Живот в секунди – Ивет Лалова
Българската спринтьорка Ивет Лалова даде искрено и просторно изявление за неделният утринен блок на NOVA – Събуди се. Лекоатлетката засегна всички по-интересни тематики към нея, като обявява и задачите, за които си пожела здраве, с цел да ги извърши. Най-бързата бяла жена показа, че се стреми към Европейското през 2018 година, където желае да показва българската мощ и приказва за дълготрайните си упоритости, свързани с школата ѝ за млади гении у нас.
„ От няколко дни съм тук, да не кажа втора седмица. За малко съм тук. Разполагам единствено с месец година отпуска, в която си разрешавам да не упражнявам или да упражнявам малко “, стартира Ивет.
„ Спя доста добре тук. Събуждам се отпочинала и заредена с хрумвания, които желая да извърша и по тази причина съм тук сега. Много от тях са свързани с детската ми школа. В момента работя доста, с цел да осигуря подобаващи условия и настина това е значимо за мен. Досега не ми се е случвало да би трябвало да управлявам нещо, само че виждам толкоз доста обич против себе си, че това е най-голямата ми мотивация. На пръв взор те взимат повече от мен, само че в действителност не е по този начин. Аз взимам повече – тяхната усмивка, техният път, който в този момент стартира за мен е като слънце в моите очи. Да, ще ида на една от тренировките им. Знам, че за тях това ще бъде огромна мотивация “.
„ Мразя стотните, когато ме лишават от триумф и ги обичам, когато аз надвивам с някоя стотна. Затова е в действителност мъчно да се живее живот зависещ на стотните, само че би трябвало да си порядъчен. Всичко да е разчетно до хилядните, с цел да се получават нещата. Една стотна е по-кратка от едно намигване, по тази причина в действителност тя е нищо, само че се усеща, когато си във форма изключително “.
„ На Световното в Лондон, там залогът е толкоз огромен, че на полуфиналите, които са най-трудни – там е всичко или нещо. Там би трябвало да бягаш не на върха на опциите си, а оттатък тях. Нужно е да дадеш максимума и да се молиш да имаш още мъничко сили, с цел да можеш да продължиш напред. Конкуренцията е огромна. Там е ключът. Там огромни първенци се препъват, а други пък минават по-леко “, разяснява още Лалова.
„ Изживях оттегляното на Юсеин Болт по малко по-различен метод, тъй като гледах кино лентата за него два пъти. Там има лични и доста интимни моменти с него. Там той споделя за какво желае да се откаже и го споделя толкоз човешки и толкоз същински, че аз като един състезател го разбирам и това ме докосна мощно прочувствено. Разбираш умората му, компликациите му. Той е от най-големите гении в историята на леката атлетика, само че той заплаща висока цена за това нещо. Ако всеки спортист минава през това, той минава през същото напрежение, само че към него пресата е по-голяма – вниманието, упованията “.
„ Имах шанса да следя началото на неговата кариера. През 2002 година бяхме на едно международно състезание за юноши девойки дружно, там видях неговата първа победа и купа. По-късно той сподели, че тази купа му е най-скъпа. Имах опцията да го виждам и в последното му тичане, това бе мъчително, само че съм привилегирована и щастлива, че бягах в ерата на огромен спортист като Юсеин Болт “.
„ Уселих толкоз несъответствуващ миг за фотографията. Знам какъв брой е значимо да се концентрираш преди тичане, видях, че отхвърли на няколко спортиста, които се бяха наредили и застанах пред него и му споделих, че няма по какъв начин да ми откаже. Аз се познавам с неговия управител и с него. Болт се засмя, прегърна ме и застана за фотографията “, добави Лалова.
„ Разбира се, че мисля, че и аз ще се откажа. Вярвам, че всеки има своя път и орис. Аз се усещам добре, здрава съм. Преди година-две имах най-силните си сезони и това ми е тласъкът да не преставам “
„ 200 метра е дисциплината на опита. Тя е призрачен сън за множеството спринтьори. Тренировките са сложни. 100 метра е на гениите. 200 метра е къртовска. Преминава се през доста мъчителни тренировки. Аз открих късно тази дисциплинираност, в случай че се беше случило по-рано, можеше да имам и повече триумфи. Щастлива съм, че открих даже и късно тази дисциплинираност “.
„ Никой не ме карал да се занимавам със спорт. Аз съм най-малка в фамилията. Забавляваха се нашите, че упражнявам. Сега си давам сметка, какъв брой неща са програмирали у мен историите на родителите ми, които също са спортисти. У мен се бе основало чувство, че спортът гради другарства и връзки. И майка ми, и татко ми не са имали дълга кариера и не са стигнали до върхове. Аз го направих за тях. Сега разбирам по какъв начин са програмирали у мен нещата. Когато аз споделих, че желая да упражнявам лека атлетика, те не го одобриха на съществено. Аз съм най-малка и най-глезена. Аз бях по-затворена и срамежлива. Те не допускаха, че мога да нося тази експанзия, която се вижда в спорта “.
„ Ние приказваме 99 % от времето единствено за атлетика. Ние приказваме на високо равнище. Интересно е, че по време на съревнование всеки гледа в обособена стая, всеки си има обред. Баща ми гледа на едно място, майка ми на други, трети гледа резултати. Винаги съм усещала поддръжката им, само че в никакъв случай не е имало напън “.
„ Има ужасно доста препоръки от родителите ми. Те са с мен от първия ден. Помня този ден, по какъв начин Коце Миланов ме взе. Наистина все едно всичко бе през вчерашния ден “, прибавя Лалова.
„ Интересно е в този момент с децата от школата. Те са дребни, по време на моята контузия някои не са били родени. Те не са изживели този миг. На тях към момента им е забавно да ме гледат, да се гордеят. За тях към момента има огромна значение моята поява на международни и европейски “.
„ Опитвам се да се любувам на другата част от живота. Можеш да изпитваш приятност от доста други неща в живота без това да пречи на кариерата. Това ме научи треньорът. Винаги съм желала семейство и деца. Голяма част от кариерата ми мина в това да потвърдя, че когато една жена е обичана, може да реализира още повече резултати. Може би аз към този момент съм към края на кариерата си и едно дете в този момент ще ме концентрира към други неща “, продължи искрено Лалова.
„ Съпругът ми бе в края на кариерата си. Когато се запознахме бяха най-силните му години. След това той обърна внимание на мен, моите триумфи се усилиха, неговите понижиха. Той стартира да прави всичко за мен, както го бе правил за себе си. Той ми сподели да не мисля за него. Чувствам се доста щастлива и правя оценка още повече брачна половинка си и се пробвам да не го одобрявам за даденост. 4 години към този момент сме в брак. Сватбата бе доста хубава. Исках да се видя като младоженка. Много се любувах и тези клишета, че е най-хубавият ден, че всички са щастливи – са правилни. Най-хубавото на една женитба е да видиш всички хора, които обичаш на едно място и щастливи “, продължи Лалова.
„ Не научих елементарно италианския. Научих го по насила, с цел да не се усещам неуместно. Аз обичам да приказвам. Много малко италианци приказват британски. Така започнах да изучавам италиански, треньорът ми единствено по този начин общуваше с мен, той ми направи услуга. За мен по този начин се трансформираха нещата, че в Италия ми е спортната реалност, а тук е останалото. В България по-трудно упражнявам. Когато съм тук, мозъкът ми е на всички места – желая да обикалям, да се храня, да се видя с всички. Нивото на храната се качи доста. Менютата на заведенията за хранене оферират доста качествени неща “.
„ Европейското в Берлин следващата година е измежду спортните ми цели. Ще се веселя да съм здрава и да покажа българската мощ. По-голямата цел е клубът, академията. Искам да я развъртвам и да виждам повече усмивки по лицата на децата. Те са бъдещето на спорта и страната ни “, приключи Ивет Лалова.
„ От няколко дни съм тук, да не кажа втора седмица. За малко съм тук. Разполагам единствено с месец година отпуска, в която си разрешавам да не упражнявам или да упражнявам малко “, стартира Ивет.
„ Спя доста добре тук. Събуждам се отпочинала и заредена с хрумвания, които желая да извърша и по тази причина съм тук сега. Много от тях са свързани с детската ми школа. В момента работя доста, с цел да осигуря подобаващи условия и настина това е значимо за мен. Досега не ми се е случвало да би трябвало да управлявам нещо, само че виждам толкоз доста обич против себе си, че това е най-голямата ми мотивация. На пръв взор те взимат повече от мен, само че в действителност не е по този начин. Аз взимам повече – тяхната усмивка, техният път, който в този момент стартира за мен е като слънце в моите очи. Да, ще ида на една от тренировките им. Знам, че за тях това ще бъде огромна мотивация “.
„ Мразя стотните, когато ме лишават от триумф и ги обичам, когато аз надвивам с някоя стотна. Затова е в действителност мъчно да се живее живот зависещ на стотните, само че би трябвало да си порядъчен. Всичко да е разчетно до хилядните, с цел да се получават нещата. Една стотна е по-кратка от едно намигване, по тази причина в действителност тя е нищо, само че се усеща, когато си във форма изключително “.
„ На Световното в Лондон, там залогът е толкоз огромен, че на полуфиналите, които са най-трудни – там е всичко или нещо. Там би трябвало да бягаш не на върха на опциите си, а оттатък тях. Нужно е да дадеш максимума и да се молиш да имаш още мъничко сили, с цел да можеш да продължиш напред. Конкуренцията е огромна. Там е ключът. Там огромни първенци се препъват, а други пък минават по-леко “, разяснява още Лалова.
„ Изживях оттегляното на Юсеин Болт по малко по-различен метод, тъй като гледах кино лентата за него два пъти. Там има лични и доста интимни моменти с него. Там той споделя за какво желае да се откаже и го споделя толкоз човешки и толкоз същински, че аз като един състезател го разбирам и това ме докосна мощно прочувствено. Разбираш умората му, компликациите му. Той е от най-големите гении в историята на леката атлетика, само че той заплаща висока цена за това нещо. Ако всеки спортист минава през това, той минава през същото напрежение, само че към него пресата е по-голяма – вниманието, упованията “.
„ Имах шанса да следя началото на неговата кариера. През 2002 година бяхме на едно международно състезание за юноши девойки дружно, там видях неговата първа победа и купа. По-късно той сподели, че тази купа му е най-скъпа. Имах опцията да го виждам и в последното му тичане, това бе мъчително, само че съм привилегирована и щастлива, че бягах в ерата на огромен спортист като Юсеин Болт “.
„ Уселих толкоз несъответствуващ миг за фотографията. Знам какъв брой е значимо да се концентрираш преди тичане, видях, че отхвърли на няколко спортиста, които се бяха наредили и застанах пред него и му споделих, че няма по какъв начин да ми откаже. Аз се познавам с неговия управител и с него. Болт се засмя, прегърна ме и застана за фотографията “, добави Лалова.
„ Разбира се, че мисля, че и аз ще се откажа. Вярвам, че всеки има своя път и орис. Аз се усещам добре, здрава съм. Преди година-две имах най-силните си сезони и това ми е тласъкът да не преставам “
„ 200 метра е дисциплината на опита. Тя е призрачен сън за множеството спринтьори. Тренировките са сложни. 100 метра е на гениите. 200 метра е къртовска. Преминава се през доста мъчителни тренировки. Аз открих късно тази дисциплинираност, в случай че се беше случило по-рано, можеше да имам и повече триумфи. Щастлива съм, че открих даже и късно тази дисциплинираност “.
„ Никой не ме карал да се занимавам със спорт. Аз съм най-малка в фамилията. Забавляваха се нашите, че упражнявам. Сега си давам сметка, какъв брой неща са програмирали у мен историите на родителите ми, които също са спортисти. У мен се бе основало чувство, че спортът гради другарства и връзки. И майка ми, и татко ми не са имали дълга кариера и не са стигнали до върхове. Аз го направих за тях. Сега разбирам по какъв начин са програмирали у мен нещата. Когато аз споделих, че желая да упражнявам лека атлетика, те не го одобриха на съществено. Аз съм най-малка и най-глезена. Аз бях по-затворена и срамежлива. Те не допускаха, че мога да нося тази експанзия, която се вижда в спорта “.
„ Ние приказваме 99 % от времето единствено за атлетика. Ние приказваме на високо равнище. Интересно е, че по време на съревнование всеки гледа в обособена стая, всеки си има обред. Баща ми гледа на едно място, майка ми на други, трети гледа резултати. Винаги съм усещала поддръжката им, само че в никакъв случай не е имало напън “.
„ Има ужасно доста препоръки от родителите ми. Те са с мен от първия ден. Помня този ден, по какъв начин Коце Миланов ме взе. Наистина все едно всичко бе през вчерашния ден “, прибавя Лалова.
„ Интересно е в този момент с децата от школата. Те са дребни, по време на моята контузия някои не са били родени. Те не са изживели този миг. На тях към момента им е забавно да ме гледат, да се гордеят. За тях към момента има огромна значение моята поява на международни и европейски “.
„ Опитвам се да се любувам на другата част от живота. Можеш да изпитваш приятност от доста други неща в живота без това да пречи на кариерата. Това ме научи треньорът. Винаги съм желала семейство и деца. Голяма част от кариерата ми мина в това да потвърдя, че когато една жена е обичана, може да реализира още повече резултати. Може би аз към този момент съм към края на кариерата си и едно дете в този момент ще ме концентрира към други неща “, продължи искрено Лалова.
„ Съпругът ми бе в края на кариерата си. Когато се запознахме бяха най-силните му години. След това той обърна внимание на мен, моите триумфи се усилиха, неговите понижиха. Той стартира да прави всичко за мен, както го бе правил за себе си. Той ми сподели да не мисля за него. Чувствам се доста щастлива и правя оценка още повече брачна половинка си и се пробвам да не го одобрявам за даденост. 4 години към този момент сме в брак. Сватбата бе доста хубава. Исках да се видя като младоженка. Много се любувах и тези клишета, че е най-хубавият ден, че всички са щастливи – са правилни. Най-хубавото на една женитба е да видиш всички хора, които обичаш на едно място и щастливи “, продължи Лалова.
„ Не научих елементарно италианския. Научих го по насила, с цел да не се усещам неуместно. Аз обичам да приказвам. Много малко италианци приказват британски. Така започнах да изучавам италиански, треньорът ми единствено по този начин общуваше с мен, той ми направи услуга. За мен по този начин се трансформираха нещата, че в Италия ми е спортната реалност, а тук е останалото. В България по-трудно упражнявам. Когато съм тук, мозъкът ми е на всички места – желая да обикалям, да се храня, да се видя с всички. Нивото на храната се качи доста. Менютата на заведенията за хранене оферират доста качествени неща “.
„ Европейското в Берлин следващата година е измежду спортните ми цели. Ще се веселя да съм здрава и да покажа българската мощ. По-голямата цел е клубът, академията. Искам да я развъртвам и да виждам повече усмивки по лицата на децата. Те са бъдещето на спорта и страната ни “, приключи Ивет Лалова.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ