Световен художник за първи път в Пловдив
Българската аудитория ще има опция да се запознае за първи път от близко с изкуството на един от най-значимите фигуративни художници на нашето време – Бахрам Хаю (Bahram Hajou), който идва по покана на Градска художествена изложба – Пловдив.
От 13 май до 11 юни в Зала „ 2019 “ ще бъде експонирана неговата галерия „ Връзки “.
Куратор на изложбата е Красимир Линков – шеф на галерията, а помощник куратор е нейният основен организатор Милена Китипова. Изложбата е съпроводена и от азбучник.
Откриването е на 13 май от 18:00 ч.
Бахрам Хаю е интернационално приет немски сирийско-кюрдски художник, който над 40 години живее и твори в Германия, има студио и в Ню Йорк, Съединени американски щати.
Представян е със независими изложения в влиятелни галерии по целия свят:
Германия, Австрия, Съединени американски щати, ОАЕ, Саудитска Арабия, Сирия, Египет, Йордания, Бахрейн, Ливан, Турция, Хърватия, Словакия, Белгия, Франция, Швеция, Италия.
Носител е на премията „ Анри Матис “ от Château Musée Grimaldi, Франция (2014), след една запаметяваща се негова галерия във френската столица, провокирала необятен отзив в културните среди и медиите.
Картини на Бахрам Хаю се намират в частни и обществени сбирки като: Mathaf of Modern Art Museum в Ar-Rayyan-Qatar, ArtHall Oldenburg в Германия, Deutsche Bank в Германия, Sheikh Rashed Al Khalifa в al-Bahrain, Albert O’hayon в Съединени американски щати, Manfred Goubitz в Германия и други
Роден на 25 юни 1952 година в Деруна, Северна Сирия, Бахрам Хаю отпътува за Ирак да учи. Политическите предвоенни събития го принуждават да напусне Багдад, където учи изкуство, и през къс престой в Прага стига до Берлин (1974). Накрая се открива в град Мюнстер, където сред 1978-84 учи в мюнстерския клон на Академията за изкуства в Дюселдорф. Завършва майсторски клас при проф. Норберт Тадеуш. От началото на 90-те години на XX век се посвещава на изобразителното изкуство.
Човекът и сложността на неговите взаимоотношения с другия/другите, самотата, откровеният самоанализ са съществени тематики в живописта на Бахрам Хаю.
„ Истината, изразена в неговите творби, е неукрасена и неподправена. Изобразеното незабавно провокира възприятие. (проф. доктор Кристоф Митинг)
„ Макар че композициите му постоянно могат да бъдат прочетени като фигуративни, съществува непрекъснато напрежение сред фигура и абстракция, повърхност и пространство, художественост и графичност, цвят и черно-бяло, което не разрешава на окото на наблюдаващия да доближи цялостно утешение. (Стефан Трешер)
„ Неговите формати и основаната от него конструкция на пространството му разрешават да изрази основната тематика: че човешкото създание като център на неговото изкуство е изправено пред заплахата от давност или даже изгубване – солидни, експресивни тела и фигури, „ изгубени в пространството “. И в това време сме поканени да споделим неговото непобедено наслаждение от съществуването, неговата погълната активност и устремната устойчивост, проявени в телата и фигурите. “ (Д-р Дитер М. Кайнер)
„ Пътят е направил Бахрам и неговите герои всемирен, универсални, без „ тук и там “, а „ на всички места и когато и да е “. Норма за Голямо изкуство.
Ако вътрешното уязвимо и непознато на суетата Аз би трябвало да има забележим облик, то дано погледнем картините на Бахрам. Тоталната спестовност на цвят и щрих, на атрибути и елементи трансформира тематиката за драмата от персонално обръщение в повсеместен неминуем обичай, който придава стойност и смисъл на тематиката за положителното.
Притчи за вътрешния свят ще нарека посланията на Бахрам Хаю. Притчи, които се коренят в най-древния роман, когато Едното основава двама, с цел да балансира света, в това число и ходещите по земята. “ (Красимир Линков – изкуствовед, шеф на ГХГ-Пловдив)
Проектът е подсилен финансово от Община Пловдив и е част от нейния Културен календар за 2025 година
Световноизвестният художник Бахрам Хаю гостува с галерия в залите на Градска художествена изложба – Пловдив. Представянето му пред българската аудитория е предизвикателство, мощно ангажирано към човешката същина, към общуването и паниките в персоналната просвета на индивида в глобализиращия се свят.
За мен е несъмнено, че Бахрам Хаю търси отговори питайки себе си. Поне едно от другите ни Аз се стреми да ни огледа в профил, с цел да оцени следствията от десетките години митарства и степента на навлизане на тъмното и светлото в нас.
Пътят е направил Бахрам и неговите герои всемирен, универсални, без „ тук и там “, а „ на всички места и когато и да е “. Норма за Голямо изкуство.
Ако вътрешното уязвимо и непознато на суетата Аз би трябвало да има забележим облик, то дано погледнем картините на Бахрам. Тоталната спестовност на цвят и щрих, на атрибути и елементи трансформира тематиката за драмата от персонално обръщение в повсеместен неминуем обичай, който придава стойност и смисъл на тематиката за положителното.
Притчи за вътрешния свят ще нарека посланията на Бахрам Хаю. Притчи, които се коренят в най-древния роман, когато Едното основава двама, с цел да балансира света, в това число и ходещите по земята.
Позната е тематиката за срещата сред Изтока и Запада, и тук е изцяло използвана. Въпреки общия корен, двете митологии се раздалечават, от време на време остро конфронтират и внасят цивилизационни различия. Живеем в комплицирана ера на предпочитание за доближаване, взаимно почитание и оценки на смисъла на битие. Ако човек съумее да съществува и в двата свята, той се връща към общото начало, показва метода Аз и Другия още веднъж да станат едно. Какъв по-добър метод посредством изкуството, посредством семплия облик на Аза, планиран върху Него и Нея. Без елементи, без съответна среда, без комплицирани дейности, само че със комплицирана логика на психиката.
Някои намират в творчеството на Бахрам Хаю на първо място отражение на войните и междуличностните връзки. Убеден съм, че посланието му е по-дълбоко – метафизично и по-късно надградено с общоприета нравственос. Вглеждането в личния облик, натрапчивата голота, мощните ракурси, търсената дисторция, крещящата монохромна цветност, конфликтът на експанзията с желанието са все резултат от духовна зрялост и съхранена вътрешен глас за положително и зло. Нека да кажем, че изкуството на Бахрам е еволюирало със срещите и преодолените трудности по неговия път.
Макар и надълбоко персонално, неговото творчество е предизвикателно в желанието си да реализира разговор – вътрешен разговор в фена. Персонажите се вглеждат в нас или ни обръщат тил. И в двата случая те чисто кинематографично подценяват картинното пространство, като или влизат, или излизат от него. За това способства естественият им растеж, прецизната анатомия и универсалният език на позите. Живеят тук и там, и безмълвно, само че упорито питат. Нас питат и ни карат да претърпяваме, да усещаме, да мислим, да оценяваме себе си.
Можем да назовем това изкуство свръхоткровено, тъй като постоянно разпознаваме в лицето на основния воин – художника. Гол, само че дали безсилен. Аз виждам тази голота и съм уверен, че той я ползва в античния смисъл – естетическа норма, която с изключение на хубост, внушава подвиг. В случая героизмът на личността против предизвикването да съществува.
Бахрам не е анализатор и регистратор на обществени легенди, не е воайор, надничащ през открехната врата, не е и състрадалец на съответно човешко създание. Физиката на мъжката и женската плът е еластичен облик на красноречието на неговата душа, в която кондензират всички меланхолии на неговото време. В живота му, както и в картините му, няма двусмислие, няма спорни послания. Той вижда действителността на „ неприятната “ страна на същия този живот и поставя всички старания да има вяра в сериозността на неговите добродетели.
Красимир Линков
От 13 май до 11 юни в Зала „ 2019 “ ще бъде експонирана неговата галерия „ Връзки “.
Куратор на изложбата е Красимир Линков – шеф на галерията, а помощник куратор е нейният основен организатор Милена Китипова. Изложбата е съпроводена и от азбучник.
Откриването е на 13 май от 18:00 ч.
Бахрам Хаю е интернационално приет немски сирийско-кюрдски художник, който над 40 години живее и твори в Германия, има студио и в Ню Йорк, Съединени американски щати.
Представян е със независими изложения в влиятелни галерии по целия свят:
Германия, Австрия, Съединени американски щати, ОАЕ, Саудитска Арабия, Сирия, Египет, Йордания, Бахрейн, Ливан, Турция, Хърватия, Словакия, Белгия, Франция, Швеция, Италия.
Носител е на премията „ Анри Матис “ от Château Musée Grimaldi, Франция (2014), след една запаметяваща се негова галерия във френската столица, провокирала необятен отзив в културните среди и медиите.
Картини на Бахрам Хаю се намират в частни и обществени сбирки като: Mathaf of Modern Art Museum в Ar-Rayyan-Qatar, ArtHall Oldenburg в Германия, Deutsche Bank в Германия, Sheikh Rashed Al Khalifa в al-Bahrain, Albert O’hayon в Съединени американски щати, Manfred Goubitz в Германия и други
Роден на 25 юни 1952 година в Деруна, Северна Сирия, Бахрам Хаю отпътува за Ирак да учи. Политическите предвоенни събития го принуждават да напусне Багдад, където учи изкуство, и през къс престой в Прага стига до Берлин (1974). Накрая се открива в град Мюнстер, където сред 1978-84 учи в мюнстерския клон на Академията за изкуства в Дюселдорф. Завършва майсторски клас при проф. Норберт Тадеуш. От началото на 90-те години на XX век се посвещава на изобразителното изкуство.
Човекът и сложността на неговите взаимоотношения с другия/другите, самотата, откровеният самоанализ са съществени тематики в живописта на Бахрам Хаю.
„ Истината, изразена в неговите творби, е неукрасена и неподправена. Изобразеното незабавно провокира възприятие. (проф. доктор Кристоф Митинг)
„ Макар че композициите му постоянно могат да бъдат прочетени като фигуративни, съществува непрекъснато напрежение сред фигура и абстракция, повърхност и пространство, художественост и графичност, цвят и черно-бяло, което не разрешава на окото на наблюдаващия да доближи цялостно утешение. (Стефан Трешер)
„ Неговите формати и основаната от него конструкция на пространството му разрешават да изрази основната тематика: че човешкото създание като център на неговото изкуство е изправено пред заплахата от давност или даже изгубване – солидни, експресивни тела и фигури, „ изгубени в пространството “. И в това време сме поканени да споделим неговото непобедено наслаждение от съществуването, неговата погълната активност и устремната устойчивост, проявени в телата и фигурите. “ (Д-р Дитер М. Кайнер)
„ Пътят е направил Бахрам и неговите герои всемирен, универсални, без „ тук и там “, а „ на всички места и когато и да е “. Норма за Голямо изкуство.
Ако вътрешното уязвимо и непознато на суетата Аз би трябвало да има забележим облик, то дано погледнем картините на Бахрам. Тоталната спестовност на цвят и щрих, на атрибути и елементи трансформира тематиката за драмата от персонално обръщение в повсеместен неминуем обичай, който придава стойност и смисъл на тематиката за положителното.
Притчи за вътрешния свят ще нарека посланията на Бахрам Хаю. Притчи, които се коренят в най-древния роман, когато Едното основава двама, с цел да балансира света, в това число и ходещите по земята. “ (Красимир Линков – изкуствовед, шеф на ГХГ-Пловдив)
Проектът е подсилен финансово от Община Пловдив и е част от нейния Културен календар за 2025 година
Световноизвестният художник Бахрам Хаю гостува с галерия в залите на Градска художествена изложба – Пловдив. Представянето му пред българската аудитория е предизвикателство, мощно ангажирано към човешката същина, към общуването и паниките в персоналната просвета на индивида в глобализиращия се свят.
За мен е несъмнено, че Бахрам Хаю търси отговори питайки себе си. Поне едно от другите ни Аз се стреми да ни огледа в профил, с цел да оцени следствията от десетките години митарства и степента на навлизане на тъмното и светлото в нас.
Пътят е направил Бахрам и неговите герои всемирен, универсални, без „ тук и там “, а „ на всички места и когато и да е “. Норма за Голямо изкуство.
Ако вътрешното уязвимо и непознато на суетата Аз би трябвало да има забележим облик, то дано погледнем картините на Бахрам. Тоталната спестовност на цвят и щрих, на атрибути и елементи трансформира тематиката за драмата от персонално обръщение в повсеместен неминуем обичай, който придава стойност и смисъл на тематиката за положителното.
Притчи за вътрешния свят ще нарека посланията на Бахрам Хаю. Притчи, които се коренят в най-древния роман, когато Едното основава двама, с цел да балансира света, в това число и ходещите по земята.
Позната е тематиката за срещата сред Изтока и Запада, и тук е изцяло използвана. Въпреки общия корен, двете митологии се раздалечават, от време на време остро конфронтират и внасят цивилизационни различия. Живеем в комплицирана ера на предпочитание за доближаване, взаимно почитание и оценки на смисъла на битие. Ако човек съумее да съществува и в двата свята, той се връща към общото начало, показва метода Аз и Другия още веднъж да станат едно. Какъв по-добър метод посредством изкуството, посредством семплия облик на Аза, планиран върху Него и Нея. Без елементи, без съответна среда, без комплицирани дейности, само че със комплицирана логика на психиката.
Някои намират в творчеството на Бахрам Хаю на първо място отражение на войните и междуличностните връзки. Убеден съм, че посланието му е по-дълбоко – метафизично и по-късно надградено с общоприета нравственос. Вглеждането в личния облик, натрапчивата голота, мощните ракурси, търсената дисторция, крещящата монохромна цветност, конфликтът на експанзията с желанието са все резултат от духовна зрялост и съхранена вътрешен глас за положително и зло. Нека да кажем, че изкуството на Бахрам е еволюирало със срещите и преодолените трудности по неговия път.
Макар и надълбоко персонално, неговото творчество е предизвикателно в желанието си да реализира разговор – вътрешен разговор в фена. Персонажите се вглеждат в нас или ни обръщат тил. И в двата случая те чисто кинематографично подценяват картинното пространство, като или влизат, или излизат от него. За това способства естественият им растеж, прецизната анатомия и универсалният език на позите. Живеят тук и там, и безмълвно, само че упорито питат. Нас питат и ни карат да претърпяваме, да усещаме, да мислим, да оценяваме себе си.
Можем да назовем това изкуство свръхоткровено, тъй като постоянно разпознаваме в лицето на основния воин – художника. Гол, само че дали безсилен. Аз виждам тази голота и съм уверен, че той я ползва в античния смисъл – естетическа норма, която с изключение на хубост, внушава подвиг. В случая героизмът на личността против предизвикването да съществува.
Бахрам не е анализатор и регистратор на обществени легенди, не е воайор, надничащ през открехната врата, не е и състрадалец на съответно човешко създание. Физиката на мъжката и женската плът е еластичен облик на красноречието на неговата душа, в която кондензират всички меланхолии на неговото време. В живота му, както и в картините му, няма двусмислие, няма спорни послания. Той вижда действителността на „ неприятната “ страна на същия този живот и поставя всички старания да има вяра в сериозността на неговите добродетели.
Красимир Линков
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ