Българската станция на радиотелескопа – LOFAR-BG, ще бъде построена до

Българската станция на радиотелескопа – LOFAR-BG, ще бъде издигната до края на 2025 година в непосредствена непосредственост до Националната астрономическа обсерватория – Рожен.

Това съобщи в изявление за БГНЕС астрономът доцент доктор Камен Козарев от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) на Българската академия на науките (БАН).

LOFAR е пан-европейски радиотелескоп, който е извънредно еластичен в своите качества и един от най-модерните радиотелескопи, които следят Вселената на най-ниските честоти, налични от земната повърхнина.

С българския академик беседваме за свръхмодерния LOFAR телескоп и станцията, която ще бъде построена у нас, както и за утвърждението от страна на Европейската комисия (ЕК) за основаването на LOFAR ERIC (European Research Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска инфраструктура), в който България е пълновръстен член-учредител.

Такива станции към този момент има в няколко страни в Европа. „ Всички обособени наблюдателни станции могат да действат и като независими радиотелескопи, а също по този начин могат и да работят дружно. Това е огромната мощ на LOFAR телескопа, че всички тези станции, работейки дружно, основават един голям интерферометър с величина колкото целия континент Европа, което разрешава страхотна резолюция на изображенията и на наблюденията, които се правят “, изясни астрономът.

Работата по LOFAR-BG стартира при започване на 2020 година, като планът е вкаран в Националната пътна карта за научна инфраструктура на България и се радва на финансовата поддръжка на страната.

Българската станция на телескопа LOFAR ще бъде издигната в непосредствена непосредственост до обсерваторията на Рожен. Земята е закупена, построява се и инфраструктурата. Станцията ще се състои от 192 антени и ще с величина на футболно игрище.

Изграждането ѝ ще коства към 3 млн. евро. А цената на целия план е към 13 млн. лв.. Когато бъде подготвена, ще може да прави наблюдения на честоти сред 10 и 250 MHz, и ще могат да бъдат изпълнявани разнообразни научни задания.

Изключително гъвкавият телескоп LOFAR може да се употребява за наблюдаване на цели, на обекти както доста надалеч в младата Вселена, по този начин и доста покрай Земята.

Учените ще могат да следят отдалечени галактики, дейни галактики и квазари. Ще търсят първите звезди, които в миналото са светнали във Вселената преди доста милиарди години. Ще се правят наблюдения на слънчевата интензивност, на пулсари, на йоносферата на Земята, светкавици и така нататък

„ Този телескоп, за разлика от множеството астрономически принадлежности, може да се употребява за наблюдаване на доста ярки цели и обекти, по този начин и на доста слаби и отдалечени “, описа астрономът.

Участието на България в LOFAR ERIC дава опция на българските астрономи да си сътрудничат с учени от разнообразни страни, в това число от Англия, Франция, Ирландия, Германия, Полша, Нидерландия. Станциите на телескопа сега са 52 на брой, като множеството от тях са съсредоточени точно в Нидерландия.

„ Там е най-големият брой от станции и настрана има из други страни станции, както ще бъде в България. В момента се възнамерява и градежът на станция в Италия, тъй че този консорциум и тази общественост се разраства “, съобщи българският академик, който се надява това да продължи.

България е и първата страна на Балканите, която ще разполага с сходна станция. Ученият се надява планът да успее да притегли астрономи от прилежащи на страната ни страни, с цел да се развие в допълнение радиоастрономията.

„ Нашата съществена наблюдателна цел в Института по астрономия е Слънцето, защото ние имаме една много мощна група за проучване на слънчевата интензивност и се надяваме да използваме, а и към този момент използваме данни от радиотелескопа LOFAR, за проучване на дейните процеси на повърхността и в короната на слънцето “, означи той.

На въпроса какъв брой души се чака да работят в българската станция, когато планът бъде приключен, доцент Козарев отговори: „ В момента работим към 6 индивида. Но през 2023 година имахме няколко школи по радиоастрономия, които бяха сносно посетени от студенти и докторанти от България и района – над 20 индивида на всяка от школите “.

През 2024 година се възнамеряват и стажове по радиоастрономия, като към този момент има интерес от страна на студенти от Софийския университет. „ Надявам малко по-малко да увеличим броя на хората, които биха работили, а и също по този начин се надявам нашите сътрудници астрономи в България да припознаят опцията да употребяват тези неповторими наблюдения, тъй че да увеличим в допълнение броя “, акцентира астрономът.

Доц. Козарев е безапелационен, че астрономията е една в действителност страхотна просвета, от която всеки ден се научава нещо ново и друго.

„ Астрономията е и най-старата просвета, има доста романтика в нея, само че има и доста практични неща. Мисля, че нашият институт навлиза доста ловко в XXI в. с развиване на технологии, машинно образование и така нататък Планираме да използваме всички тези технологии, да развиваме спомагателни технологии, свързани с радиоастрономията “, уточни той, като вметна, че много сполучливо си партнират с Техническия университет в София и имат взаимни проекти за развиване на радиоастрономически апаратури. А идната цел е в края на 2024 година да бъде конфигурирана радиоастрономическа инсталация на полярната българска база на остров Ливингстън. /БГНЕС