвършенстваното показване на производството на високи технологии като % от общото произвеждане, където страната влиза в топ 40. Оценката би била още по-добра, в случай че страната беше подобрила продуктивността на труда, която обаче остава съвсем същата спрямо миналата година.
– В иновационен дирек " Творческо влияние “ България демонстрира най-хубаво развиване, като влиза в топ 30. В тази област са и най-силните страни на иновационната екосистема, а точно знаците за " нематериални активи “, където страната се изкачва до 22-ра позиция, с помощта на високата оценка за промишлен дизайн (12-та позиция). Страната обаче губи позиции и показване във връзка с интензитет на нематериалните активи и регистрирани марки. От 42-ра позиция България се изкачва до 12-та в категорията " Творчески артикули и услуги “, заради усъвършенстваното показване в знаците за експорт на културни и изобретателни услуги (% от общия износ), както и произвеждане на национални игрални филми.
В допълнение, анализът на БСК слага на фокус тематиката " Изкуствен разсъдък, галактически технологии и приложна математика “. Подбрани са тези области, защото са основни и определящи бъдещето. Те са в центъра на световната софтуерна конкуренция и, естествено, са свързани с голям брой области на познанието. Приложната математика е в сърцевината на открития от региона на физиката, инженерството, медицината, финансите, компютърните науки и промишлеността и комбинира математиката като просвета със профилираното познание в дадена област.
" В тази конюнктура на изострено пренареждане и конкуренция за по-добро позициониране на страните в световните вериги на доставки с висока добавена стойност, всяка година застой е равностоен на съществено закъснение. Азбучна истина е, че основаването и внедряването на ново познание и възпитаването на високообразовано население е ключ към просперитета и благосъстоянието на цялото общество. В този смисъл, България продължава да губи скъпо време, което в един миг няма да може да бъде наваксано. Глобалният показател за нововъведения и показателите, свързани с световното позициониране на българската просвета, ясно обрисуват проблемите и пречките пред развиването на иновационната екосистема в България, а точно задълбочаваща се рецесия на институционално равнище, неналичието на съответен народен запас за поддръжка на нововъведенията, надълбоко остаряла нереформирана просветителна система “, се споделя още в разбора на БСК.
Глобалният показател за нововъведения мери актуалното положение на нововъведенията в международен аспект, като посредством задълбочената си методология показва явен взор върху трендовете на развиване както в световен проект, по този начин и за всяка обособена страна. Индексът е употребен от доста страни като насочна точка при създаването или възстановяване на националните политики за иновационно и софтуерно развиване. Ето за какво, екипът на БСК годишно следи позицията и свързаната с нея оценка на България в показателя, като той дава скъпи насоки за посоката на развиване на страната. Анализът на БСК е със заглавие " Запазването на позицията на България в Глобалния показател за нововъведения 2024 - добра вест или действително закъснение “. В него се показва, че позицията на страната ни в Глобалния показател остава непроменена по отношение на миналата година – 38-мо място, само че за разлика от множеството страни, които усъвършенстват представянето си в другите измерения на показателя, България, както и миналата година, регистрира утежняване на представянето си.
Иновационните стопански системи в Топ 3 по райони остават непроменени от предходната година: Съединени американски щати е водач в Северна Америка, Бразилия в Южна Америка и Карибите, Швейцария в Европа, Южна Африка в Субсахарска Африка, Израел в Северна Африка и Западна Азия, Индия в Централна и Южна Азия и Сингапур в Югоизточна и Източна Азия и Океания. Промени обаче има в класирането на иновационните стопански системи по групи приходи. В групата на страните с високи приходи позициите се резервират: първа е Швейцария, следвана от Швеция и Съединени американски щати. Промени има в групата със приблизително високи приходи, като Китай резервира лидерската си позиция, Малайзия още веднъж е на 2-ро място, а Турция измества България от третото място. Филипините съумяват да влязат в топ 3 на страните с по-ниски междинни приходи.
В световен проект, се вижда се понижаване на вложенията в нововъведения за 2023 година, за разлика от интервала 2020 – 2022, когато имаше годишно увеличение. Технологиите и внедряването им не престават да напредват с доста бързи темпове, както и социалноикономическият резултат от нововъведенията. В противоположна посока обаче се движи напредъкът на зелените технологии, който се забавя и регистрира спад.
Иновационната среда в България има следните характерности:
– В иновационен дирек " Институции “ България се срутва с 27 позиции от 66-то място предходната година до 83-то място през тази година. По отношение на успеваемост на институциите България към този момент се показва по-лошо от страни като Гана, Танзания, Казахстан, Сърбия и Северна Македония.
– В иновационен дирек " Човешки и проучвателен капитал “ страната ни се изкачва с четири позиции до 62-ро място, само че във връзка с знаците, включени в този дирек, тя регистрира по-слабо показване (като общ резултат) спрямо миналата година. Това ясно се вижда в знаците, които регистрират образованието, където макар че разноските за преподавател по отношение на възпитаник се усилват, оценките на учениците по PISA не престават да се утежняват.
– В иновационен дирек " Инфраструктура “ България се изкачва с шест позиции до 22-ро място, само че още веднъж регистрира по-слабо показване спрямо миналата година и оценката на страната е занижена до 54.4 (от 100). По отношение на ИКТ достъпът до такива технологии е по-високо оценен (94.3) спрямо предходната година, само че все пак България се срутва от 24-та позиция до 51-ва, което непосредствено демонстрира какъв брой постепенно спрямо останалите страни протича цифровата промяна в страната и че България ще продължава да изостава.
– В иновационен дирек " Зряло развиване на пазара “ България отбелязва най-малък прогрес и получава минимално по-висока оценка от миналата година, като съумява да се изкачи с 10 позиции в класацията и заема 50-то място. Индикаторите, свързани с кредитирането, демонстрират, че страната влиза в топ 25 на финансиране на стартъпи и растящи компании, без да усъвършенства представянето си, само че за сметка на това вътрешното кредитиране на частния бранш като % от Брутният вътрешен продукт получава доста по-ниска оценка от миналата година. Понижение на оценките се вижда във връзка с търговия, диверсификация и мащаб на пазара.
– По отношение на развиване на бизнес средата се регистрира спад и този дирек към този момент не се отбелязва като мощна страна на България, за разлика от предишни години. Забелязва се утежняване на развиването на бизнес средата за целия Европейски Съюз, само че за България утежняването е по-сериозно. Това е директно обвързвано както с неналичието на постоянно държавно управление и дълготрайна тактика за развиването на стопанската система на страната, по този начин и с неналичието на належащи цялостни промени в просветителна система на страната. Забелязва се сериозен спад на оценката на финансирането на развойна активност от предприятията. Тенденцията за слаба връзка “наука-бизнес " продължава и се задълбочава ниската иновационна съгласуваност, като за миналата година страната от 38-ма позиция се срутва до 55-та. Драстичен спад се следи в развиването на клъстърите, като страната към този момент излиза отвън топ 50 и заема 58-ма позиция. По брой joint venture покупко-продажби и стратегически алианси, страната губи 29 позиции и се свлича на 76-то място.
– В иновационен дирек " Знание и софтуерно влияние “ позицията на България спрямо 2022 година се усъвършенства (достига 30-та позиция), само че оценката се намалява, което затвърждава наклонността на закъснение на иновационното развиване на страната. Страната усъвършенства минимално оценката си и позицията си по повод влияние на знанието, с помощта на доста усъвършенстваното показване на производството на високи технологии като % от общото произвеждане, където страната влиза в топ 40. Оценката би била още по-добра, в случай че страната беше подобрила продуктивността на труда, която обаче остава съвсем същата спрямо миналата година.
– В иновационен дирек " Творческо влияние “ България демонстрира най-хубаво развиване, като влиза в топ 30. В тази област са и най-силните страни на иновационната екосистема, а точно знаците за " нематериални активи “, където страната се изкачва до 22-ра позиция, с помощта на високата оценка за промишлен дизайн (12-та позиция). Страната обаче губи позиции и показване във връзка с интензитет на нематериалните активи и регистрирани марки. От 42-ра позиция България се изкачва до 12-та в категорията " Творчески артикули и услуги “, заради усъвършенстваното показване в знаците за експорт на културни и изобретателни услуги (% от общия износ), както и произвеждане на национални игрални филми.
В допълнение, анализът на БСК слага на фокус тематиката " Изкуствен разсъдък, галактически технологии и приложна математика “. Подбрани са тези области, защото са основни и определящи бъдещето. Те са в центъра на световната софтуерна конкуренция и, естествено, са свързани с голям брой области на познанието. Приложната математика е в сърцевината на открития от региона на физиката, инженерството, медицината, финансите, компютърните науки и промишлеността и комбинира математиката като просвета със профилираното познание в дадена област.
" В тази конюнктура на изострено пренареждане и конкуренция за по-добро позициониране на страните в световните вериги на доставки с висока добавена стойност, всяка година застой е равностоен на съществено закъснение. Азбучна истина е, че основаването и внедряването на ново познание и възпитаването на високообразовано население е ключ към просперитета и благосъстоянието на цялото общество. В този смисъл, България продължава да губи скъпо време, което в един миг няма да може да бъде наваксано. Глобалният показател за нововъведения и показателите, свързани с световното позициониране на българската просвета, ясно обрисуват проблемите и пречките пред развиването на иновационната екосистема в България, а точно задълбочаваща се рецесия на институционално равнище, неналичието на съответен народен запас за поддръжка на нововъведенията, надълбоко остаряла нереформирана просветителна система “, се споделя още в разбора на БСК.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ