Антъни Джошуа се отказал от бокса заради такса от 6 паунда
Българската премиера на биографията на Антъни Джошуа е планувана за 13 октомври. Едноименната книга беше издадена от ИК „ Хибрид “, която даде извънредно за „ Спортал “ пасажи от изданието.
Лондон, 2008
Малко велики завършения са почнали в Аргос.
На осемнайсет години Антъни Джошуа напуща Уотфорд. Майка му, Йета, се преселва в Лондон и високият метър и деветдесет юноша идва с нея. Джошуа нито има намерение да напусне приятелите си, нито да загърби живота си, желае единствено, когато се върне, да проличи, че е заякнал. Затова се е и озовава в Аргос. Едрата му ръка уловила някаква химикалчица и попълнил брошура, с която си купил лежанка с щанга, тежести и всякакви други спортни такъми.
Майката ще си остане непрекъснато наличие в живота на Антъни. В детството му не били кой знае какъв брой близки, само че последователно ще открие, че колкото повече съзрява, толкоз повече се сближават. В Голдън Грийн може и да нямал другари, с които да се размотава по всички страни, само че имал семейство. Братовчед му Бенга Илайъми наминавал на посетители и двамата се упражнявали с новите тежести.
– Знаеш ли, че в този момент в действителност упражнявам – похвалил му се Бен. – Ходя в Клуб по бокс.
– Така ли? – попитал с плътния си глас Антъни.
Като всяко момче, Антъни играел футбол с приятелите си след учебно заведение, до момента в който живеел в Уотфорд. В тази част от града обаче бил нов и нямал какво толкоз да прави. Затова отишъл в боксьорския клуб за дилетанти „ Финчли “ да погледа Бен и да види каква ще да е тая същинска подготовка. Още преди четири години боксът дал знак на Джошуа, че съществува. Когато бил на четиринайсет, всички момчета, с които израсъл, заедно отишли в Клуба на Рики Инглиш в Уотфорд. Младият Антъни също се позавъртал из Клуба, най-много поради фитнеса. Направил три тренировки, след това футболът обсебил цялото му време след учебно заведение и изхвърлил бокса от главата си. Отказал се не тъй като спортът му се видял тежък, а поради солената цена от шест паунда на подготовка. Не си и направил труда да се върне.
Четири години по-късно, през 2008-а, отново се озовал в боксьорски клуб, само че като фен. Дал си сметка, че е сериозен спорт. Треньорите във „ Финчли “ нямали табиет да си пилеят времето с „ пънове “. Там човек или упражнявал, или си заминавал вкъщи. Интересът на Антъни към бокса още никакъв не се обаждал.
Бен заел на Антъни двайсет и пет лири, с цел да си купи първия чифт боксьорски ръкавици. Той изровил някакви потници вкъщи, заел чифт спортни гащета от братовчед си и се озовал на дървения под в Клуба, ангажиран да се учи по какъв начин да намотава бинтовете към юмруците си.
Увиването на ръцете е един от боксьорските ритуали. В затишието директно преди мачовете боксьорът и неговият секундант споделят този спокоен момент в съблекалнята, до момента в който треньорът пристяга бинтовете към инструментите на боксьора – неговите юмруци. Вдъхва му мощ и кураж. За Джошуа увиването на ръцете в оня миг било като приемане във второ семейство.
Антъни си нямал никаква визия от бокса, даже боксови мачове не бил гледал. А в онази година би могъл да си включи тв приемника за предаванията от олимпийските игри в Пекин и да зърне мигове от своето бъдеще.
Чадуел, 2009
Никак не било елементарно. Боксът скоро станал безпределно тежко занятие. Антъни Джошуа скоро имал към този момент две победи с нокаут. Но при дилетантите, рано или късно, всеки губи. Името Антъни Джошуа не означавало нищо за Дилиан Уайт – мощен и преносим кикбоксьор, минал към бокса – който се състезавал за „ Чадуел Сейнт Мери “, дребен клуб на изток от Лондон. Уайт от много време се занимавал с бойни спортове.
– Аз съм от Ямайка, ямайският ми акцент е мощен, по тази причина доста хора си мислят, че е радостно да ме нервират, само че като ги нокаутирам, си трансформират мнението. Много хора си фантазират, че е огромен подбив по какъв начин приказвам, тъй като британският ми не е верен – споделя той. – Отнесат ли нокаута, работата става друга. Изкарвам прехраната си с боеве. Трябва да се удрям. Дори вкъщи би трябвало да се удрям, тъй като имам яки братя и яка сестра и като дребен все ми нашарваха задника, по тази причина трябваше да се удрям с тях.
По природа махленски хулиган, израснал в Брикстън, нямало по какъв начин Уайт да не се хвърли задушевно да се бие, щом се заформело меле.
– На четиринайсет разбивах порти в Южен Лондон – спомня си той. – Та съм привикнал хората да са непредсказуеми и да откачат, тъй като си им споделил, че не могат да влязат, тъй като не са с подобаващи обувки, такива работи. Обръгнал съм на какви ли не дивотии, за мен това са нелепости.
През 2009-а бил на двайсет и една години и полагал старания да развие кариерата си в аматьорския бокс.
– Търсим някого да се боксира, а не можем да открием човек и ми разправят, че имало някакво хлапе във „ Финчли “, напряко било рисково. Май нокаутирал всички наред и впрочем и прочее… Обаче споделих: не ми пука. Да се боксираме. Треньорът ми разправя, че щял различен да търси. Търсихме, търсихме, няма. Казахме, добре, ще се бием. Приехме борбата – просто разправя Уайт.
Мачът би трябвало да се организира в клуб за служащи, където тимът на Уайт провеждал домакинските си мачове. Рингът е дребен, а публиката – неудържима, към двеста яки мъжаги висят приведени покрай въжетата и с напредването на вечерта броят им от ден на ден и повече нараства.
– Народът си мре за пердах в тежка категория – смее се Уайт.
Джошуа е по-високият от двамата, само че е към момента некомпетентен. Едър е, само че занапред раменете и ръцете му ще заякват. Уайт е постоянен, по-нисък, набит и унищожителен като стенобойна машина. Атакува с упойване. Нанася бърз ляв прав и отбелязва точка. Джошуа отвръща с некадърен десен прав, брадичката му е прекомерно високо. Техниката му към момента не е улегнала: в последна сметка си е дилетант. Джошуа нанася ляв прав, следва десен, прицелен в тялото. Още в първия рунд Уайт мърмори злобно против Джошуа. Боксът към този момент не е преди всичко, конфликтът се трансформира в свада. С необятни замахвания с юмруци Уайт се цели в главата на Антъни. На точния му удар Джошуа отвръща с тежки юмруци. Те го оставят открит за десен прав и ляво кроше. Уайт още веднъж го нацелва с десен: губи равновесие от силата на удара и пада на въжетата.
В началото на втория рунд Антъни се пробва да удържи нападателя с композиция „ ляв-десен “, прав ляв – десен. Но настървението на Уайт не се укротява, забива в него свирепо ляво кроше. Нанася на Джошуа удари от „ ляв-десен “. Ударите го раздрусват, повалят го на пода. За момент Антъни е надвит от болката. След това гордостта му надвива. Скача на крайници. Уайт отвръща на поканата. Нахвърля се върху съперника си, притиска го. Ръцете на Антъни са изтощени, ударите на Уайт са все по-бързи. В същото време са и неточни. Твърде доста от тях пропущат задачата.
Джошуа диша надълбоко и учестено, с цел да се възвърне сред рундовете. Надига се от стола си, събира всичките си сили. Действията му на кръга са към момента неточни и накъсани. Но лявото му кроше нацелва Уайт. Нанася чист прав с водещата. Ляво кроше от Уайт попада високо, само че Джошуа незабавно отвръща със мощен десен. Успехът го окуражава. Бие се по-настъпателно. Отново нанася удар с дясната ръка, даже прикляка и заобикаля от прав. Нанася финален ляв, когато се чува гонгът, само че е прекомерно късно, с цел да повлияе на решението. Задъхан, леко привел плещи, Джошуа стои, отпуснал ръце до тялото. Съдията подвига ръката на...
Лондон, 2008
Малко велики завършения са почнали в Аргос.
На осемнайсет години Антъни Джошуа напуща Уотфорд. Майка му, Йета, се преселва в Лондон и високият метър и деветдесет юноша идва с нея. Джошуа нито има намерение да напусне приятелите си, нито да загърби живота си, желае единствено, когато се върне, да проличи, че е заякнал. Затова се е и озовава в Аргос. Едрата му ръка уловила някаква химикалчица и попълнил брошура, с която си купил лежанка с щанга, тежести и всякакви други спортни такъми.
Майката ще си остане непрекъснато наличие в живота на Антъни. В детството му не били кой знае какъв брой близки, само че последователно ще открие, че колкото повече съзрява, толкоз повече се сближават. В Голдън Грийн може и да нямал другари, с които да се размотава по всички страни, само че имал семейство. Братовчед му Бенга Илайъми наминавал на посетители и двамата се упражнявали с новите тежести.
– Знаеш ли, че в този момент в действителност упражнявам – похвалил му се Бен. – Ходя в Клуб по бокс.
– Така ли? – попитал с плътния си глас Антъни.
Като всяко момче, Антъни играел футбол с приятелите си след учебно заведение, до момента в който живеел в Уотфорд. В тази част от града обаче бил нов и нямал какво толкоз да прави. Затова отишъл в боксьорския клуб за дилетанти „ Финчли “ да погледа Бен и да види каква ще да е тая същинска подготовка. Още преди четири години боксът дал знак на Джошуа, че съществува. Когато бил на четиринайсет, всички момчета, с които израсъл, заедно отишли в Клуба на Рики Инглиш в Уотфорд. Младият Антъни също се позавъртал из Клуба, най-много поради фитнеса. Направил три тренировки, след това футболът обсебил цялото му време след учебно заведение и изхвърлил бокса от главата си. Отказал се не тъй като спортът му се видял тежък, а поради солената цена от шест паунда на подготовка. Не си и направил труда да се върне.
Четири години по-късно, през 2008-а, отново се озовал в боксьорски клуб, само че като фен. Дал си сметка, че е сериозен спорт. Треньорите във „ Финчли “ нямали табиет да си пилеят времето с „ пънове “. Там човек или упражнявал, или си заминавал вкъщи. Интересът на Антъни към бокса още никакъв не се обаждал.
Бен заел на Антъни двайсет и пет лири, с цел да си купи първия чифт боксьорски ръкавици. Той изровил някакви потници вкъщи, заел чифт спортни гащета от братовчед си и се озовал на дървения под в Клуба, ангажиран да се учи по какъв начин да намотава бинтовете към юмруците си.
Увиването на ръцете е един от боксьорските ритуали. В затишието директно преди мачовете боксьорът и неговият секундант споделят този спокоен момент в съблекалнята, до момента в който треньорът пристяга бинтовете към инструментите на боксьора – неговите юмруци. Вдъхва му мощ и кураж. За Джошуа увиването на ръцете в оня миг било като приемане във второ семейство.
Антъни си нямал никаква визия от бокса, даже боксови мачове не бил гледал. А в онази година би могъл да си включи тв приемника за предаванията от олимпийските игри в Пекин и да зърне мигове от своето бъдеще.
Чадуел, 2009
Никак не било елементарно. Боксът скоро станал безпределно тежко занятие. Антъни Джошуа скоро имал към този момент две победи с нокаут. Но при дилетантите, рано или късно, всеки губи. Името Антъни Джошуа не означавало нищо за Дилиан Уайт – мощен и преносим кикбоксьор, минал към бокса – който се състезавал за „ Чадуел Сейнт Мери “, дребен клуб на изток от Лондон. Уайт от много време се занимавал с бойни спортове.
– Аз съм от Ямайка, ямайският ми акцент е мощен, по тази причина доста хора си мислят, че е радостно да ме нервират, само че като ги нокаутирам, си трансформират мнението. Много хора си фантазират, че е огромен подбив по какъв начин приказвам, тъй като британският ми не е верен – споделя той. – Отнесат ли нокаута, работата става друга. Изкарвам прехраната си с боеве. Трябва да се удрям. Дори вкъщи би трябвало да се удрям, тъй като имам яки братя и яка сестра и като дребен все ми нашарваха задника, по тази причина трябваше да се удрям с тях.
По природа махленски хулиган, израснал в Брикстън, нямало по какъв начин Уайт да не се хвърли задушевно да се бие, щом се заформело меле.
– На четиринайсет разбивах порти в Южен Лондон – спомня си той. – Та съм привикнал хората да са непредсказуеми и да откачат, тъй като си им споделил, че не могат да влязат, тъй като не са с подобаващи обувки, такива работи. Обръгнал съм на какви ли не дивотии, за мен това са нелепости.
През 2009-а бил на двайсет и една години и полагал старания да развие кариерата си в аматьорския бокс.
– Търсим някого да се боксира, а не можем да открием човек и ми разправят, че имало някакво хлапе във „ Финчли “, напряко било рисково. Май нокаутирал всички наред и впрочем и прочее… Обаче споделих: не ми пука. Да се боксираме. Треньорът ми разправя, че щял различен да търси. Търсихме, търсихме, няма. Казахме, добре, ще се бием. Приехме борбата – просто разправя Уайт.
Мачът би трябвало да се организира в клуб за служащи, където тимът на Уайт провеждал домакинските си мачове. Рингът е дребен, а публиката – неудържима, към двеста яки мъжаги висят приведени покрай въжетата и с напредването на вечерта броят им от ден на ден и повече нараства.
– Народът си мре за пердах в тежка категория – смее се Уайт.
Джошуа е по-високият от двамата, само че е към момента некомпетентен. Едър е, само че занапред раменете и ръцете му ще заякват. Уайт е постоянен, по-нисък, набит и унищожителен като стенобойна машина. Атакува с упойване. Нанася бърз ляв прав и отбелязва точка. Джошуа отвръща с некадърен десен прав, брадичката му е прекомерно високо. Техниката му към момента не е улегнала: в последна сметка си е дилетант. Джошуа нанася ляв прав, следва десен, прицелен в тялото. Още в първия рунд Уайт мърмори злобно против Джошуа. Боксът към този момент не е преди всичко, конфликтът се трансформира в свада. С необятни замахвания с юмруци Уайт се цели в главата на Антъни. На точния му удар Джошуа отвръща с тежки юмруци. Те го оставят открит за десен прав и ляво кроше. Уайт още веднъж го нацелва с десен: губи равновесие от силата на удара и пада на въжетата.
В началото на втория рунд Антъни се пробва да удържи нападателя с композиция „ ляв-десен “, прав ляв – десен. Но настървението на Уайт не се укротява, забива в него свирепо ляво кроше. Нанася на Джошуа удари от „ ляв-десен “. Ударите го раздрусват, повалят го на пода. За момент Антъни е надвит от болката. След това гордостта му надвива. Скача на крайници. Уайт отвръща на поканата. Нахвърля се върху съперника си, притиска го. Ръцете на Антъни са изтощени, ударите на Уайт са все по-бързи. В същото време са и неточни. Твърде доста от тях пропущат задачата.
Джошуа диша надълбоко и учестено, с цел да се възвърне сред рундовете. Надига се от стола си, събира всичките си сили. Действията му на кръга са към момента неточни и накъсани. Но лявото му кроше нацелва Уайт. Нанася чист прав с водещата. Ляво кроше от Уайт попада високо, само че Джошуа незабавно отвръща със мощен десен. Успехът го окуражава. Бие се по-настъпателно. Отново нанася удар с дясната ръка, даже прикляка и заобикаля от прав. Нанася финален ляв, когато се чува гонгът, само че е прекомерно късно, с цел да повлияе на решението. Задъхан, леко привел плещи, Джошуа стои, отпуснал ръце до тялото. Съдията подвига ръката на...
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ