Българската следа в развитието на лазерите
Българската диря в развиването на лазерите
„ И ний сме дали нещо на света ” възкликнал, патриархът на българската литература Иван Вазов. Повод да се сетим за тази фраза е българската диря, която сме оставили и във връзка с развиването на лазерите в международен мащаб.
Това излиза наяве от разкрилата се през днешния ден галерия в огромния салон на Българската академия на науките, отдадена на 46 годишнината от основаването на Института по физика на твърдото тяло, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Изложбата споделя историята и развиването на лазерите и лазерните технологии у нас. На откриването на експозицията е акад. Николай Съботинов, който е учредител на лазерното направление във физическия институт към Българска академия на науките и основател на газовия лазер с пáри на меден бромид.
„ Лазерът е едно от епохалните открития в региона на физиката. В международен мащаб лазерът е пуснат през 1960 година от американския физик Теодор Майман. Четири години по-късно ст. н. помощник Васил Стефанов пуска първият импулсно рубинов лазер в института по електроника у нас. В далечната 1968 година във физическия институт тогава с шеф акад. Георги Наджаков беше пуснат в деяние хелиево-неоновият лазер. Той беше конструиран и пуснат от мен. Това сложи началото на лазерните проучвания във физическия институт на Българска академия на науките, а по-късно негов правоприемник става Институтът по физика на твърдото тяло ”, сподели за БГНЕС акад. Съботинов.
Той разкри, че през 1970 пуснали в деяние и първия хелий-кадмиев лазер в България, който се вил естественото продължение на американските научни проучвания в тази област. Като най- огромно достижение, ученият дефинира стартирането на първия мощен газов лазер с железни пари на меден бромид. Според него посредством този лазер страната ни придобива международна популярност.
На въпрос на БГНЕС за какво са търсели нов вид на работа на лазера, акад. Съботинов разкри, че повода да се търси ново решение е поради минуса на медния лазер, а точно, че при асимилиране на медта развива висока температура, която доближава до 1500 градуса. Тогава взели решение да употребяват меден бромид, при който процесът се организира при 1000 градуса по-ниска температура. Той означи, че скоро ще отбележим 30 години откогато нашият лазер се употребява в Австралия.
Доц. Екатерина Йорданова от Института по физика на твърдото тяло сподели, че тематиката на изложбата не е инцидентно определена. „ Тя е определена, тъй като тази година Нобеловата премия по физика беше дадена за революционни открития в региона на физиката на лазерите. Тя е дадена на трима учени, които не са българи. Това са двама мъже и една жена. Наградата е дадена за оптичните пинсети, които намират приложение в проучване на биосистеми, а другата за първите хора, които вкарват метода за генериране на високоинтензивни свръх къси импулси ”, изясни доцент Йорданова.
Тя добави, че лазерите имат необятно приложение, което стартира от обработването на разнообразни материали, през медицината, изработването на чипове, чрез лазерна технология и стига чак до опазването на културното завещание.
„ С лазерите лишаваме замърсяването от монументи на културата. Много деликатно вършим това и при почистването на артефакти, където неточности не могат да се позволяват ”, сподели още доцент Йорданова. Тя добави още, че лазерите не престават да се развиват, както и че в института им се намира най-модерната лазерна система.
Изложбата може да бъде забелязана до края на идната седмица в огромния салон на Българска академия на науките, а по-късно в Института по физика на твърдото тяло, където ще остане до края на годината. /БГНЕС
„ И ний сме дали нещо на света ” възкликнал, патриархът на българската литература Иван Вазов. Повод да се сетим за тази фраза е българската диря, която сме оставили и във връзка с развиването на лазерите в международен мащаб.
Това излиза наяве от разкрилата се през днешния ден галерия в огромния салон на Българската академия на науките, отдадена на 46 годишнината от основаването на Института по физика на твърдото тяло, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Изложбата споделя историята и развиването на лазерите и лазерните технологии у нас. На откриването на експозицията е акад. Николай Съботинов, който е учредител на лазерното направление във физическия институт към Българска академия на науките и основател на газовия лазер с пáри на меден бромид.
„ Лазерът е едно от епохалните открития в региона на физиката. В международен мащаб лазерът е пуснат през 1960 година от американския физик Теодор Майман. Четири години по-късно ст. н. помощник Васил Стефанов пуска първият импулсно рубинов лазер в института по електроника у нас. В далечната 1968 година във физическия институт тогава с шеф акад. Георги Наджаков беше пуснат в деяние хелиево-неоновият лазер. Той беше конструиран и пуснат от мен. Това сложи началото на лазерните проучвания във физическия институт на Българска академия на науките, а по-късно негов правоприемник става Институтът по физика на твърдото тяло ”, сподели за БГНЕС акад. Съботинов.
Той разкри, че през 1970 пуснали в деяние и първия хелий-кадмиев лазер в България, който се вил естественото продължение на американските научни проучвания в тази област. Като най- огромно достижение, ученият дефинира стартирането на първия мощен газов лазер с железни пари на меден бромид. Според него посредством този лазер страната ни придобива международна популярност.
На въпрос на БГНЕС за какво са търсели нов вид на работа на лазера, акад. Съботинов разкри, че повода да се търси ново решение е поради минуса на медния лазер, а точно, че при асимилиране на медта развива висока температура, която доближава до 1500 градуса. Тогава взели решение да употребяват меден бромид, при който процесът се организира при 1000 градуса по-ниска температура. Той означи, че скоро ще отбележим 30 години откогато нашият лазер се употребява в Австралия.
Доц. Екатерина Йорданова от Института по физика на твърдото тяло сподели, че тематиката на изложбата не е инцидентно определена. „ Тя е определена, тъй като тази година Нобеловата премия по физика беше дадена за революционни открития в региона на физиката на лазерите. Тя е дадена на трима учени, които не са българи. Това са двама мъже и една жена. Наградата е дадена за оптичните пинсети, които намират приложение в проучване на биосистеми, а другата за първите хора, които вкарват метода за генериране на високоинтензивни свръх къси импулси ”, изясни доцент Йорданова.
Тя добави, че лазерите имат необятно приложение, което стартира от обработването на разнообразни материали, през медицината, изработването на чипове, чрез лазерна технология и стига чак до опазването на културното завещание.
„ С лазерите лишаваме замърсяването от монументи на културата. Много деликатно вършим това и при почистването на артефакти, където неточности не могат да се позволяват ”, сподели още доцент Йорданова. Тя добави още, че лазерите не престават да се развиват, както и че в института им се намира най-модерната лазерна система.
Изложбата може да бъде забелязана до края на идната седмица в огромния салон на Българска академия на науките, а по-късно в Института по физика на твърдото тяло, където ще остане до края на годината. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ